Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Ц.Х от [населено място], [община], чрез адвокат Н.С, срещу № решение № 428/24. 10. 2018 г., постановено по адм. дело № 252/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №1012-20-94#1 от 02. 08. 2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, потвърждаващо разпореждане за спиране производството по отпускане на парично обезщетение за безработица № 204-00-200-1 от 04. 07. 2018 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица. Развитите съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 54а и чл. 54г, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Смолян оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Смолян е решение №1012-20-94#1 от 02. 08. 2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № 204-00-200-1 от 04. 07. 2018 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 КСО, за спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на Ц.Х.И са мотиви за налични данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението. Развити са съображения, че лицето е с прекратено осигуряване от испански осигурител за кратък период от време. Подаден е сигнал до ОД на МВР-Смолян за проверка на задграничните пътувания на лицето и сезирана Окръжна прокуратура - Смолян за проверка относно реално упражняване на трудова дейност, която е основание за осигуряване, съгласно чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО.
Първоинстанционният съд отхвърля оспорването като формира извод за издаване на обжалвания акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на обосноваващите го материалноправни предпоставки по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Мотивите на решаващия съд се основават на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че съгласно издадения документ от компетентната испанска институция лицето е било на работа в Испания от 08. 05. 2018г. до 23. 05. 2018г., но съгласно писмо вх. № 1029-20-723 от 09. 07. 2018 г. на Областна дирекция на МВР - Смолян същото лице е напуснало територията на България на 06. 05. 2018 г. и се е завърнало на 12. 05. 2018 г. От фирмената комуникация за колективен трансфер на работници е видно, че лицето е сключило временен трудов договор за работа в Испания с начална дата 08. 05. 2018 г., при което поради организационни причини е било временно преместено към място на заетост в България. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, действайки при условията на обвързана компетентност и при наличието на предпоставките, посочени в чл. 54г, ал. 4 от КСО, правилно и законосъобразно е издало разпореждане за спиране производството по отпускането или изплащането на паричното обезщетение за безработица.
Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Смолян, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, изменената разпоредба на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01. 01. 2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. Приложението на чл. 54г, ал. 4 КСО има обезпечителен характер, при съобразяване на принципите за съразмерност и осигурява възможност за законосъобразно произнасяне след изясняване на правнозначимите факти относно отказ или прекратяване на изплащането, респ. отпускане и изплащане на обезщетението. В Р. Б е налице солидарен принцип на осигурителна система, поради което спирането е в интерес, както на обществото, ДОО, така и на осигуреното лице.
В акта са изложени мотиви относно писмо вх. № 4008-20-16 от 24. 04. 2018 г. на Главна дирекция „Национална полиция”, с което Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. С. е уведомен за извършваната проверка по преписка с вх. № 328600-20312/2018 г. по подадена информация във връзка със завишения брой на изплащани парични обезщетения за безработица, отпускани при прилагане на правилата на Регламент (ЕО) 883/2004 г.
В случая e обоснована необходимостта от установяване истинността на подаваните данни от осигурителя „SERVСIOS AGRICOLAS LYUBO, SLU“ и упражняваната трудова дейност от лицето в контекста на неоспорените данни за пребиваването му на територията на РБългария и К. И в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване, за който по делото не е представено заявление в изпълнение на чл. 12, ал. 1 от НУРКИРСРПУ (Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги).
Съгласно §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. По силата на член 61, §1 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство. Горните факти са относими към предмета на спора, предвид прякото прилагане на нормата чл. 62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г., с оглед определяне размера на паричното обезщетение за безработица.
При съобразяване на чл. 10 ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, регламентиращи възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на осигуряването и осигурено лице, както и на чл. 1, б. „у“ и „ф“ от Регламент 883/2004 на ЕП и Съвета от 29. 04. 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, съдържащи определения за целите на регламента на „осигурителен период“ и „период на заетост“, обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на материалноправните предпоставки за спиране производството по отпускане на парично обезщетение за безработица.
Обосновано решаващият съд приема за законосъобразен издадения от административния орган индивидуален административен акт, предвид различните данни, посочени като срок на осигурителен период и установения период на пребиваване в К. И от страна на касатора Хаджийски. В хода на съдебното производство са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за правилното прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО. Изложените в касационната жалба теоретични доводи относно свободното движение на хора и стоки в Европейския съюз, внасянето на осигурителни вноски, правилата за командироване и др. не са относими към хипотезата на чл. 54г, ал. 4 от КСО и наличните данни относно достоверността на удостоверените от компетентната испанска институция периоди на осигуряване.
Спирането на производството по изплащане на обезщетение за безработица се явява в допустим от закона обем с оглед охрана на обществения интерес. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси: решение № 5755/ 16. 04. 2019г., постановено по адм. дело № 999/2019 по описа на ВАС, VI о.; решение № 6118/ 23. 04. 2019г., постановено по адм. дело № 13691/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение № 6121/23. 04. 2019 г., постановено по адм. дело № 14441/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение № 5421/10. 04. 2019г., постановено по адм. дело № 13594/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение №5618/15. 04. 2019г., постановено по адм. дело № 14887/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение №5612/15. 04. 2019г., постановено по адм. дело № 14442/2018г. по описа на ВАС, VI о., др.
Оспорените актове са материално законосъобразни. С отхвърляне на подадената жалба като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и с оглед осъществената защита на административния орган от юрисконсулт пред касационната инстанция, в полза на Териториално поделение на НОИ – Смолян следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 428/24. 10. 2018 г., постановено по адм. дело № 252/2018 г. по описа на Административен съд-Смолян.
ОСЪЖДА Ц.Х от [населено място], [община] да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. С., със седалище в гр. С., бул. „България” № 12 съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.