Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - [населено място], подадена чрез юрисконсулт М. И, против решение № 15/14. 07. 2015 г. по адм. д. № 207/2015 г. на Административен съд - Русе в осъдителната му част. Оспорва извода на съда, че ищецът е претърпял неприятни изживявания през продължителен период от време. По делото липсват данни при какви условия е живял ищецът преди задържането в Арест - [населено място], за да се прецени дали новите условия са предизвикали емоционален срив у него. От свидетелските показания не става ясно доколко на ищеца са причинени неимуществени вреди в резултат от условията в ареста. С оглед на това, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, решението е необосновано. Моли да бъде отменено решението в осъдителната му част и бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Срещу същото решение, но в отхвърлителната му част за сумата до 10 000 лв., касационна жалба е подал С. Ю. С.. В съдебно заседание същият се явява лично и претендира заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди, в резултат на болките и страданията, претърпени в ареста.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ГДИН е допустима и по същество е основателна. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е претърпял неприятни изживявания за продължителен период от време, а именно - при предстоя в ареста около 2 месеца и половина. По делото липсват данни при какви условия е живял С., за да се приеме, че условията в ареста са му причинили емоционален срив. Липсват категорични доказателства за настърилите у ищеца неимуществени вреди, причинени от липсата на санитарен възел в ареста. По отношение на касационната жалба на С., същата...