Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на община Р. против решение № 5555 от 02. 10. 2018 г. постановено по адм. дело № 5320 по описа за 2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ).

Касационният жалбоподател, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че констатациите за наличието на неясна методика от първоинстанционния съд са необосновани. Счита, че на участниците в процедурата е предоставена достатъчно информация за правилата, по които ще се определи тяхната оценка. Според касатора, представената по делото декларация относно избраният изпълнител в процедурата е доказала, респективно удостоверила наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1 т. 4 и т. 5 от Правилник за реда за вписване и водене на ЦПРС относно техническата правоспособност и квалификацията на техническия правоспособен персонал за изпълнение на хидротехническо строителство (Правилника), чрез квалификация на същия експерт. Твърди, че не е налице нередност по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент №1303/2013, тъй като не е установена нанесена вреда на бюджета на Съюза. Претендират се разноски за две съдебни инстанции, за които е представен списък.

Ответникът – Ръководителят на Националния орган по Програма „Interreg V-А Румъния-България 2014-2020 г.”, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на община Р. против Решение № РД-02-14-367/20. 04. 2018 г., издадено от Ръководителя на националния орган по програма „Interreg V-А Румъния-България 2014-2020 г.”.

За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и О. Р е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по програма за трансгранично сътрудничество Interreg V-A Румъния-България 2014-2020 г., с предмет: национално съфинансиране, под формата на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Развитие на поречието на река Дунав за по-добра свързаност на Е. Р-Гюргево с Паневропейски транспортен коридор № 7“ с peг. № 15. 1.1. 041, финансиран по Програма Interreg V-A Румъния-България 2014-2020 г.

Съобразно сключения договор за безвъзмездна финансова помощ и залегналите в него задължения, жалбоподателят, в качеството му на бенефициер по предоставената помощ е провел процедура за обществена поръчка с предмет: „Рехабилитация на кейовите стени на пътнически терминал Русе - център и подобряване на навигационните условия на три корабни места“, вследствие на което е сключил с „ВТ Инженеринг“ ООД в качеството му на изпълнител - Договор № ЗОП/29. 09. 2017 г. с предмет: Да извърши строителни и монтажни работи на обект „Рехабилитация на кейовите стени на пътнически терминал Русе - център и подобряване на навигационните условия на три корабни места“.

Безвъзмездно предоставените средства по договор за предоставяне на национално съфинансиране по програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Румъния-България 2014-2020 г. са в съотношение - 85% от Европейски фонд за регионално развитие, 13 % от национално съфинансиране и 2% от собствено участие на бенефициера.

Видно от представеното към административната преписка писмо изх. № 99-00-2-1005/17/ от 15. 03. 2018 г., приобщено към доказателствения материал по делото, Националният орган по Програмата е уведомил жалбоподателя, че е регистриран сигнал за нередност. Посочено е, че обект на сигнала била открита процедура по ЗОП с предмет: „Рехабилитация на кейовите стени на пътнически терминал Русе - център и подобряване на навигационните условия на три корабни места“ в изпълнение на Програма „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България” във връзка с проект „Развитие на поречието на река Дунав за по - добра свързаност на Е. Р-Гюргево с Паневропейски транспортен коридор № 7“. с регистрационен номер 15. 1.1. 041, като са посочени следните констатирани нарушения: по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 70, ал. 5, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) относно незаконосъобразна методика за оценка на офертите и по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 67, ал. 1, чл. 104, ал. 4 и чл. 107 вр. чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗОП относно несъответствие с критериите за подбор.

В мотивите на писмото НО е изложил доводи, че така констатираното нарушение "незаконосъобразна методика за оценка" представлява нередност по т. 9 от Раздел I „Обявление и документация за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана" към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), приета с ПМС № 57 от 28 март 2017г. - „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката в документацията за участие", а нарушението "несъответствие с критериите за подбор" представлява нередност по т. 13 от Раздел II "Оценяване на предложения" към Приложение № 1 на чл. 2, ал. 1 от Наредбата и е определил общ размер на финансовата корекция - 5 % (382 669. 73 лева с ДДС) от допустимите разходи, финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове по договора.

Депозирано е възражение с писмо вх. №99-00-2-1005/21/30. 03. 2018 г. относно основателността и размера на определената финансова корекция.

С Решение № РД-02-14-367 от 20. 04. 2018 г., издадено от ръководителя на НО по програмата „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България“ по проект „Развитие на поречието на река Дунав за по-добра свързаност на Е. Р-Гюргево с Паневропейски транспортен коридор № 7“, с per. № 15. 1.1. 041,, е определена на жалбоподателя финансова корекция в размер 382 669. 73 лв. с ДДС, представляваща 5% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в размер 7 653 394. 72 лв. с ДДС от общата стойност на сключения договор с „ВТ Инженеринг“ ООД.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

По отношение на нарушението незаконосъобразна методика за оценка и след анализ на нормите на чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 70, ал. 1 и ал. 7 ЗОП, първоинстанционният съд е приел, че формулирана методиката за оценка, поражда неяснота относно това, какво би следвало да включват в офертите си участниците, над минималните изисквания, за да получат максимален брой точки, съответно, с настъпването на кои обективни обстоятелства и/ или по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка относно „надграждането на техническата спецификация“ в офертата и наличието на дейности, които не са включени в техническата спецификация, но ще доведат до повишаване качеството на изпълнение на поръчката. Според съда, възложителят не е формулирал предварително измерими и обективни критерии и изисквания, което е предпоставило присъждането на точките по субективна преценка на комисията.

Относно нарушението несъответствие на избрания изпълнител с критериите за подбор и след анализ на разпоредбите на чл. 67, ал. 1, чл. 104, ал. 4 и чл. 107 ЗОП и чл. 39, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ППЗОП), съдът е посочил, че при формулиране на изискването за образование към експерт „Хидротехническо строителство“, възложителят не е посочил област на висше образование, а конкретна специалност - „Хидротехническо строителство“, която е включена в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, област на висше образование „Технически науки“, като в офертата на „ВТ Инженеринг” ООД липсва информация, удостоверяваща съответствието на предложения експерт „Хидротехническо строителство“ с ясното и недвусмислено изискване за образование за съответната позиция. Въз основа на информацията, съдържаща се в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, образованието на инж. С.Г (предложен за съответната позиция в офертата на „ВТ Инженеринг” ООД), специалност „Хидромелиоративно строителство“ представлява отделна специалност към направление „Архитектура, строителство и геодезия“ и не съответства на посочената в обявлението специалност „Хидротехническо строителство“. Освен това, съдът е посочил, че този извод може да бъде изведен и от информацията, съдържаща се на страницата на Университета по архитектура, строителство и геодезия, където посочените специалности фигурират като две отделни такива.

Съдът е приел, че с оглед естеството на нарушението, е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата, като в този случай законодателят е допуснал да бъде определен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи - чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Издателят на акта е изложил мотиви, защо е пристъпил към приложение на пропорционалния метод. Нередностите правилно са квалифицирани като такива по т. 9 и т. 13 към Приложение № 1 по чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, правилно са определени процентът и основата на финансовата корекция.

По тези съображения жалбата в първоинстанционното производство е отхвърлена и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно като краен резултат.

П. И е програма за междурегионално сътрудничество, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, но осъществявана не на национално равнище чрез оперативните програми, а на регионално ниво в Европейския съюз. Съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, законът се прилага и за програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях право на Европейския съюз и сключените междудържавни договори. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, наредбата се прилага за Програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“.

С. З за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в Програмата за сътрудничество „Интеррег V-А Румъния – България“ Народното събрание ратифицира Меморандума за изпълнение. Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 26. 02. 2016 г. и е в сила от 26. 02. 2016 г.

С. М за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в Програмата за сътрудничество „Интеррег V-А Румъния – България“ (Меморандума), националният орган (НО), съответстващ на Управляващия орган (УО), с координираща роля за територията на България, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Между функциите на националния орган – т. 3, б. „к“, е и предотвратяването, откриването и отстраняването на нередностите, допуснати в Р.Б.С т. 2. 3. от Меморандума, А.Фи корекции, т. 1. „Всяка страна членка носи отговорност за разследването на нередностите, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна територия. Страната членка налага финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени по проектите или програмата. Финансовата корекция се състои в отмяна на част или на цялата сума на публичните средства, разплатени по отделен проект или по програмата.". Съгласно т. 4 от правомощията на Националния орган той гарантира, че е създаден ефективен механизъм за разглеждане на жалби, отнасящи се до отпуснатите средства по програмата.

С оглед на така действащата нормативна уредба и на основание раздел I, т. 1, б. „б“ и т. 3 от заповед № РД-02-14-711/31. 08. 2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 9, ал. 1 от Закон за финансовото управление в публичния сектор, директорът на дирекция „Управление и териториално сътрудничество“ е оправомощен да ръководи и организира дейността на НО по Програма „Интеррег V-A Румъния-България“, включително да издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ.

Освен че Националният орган е компетентен да определя финансови корекции, с оглед на задължението му по Меморандума и на разпоредбата на § 5 от ДР на ЗУСЕСИФ, именно по реда на ЗУСЕСИФ следва да бъде осъществен и гарантираният от Меморандума на бенефициера механизъм за разглеждане на жалба досежно отпускането на средства от програмата. Дотолкова, доколкото в Меморандума няма дефиниция на нередност, а по отношение на финансовите корекции за нередности, налагани от Комисията на Европейския съюз, Меморандумът препраща към Регламент № 1303/2013 г., следва да се приеме, че за целите на П. И нередност има при изпълнение на предпоставките по чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, съответно по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.

С оглед на така действащата нормативна уредба – правото на Европейския съюз, международния договор и националното право, правилен е изводът на съда, че Националният орган е компетентният орган да определи финансова корекция на бенефициер по П. И.

Правилен е и изводът на съда, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила – чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

Спорът е досежно правилността на изводите на съда за материалната законосъобразност на оспорения акт.

Понятието бенефициер съдът в настоящото съдебно решение използва с легалното съдържание по чл. 2 (10) Регламент 1303/2013 и в Меморандума - правен субект, който е получател на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а не със съдържанието, което му придава ЗУСЕСИФ, тъй като легалните понятия са дадени в посочения регламент и Меморандума.

Съдът правилно е приел, че за да е налице нередност по смисъла на чл. 2 (36) Регламент № 1303/2013, е необходимо да е налице: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото е безспорно, че О. Р има качеството на икономически оператор по смисъла на чл. 2 (37) Регламент № 1303/2013 г. – тя участва в изпълнението на помощта от Европейския фонд за регионално развитие и по делото се разглеждат нейни действия по извършена обществена поръчка във връзка с изпълнението на финансиран от Съюза проект.

По отношение на нарушението незаконосъобразна методика за оценка:

От представената по делото Документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Рехабилитация на кейовите стени на пътнически терминал Русе - център и подобряване на навигационните условия на 3 корабни места", раздел VIII "Критерий за възлагане на обществената поръчка", т. 2. 2 Показател К2 - "Организация за изпълнение на поръчката" (л. 158-159 от първоинстанционното дело) се установява, че по отношение оценяването на посочения показател К 2 са изброени следните стъпки на оценяване: присъждат се 5 точки ако предложената от участника организация на изпълнението на поръчката осигурява изпълнението на минималните изисквания на възложителя, посочени в Техническата спецификация. По отношение оценяването с 15, 30 и 50 точки са посочени четири напълно идентични обстоятелства (подкритерии), като при условие, че техническото предложение надгражда минималните изисквания на възложителя и са налични две от посочените обстоятелства, се присъждат 15 точки, при условие, че техническото предложение надгражда минималните изисквания на възложителя и са налични три от посочените обстоятелства, се присъждат 30 точки, а при условие, че техническото предложение надгражда минималните изисквания на възложителя и са налични четири от посочените обстоятелства, се присъждат 50 точки.

Под т. 4 от обстоятелствата (подкритериите) изброени в таблицата за присъждане на 15, 30 или 50 точки е следното обостоятелство (подкритерий) - "Посочени са и други дейности, извън посочените в изискванията на възложителя, които са детайлно описани като съдържание и е обосновано, че тяхното включване ще доведе до повишаване качеството на изпълнение на поръчката".

Следователно, възприетата по отношение на това нарушение фактическа обстановка от административния орган, която първоинстанционният съд е възприел безкритично, не отговаря на фактите по делото.

На първо място в процесната методика за оценка са налице ясно диференцирани стъпки за присъждане на 5, 15, 30 и 50 точки. На следващо, и четирите подкритерия (обстоятелства) са относими към оценката с 15 и 30 точки, а не само към максималното оценяване с 50 точки. Кога техническото предложение надгражда офертата, също е ясно, при наличие на две, три или четири от посочените подкритерии. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не отговаря на обективната действителност изложеното в акта, че "е налице неяснота относно това какво би следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания, за да получат максимален брой точки, съответно по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка на надграждането на офертата". Цитираната съдебна практика е напълно неотносима към предмета на спора тъй като касае различна фактическа обстановка.

Действително подкритерий 4 от включените в оценката четири подкритерия (обстоятелства) за присъждане на 15, 30 и 50 точки не създава възможност за обективна оценка, но в обжалвания административен акт липсват мотиви в тази насока.

За пълнота, по отношение "качественото изпълнение на поръчката", следва да бъде отбелязано, че тъй като предметът на поръчката е строителство, качественото изпълнение се гарантира от вложените строителни материали и спазването на технологията на изпълнение, които могат в резултат на вътрешния контрол и организация да бъдат гарантирани.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в тази му част обжалвания административен акт е незаконосъобразен тъй като липсват конкретни мотиви по отношение на нарушението "незаконосъобразна методика за оценка".

По отношение на нарушението несъответствие с критериите за подбор:

В съответствие с чл. 67, ал. 1 ЗОП, при подаване на заявление за участие или оферта кандидатът или участникът декларира липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор чрез представяне на единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП). В него се предоставя съответната информация, изисквана от възложителя, и се посочват националните бази данни, в които се съдържат декларираните обстоятелства, или компетентните органи, които съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, са длъжни да предоставят информация. Съгласно чл. 104, ал. 4 ЗОП (в приложимата редакция преди доп ДВ бр. 86 от 2018 г., в сила от 1. 03. 2019 г.), когато по отношение на критериите за подбор или изискванията към личното състояние на кандидатите или участниците се установи липса, непълнота и/или несъответствие на информацията, включително нередовност или фактическа грешка, на кандидатите или участниците се предоставя възможност да представят нова информация, да допълнят или да пояснят представената информация.

Освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява от процедурата кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията (чл. 107, т. 1 ЗОП - в относимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1. 03. 2019 г.), като в съответствие с чл. 109, т. 1 ЗОП (в относимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1. 03. 2019 г.), възложителят определя за изпълнител на поръчката участник, за когото не са налице основанията за отстраняване от процедурата, освен в случаите по чл. 54, ал. 3, и отговаря на критериите за подбор, а когато е приложимо – и на недискриминационните правила и критерии за намаляване броя на кандидатите.

Възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато всички оферти или заявления за участие не отговарят на условията за представяне, включително за форма, начин и срок, или са неподходящи (чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗОП).

При оценката и подбор комисията следва да приложи условията за участие, по начина, по който са заложени в обявлението и не следва да ги изменя или тълкува. По този начин ще се осигури равнопоставеност между участниците в процедурата, така и в осигуряване на точна, ясна и еднозначна информация на всички заинтересовани лица, с цел спазване на принципите за прозрачност, равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция.

От заложените изисквания по процедурата се установява, че експерт „Хидротехническо строителство“ следва да притежава образование в професионална област /квалификация „Хидротехническо строителство“, специалност „Хидротехническо строителство“ или аналогична специалност (важи само в случай, че образованието е придобито в друга държава). Допуснатото до последващо участие в процедурата дружество „ВТ Инженеринг“ ООД е посочило за такъв експерт лицето инж. С.Г, който е със специалност „Хидромелиоративно строителство“, която представлява различна специалност от „Хидротехническо строителство“, поради което правилно и административният орган и съда приемат, че възложителят е извършил нарушение. Доводите на касатора, че според Камарата на строителите на България, Георгиев притежава необходимата квалификация за участие в изпълнението на хидротехническо строителство, са неотносими към конкретното нарушение, тъй като изискването в процедурата за допустимост е за конкретно образование (специалност), а не на лични компетенции и умения.

По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел наличието на посоченото нарушение.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липсата на третия елемент от фактическия състав на нередността – наличие на вреда за бюджета на Съюза.

Видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ (предишна т. 9 – ДВ, бр. 85/2017 г.), попадащи в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, законодателят е приел, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението към Наредбата нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици.

Съответстват на материалния закон и изводите на съда, че така установеното нарушение "несъответствие с критериите за подбор" правилно е квалифицирано като такова по т. 13 към Приложение № 1 по чл. 2 ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, като правилно е определен и размерът на ФК като процентен показател и основа.

Предвид законосъобразността на акта в частта му относно нарушението "несъответствие с критериите за подбор", за което е определена ФК в размер на 5 %, какъвто е и размерът на определената обща ФК в съответствие с чл. 7 от Наредбата, установената незаконосъобразност на акт в частта по отношение на нарушението "незаконосъобразна методика на оценка" не рефлектира върху крайната законосъобразност на акта, а от там и върху извода на съда за неоснователност на подадената жалба.

Предвид изложените по-горе съображения, като е приел оспорения административен акт за законосъобразен и като е отхвърлил жалбата срещу него, АССГ е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Техният размер съдът определя на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правна помощ на 150 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5555 от 02. 10. 2018 г., постановено по адм. дело № 5320/2018 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА О. Р да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, гр. С. сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.