№433

гр.София, 10 декември 2009 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето

наказателно отделение, в открито съдeбно

заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И.

ЧЛЕНОВЕ: К. Х.

ФИДАНКА

ПЕНЕВА

При участието на прокурора И. Ч.

секретаря Л. Г. разгледа

докладваното от съдията ВЕРОНИКА

ИМОВА

наказателно дело № 449/2009 год.

Д. е образувано основание чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК, по искане подадено от осъдения С. Д. Л., чрез защитника му адвокат Р за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ и отмяна на влезлите в сила съдебни актове: решение № 90/01. 06. 2009 год. по внохд№. 530/08 год. на Бл. ОС и присъда № 265/04. 06. 2008г. по НОХД № 101/2007г. по описа на РС гр. С..

С цитираната присъда подсъдимите С. Д. Л. и К. С. Т. са признати за виновни в това, че в периода от м. януари 2005г. до 15. 04. 2005г. в съучастие, като съизвършители, систематически са предоставяли помещения - стаи от хотел „ Л. ” намиращ се в с. К., общ. Сандански, на различни лица за полови сношения, а именно на лицата: Антоанета К. И., Антоанета М. С., П. П. М., В. М. Г. и С. Ц. Я. и на неустановени при разследването лица от мъжки пол, предимно гръцки граждани, като деянието е извършено с користна цел, поради което и на основание чл. 155, ал. 3 вр. с ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК, вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК, вр. с чл. 2 ал. 2 от НК, в редакцията в ДВ бр. 75 от 2006г., са осъдени: подсъдимият С на лишаване от свобода за срок от две години, при режим общ, и на глоба в размер на 1000 лв., а подсъд. Калоян Т. на лишаване от свобода за срок от една година, при режим лек и на глоба в размер на 1000 лв..

Признати са за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 155 ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 20 ал. 2 НК, за сводничество спрямо лицата М. Д. С. и К. В.Т.С се е произнесъл за връщане на веществените доказателства, за разноските и по чл. 59 НК. С въззивното решение присъдата е изменена в частта относно наложените наказания, като на подсъдимите Л. и Т. са наложени наказания от по три години лишаване от свобода и изпъленнието им, за всеки от тях, е отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от пет години, веществените доказателства са отнети в полза на държавата. В останалата и част присъдата е потвърдена.

В искането се изтъква нарушение на закона, по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК с доводи, че С. Л. не е извършил престъплението за което е осъден. Не е доказана “системност” на деянието и не са налице признаците по чл. 155, ал. 3 НК, вр. с ал. 2 НК, а са налице, евентуално, данни за престъпление по чл. 159а НК. К. е осъдил подсъдимите за престъплението описано в обвинителния акт, което не сочи на състава на сводничество, съдът е нарушил закона. Иска се последиците от възобновяването да се изразят в прилагане на чл. 425, ал. 1,т. 2 НПК и подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.

В съдебно заседание осъденият и защитата му поддържат искането.

В последната си дума осъденият Л. твърди, че не му е ясно обвинението за какво престъпление е осъден и иска отмяна на съдебните актове.

Представителят на В. К. П дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение, Счита, че правата на осъдения не са нарушени, дори и да има данни за престъпление по чл. 159а НК, той е признат за виновен за друго престъпление, което не се поглъща, а евентуално е в съвкупност със състава по чл. 159а. но за което не му е повдигнато обвинение. Деянието съгласно обвинението, за което е осъден, е доказано не само от данните при извършената полицейска проверка на 15. 04. 05 година, за която установяват свидетелите-полицаи, но и от показанията на свидетелките, извършвали сексуалните услуги за инкриминирания период в предоставените им от подсъдимия помещения.

В. К. С ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И НАМИРА искането за неоснователно.

Искането е процесуално допустимо, Разгледано по същество не сочи на твърдяното нарушение на закона при постановяването на присъдата и решението спрямо осъдения. При проверката на присъдата и въззивното решение не се откриват нарушения на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите са подведени правилно под признаците на чл. 155, ал. 3 вр. с ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК. Чрез съответните доказателствени способи съгласно НПК, са установени всички признаци от обективната и субективна с. на това деяние. Поради това ВКС намира, че искателят Л. е осъден правилно по повдигнатото му и внесено с обвинителния акт обвинение за престъпление сводничество. В искането защитата на осъденият твърди, че съдилищата не са направили разграничение между престъпните състави на трафик на хора и сводничество, Това твърдение няма опора в данните по делото. Не се споделят като несъответни на фактите по делото доводите на защитата, че двете инстанции са приели за установено, че подсъдимият Л не е посрещал гости на хотела, не ги е настанявал за пренощуване, не им е давал ключове, не им е събирал пари за това и е следвало да бъде оправдан по обвинението за сводничество.

Описаното в обвинителния акт деяние и авторството му са установени посредством протокола от полицейската проверка, показанията на свидетелите – полицейски служители, участвали в тази проверка, както и от показанията на свидетелките, участвали в използването на предоставените им от подсъдимите помещения за сексуални услуги на различни лица. становено е, че именно в тези помещения те са извършвали сексуални услуги на различни лица, повечето от които гръцки граждани. Въззивният съд в мотивите на решението, съгласно чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорил на доводите на защитата, че възможността процесното деяние да е и в съвкупност с друго престъпление от разделите “разврат” или “трафик на хора”, би могла да се реализира в рамките на повдигане на нови обвинения, което е от компетентността единствено на прокурора. Правомощието по изменението на обвинението, по реда на чл. 287 НПК, е на прокурора, упражняващ функцията по повдигане на обвинението и по поддържане и изменение на обвинението в съдебната фаза. С внесеният обвинителен акт за процесното престъпление, прокурорът е преценил характера и основанието на обвинението в пределите на описаното деяние в обвинителния акт, определящи и пределите на доказване в съдебната фаза.

По делото е внесено обвинение и е установено от фактическа с., че осъденият Л. и съучастника му, осъденият Т., са създали организация за приемането на свидетелките на работа като сервитьорки, масажистки, камериерки в собствения му хотел в с. К., но те са извършвали и сексуални услуги в предоставените им от подсъдимите помещения – стаи от хотела на осъдения Л., срещу заплащане, част от което свидетелките са предавали на подсъдимите. становено е, описаното от обвинението от фактическа с., системно извършване на предоставянето на помещенията в хотела, собственост на Л., тъй като използването им за развратни действия е било повече от три пъти. становено е, че всяка от свидетелките е имала многобройни и повтарящи се във времето сексуални контакти с различни лица в предоставените им от Л. стаи в хотела за периода от м. януари до м. април 2005 година.

Самото престъпление по своя характер е усложнено, защото осъществява систематическо извършване на изпълнителното деяние и едновременно с това продължена престъпна дейност. Фактът, че Л. е упражнявал легална хотелиерска дейност, като собственик на процесния хотел, тъй като по делото е установено, че по фирмено дело №1554/1999 год. на Окръжен съд-гр. Благоевград е регистриран като едноличен търговец с наименование „Крейзи-Холидей-С.Л”, със седалище и адрес на управление с. К., не опровергава данните, че в него е извършвана процесната престъпна дейност. становено е, че именно в стаите на хотела в с. К., община С., са се предоставяли от с. на Л. помещенията им за сексуални услуги, извършвани от свидетелките А. И., В. Г., М. С., А. С., П. М., С. Я., К. Т., Д. С. и свидетел с идентификационен номер 2 по описа на регистъра за защитени свидетели на РДВР-Благоевград за 2005година, срещу заплащане, част от което е получавана от осъденият Л. Свидетелите И. И., С. К., В. Т., К. Г., извършили специализирана полицейска операция в хотелски комплекс “Ляпчев”, с. К., общ. Сандански са установили, че в хотела е имало 7-8 жени, които се занимавали с проституция като са използвали стаите и заплащали половината от цената на секуалната услуга осъществявана в стаите на хотела, на подсъдимите. Свидетелите –полицаи са установили и тези факти са приети за установени по делото, че двама от гръцките граждани, при проверката на 15. 04., не били регистрирани като гости на хотела и е съставен акт за установяване на административно нарушение №135/07. 06. 2005 год. срещу подсъдимия С. Д. Л. за това, че на 15. 04. 2005 год. около 21, 15 часа в стая №207 на хотела са били настанени двама гръцки граждани, които не са били вписани в специалния регистър на хотела и за тях не са били попълнени адресни карти за чужденци. Тези данни са интерпретирани правилно в изводите на съдилищата, че те обективират изпълнителното деяние, в което е участвал осъденият като извършител на предоставянето на стаите от хотела за сексуални услуги на тези граждани, а не само като гости на хотела, като чуждите граждани не били регистрирани и като гости на хотела. По делото е установено, че след датата 24. 02. 2005год., до датата на проверката, не е имало вписани в регистъра на гостите чужди граждани, въпреки, че е установено от свидетелките А. И., В. Г., М. С., А. С., П. М., С. Я., К. Т., Д. С. и свидетел с идентификационен номер 2 по описа от 2005 год. на регистъра за защитени свидетели на РДВР-Благоевград, че те са извършвали в процесните стаи на хотела полови сношения с чужди граждани срещу заплащане.

При тези данни, по несъмнен начин са изведени от обективна с. и субективна с. всички елементи на състава на престъплението сводничество по чл. 155, ал. 3,вр. с ал. 2 НК. Касае се за сводничество под формата на систематическо предоставяне на помещения за развратни цели на различни лица. Налице е деяние извършено от Л. състоящо се в предоставянето физически на процесните помещения за извършването в тях на развратни действия. Това предоставяне е спрямо неограничен кръг от лица, като минимум систематичността е осъществена – повече от три пъти, но и продължено във времето, за инкриминирания период от януари до април 2005 год.. Доказан и правилно е изведен и квалифициращият признак - користна цел в субективната с. на състава, с която е извършено деянието, която в случая е реализирана от дейците. становено е, че паричните суми са предоставяни от свидетелките директно или индиректно на Л., чрез осъденият Т., срещу предоставянето им на стаите за полови сношения и други блудствени действия, Данните и за други престъпления по вид против личността и правата на гражданите, съдържащи се в обвинителните факти, които обаче не са изведени от представителите на обвинението като отделни обвинения и евентуално биха се намирали в съвкупност с процесното деяние, неоснователно се интерпретират от защитата като аргументи за неоснователно осъждане на искателя под признаците на инкриминираното деяние, защото той е осъден по фактите, очертаващи престъплението, съгласно внесеното обвинение.

Правилно е приложен и по-благоприятният закон за осъдените, в редакцията на чл. 155, ал. 3,вр. с ал. 2 НК от ДВ бр. 75/ 2006г, вр., с чл. 2 ал. 2 от НК.

Въз основа на тези съображения ВКС намира, че не са налице основания за възобновяване на производството по делото и за отмяна на съдебните актове, които са законосъобразни, и затова,

РЕШИ:

О. Б. У искането, подадено от осъдения С. Д. Л., чрез защитника му адвокат Р за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ и отмяна на влезлите в сила съдебни актове: решение №90/01. 06. 2009 год. по внохд№. 530/08 год. на Бл. ОС и присъда № 265/04. 06. 2008 г. по НОХД № 101/2007 г. по описа на РС гр. С..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: