Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. К., представлявана от директора, срещу Решение № 24/24. 01. 2020 г., постановено по адм. дело №324/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта, касаеща отмяната на наложените принудителни административни мерки, обективирани под т. 26, т. 27, т. 28, т. 29 и т. 30 в Протокол от извършена проверка с изх. № ПР 1921431/16. 08. 2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали.

Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в оспорената му част и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – “СИРИУСЕЛТРАНС” ЕООД, със седалище в гр. К., чрез процесуален представител адвокат М.С, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на постановеното съдебно решение и иска оставянето му в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна. След преценка на събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства, настоящият касационен състав намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и в съдебното решение не са изложени мотиви относно съществени за спора факти и обстоятелства по следните съображения:

С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалбата на “СИРИУСЕЛТРАНС” ЕООД, гр. К. наложените принудителни административни мерки, обективирани под т. 26, т. 27, т. 28, т. 29 и т. 30 в Протокол от извършена проверка с изх. № ПР 1921431/16. 08. 2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали. Протоколът за извършената за периода от 28. 06. 2019 г. до 16. 08. 2019 г. проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на ответното дружество е съставен от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. К., като в същия - на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, на „СИРИУСЕЛТРАНС“ ЕООД са дадени общо 30 предписания.

В т. 26 от Протокол от извършена проверка с изх. № ПР 1921431/16. 08. 2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, на ответника по касация е предписано, в срок до 17. 08. 2019 г., да разрешава платения годишен отпуск на наетите в предприятието работници въз основа на писмено искане на съответния работник и служител.

С предписаното в т. 27 от Протокола, в срок до 20. 09. 2019 г., на работодателя „СИРИУСЕЛТРАНС“ ЕООД е указано, че следва да заплати трудово възнаграждение за работа през официален празник /26. 04. 2019 г. – Велики петък/ в размер - според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение на С. Ахмед, нает в дружеството по трудов договор № 95/30. 10. 2018 г., командирован през периода 21. 04. 2019 г. – 26. 04. 2019 г. със Заповед № 142/21. 04. 2019 г. на работодателя за извършване превоз на товари във Франция.

По т. 28 от споменатия Протокол за извършена проверка, на работодателя „СИРИУСЕЛТРАНС“ ЕООД е наредено - в срок до 20. 09. 2019 г., да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер - според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото му възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на С. Ахмед, нает в дружеството по трудов договор № 95/30. 10. 2018 г., на длъжност „шофьор товарен автомобил“, с ненормиран работен ден за положения извънреден труд през дните на седмична почивка – 09. 03. 2019 г., 10. 03. 2019 г., 16. 03. 2019 г., 17. 03. 2019 г., извършвал работа – управление на МПС с рег. [рег. номер на МПС] в България и Франция, съгласно заповеди на работодателя: № 87/09. 03. 2019 г. и № 100/16. 032019 г.

В т. 29 на работодателя „СИРИУСЕЛТРАНС“ ЕООД е предписано, че в срок до 20. 09. 2019 г. следва да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер - според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото му възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на А.Д, нает в дружеството по трудов договор № 35/27. 04. 2017 г. на длъжност „шофьор товарен автомобил над 12 и повече тона“, с ненормиран работен ден, за положения извънреден труд през дните на седмична почивка – 17. 11. 2018 г., 14. 10. 2018 г., 29. 09. 2018 г., 04. 08. 2018 г., 30. 09. 2018 г., 29. 07. 2018 г., 22. 07. 2018 г., 02. 06. 2018 г., 14. 04. 2018 г., 15. 04. 2018 г., 25. 02. 2018 г., 10. 12. 2017 г., 02. 12. 2017 г., 21. 10. 2017 г., 05. 08. 2017 г.

С даденото в т. 30 от Протокола за извършена проверка, на ответното дружество е указано, че следва до 20. 09. 2019 г. да изплати парично обезщетение, ведно със законната лихва за забава, за неизползвания платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност по отношение на С. Ахмед, осъществявал в полза на дружеството трудова дейност по трудов договор № 95/30. 10. 2018 г. на длъжност „шофьор товарен автомобил“, считано от 30. 10. 2018 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 91/24. 06. 2020 г.

От заключението по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен в обяснения, дадени от Е.К - управител на „СИРИУСЕЛТРАНС” ЕООД, до Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали относно работно време, с дата на изготвяне на документа - 14. 08. 2019 год., не е положен от Крайчева. Същото се отнася и до подпис, положен в обяснения, дадени до Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.К - относно Правилник за вътрешния трудов ред и Заповед за работното време, с дата на изготвяне на документа - 22. 07. 2019 год.

В оспореното решение първоинстанционният съд е приел от правна страна, че Протокол от извършена проверка с изх. № ПР 1921431/16. 08. 2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му.

Съдът е счел за основателна и доказана жалбата относно оспорените задължителни предписания по т. 26, т. 27, т. 28, т. 29 и т. 30, поради което, посочените предписания са отменени - като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби на закона, при наличието на съществени нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Решението е неправилно.

Съдът е приел, че спорът по предписаното в т. 26 от Протокола се свежда до това дали в конкретния случай е налице нарушение на трудовото законодателство, което да налага прилагането на конкретната принудителна административна мярка, с оглед преустановяването му или предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него.

В т. 26 от констативната част на оспорения пред Административен съд – гр. К. П за извършена проверка, административният орган е посочил, че без писмено искане от страна на работника С. Ахмед - нает по трудов договор при „СИРИУСЕЛТРАНС” ЕООД, в условията на пълно работно време /8 часа/, работодателят е разрешил на лицето ползване на платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни, считано от 3 до 24 юни 2019 г. В обжалваното решение АС – Кърджали е посочил, че в представеното на проверяващите изявление на лицето С. Ахмед не е положен подпис на същия. На следващо място съдът противоречиво приема от една страна, че съгласно действащата разпоредба на чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за да бъде разрешен отпуск, следва да е налице едностранно писмено волеизявление за това от страна на работника, както и заповед на работодателя за разрешаването му, а от друга страна обосновава извод, че този факт /неподписването на искането/, сам по себе си, не изключва с категоричност валидно отправено искане за ползване на платен отпуск, тъй като липсата на подпис би могло да се дължи на обективни или чисто субективни причини. В обжалваното решение съдът приема също така, че по делото не е представена писмена заповед на управителя на дружеството-работодател, с която на С. Ахмед е разрешен отпускът, но пък по-нататък съдът сочи, че са налице доказателства за ползван платен отпуск в размер на 10 дни за лицето, като дори – видно от приетата по делото ведомост за изплатена заплата на С. Ахмед за м. юни 2019 г., отпускът му е заплатен.

Настоящата инстанция не споделя приетото от АС – Кърджали, че молбата със заявлението за отпуск не е обсъждана от административния орган и данни за същата не се съдържат в констативната част на Протокола. Проверяващите са констатирали в т. 26, че до приключване на проверката не е представено писмено искане от С. Ахмед за ползване на платен отпуск. Очевидно административният орган е приел, че наличната по делото молба -без подпис на лицето, не може да се счете за валидно направено волеизявление в горния смисъл, изходящо от работника С. Ахмед. Без реален подпис на автора, същото няма доказателствена сила и е налице потенциална възможност за манипулиране на данните и авторството на писменото заявление до работодателя.

Ползването на платен годишен отпуск предпоставя писмена молба или заявление от работника или служителя, обективирана на хартиен носител, подписана собственоръчно с оригинален подпис, с посоченото искане за ползване на годишния отпуск. Административният орган не е следвало да доказва пред съда отрицателния факт, че не е подавано писмено заявление от работника за ползване на отпуск, респ., че не е разрешавано ползването му, поради липса на изрична заповед от ответното дружество. В съдебното решение, при обсъждането на дадените в т. 30 от Протокола предписания, съдът приема, че безспорно се касае за ползван от С. Ахмед отпуск.

Първоинстанционният съд не е изяснил в конкретния случай всички обстоятелства относно факта дали действително работникът Ахмед е бил в платен отпуск за спорния период от 3 до 24 юни 2019 г. Съдът неправилно е пропуснал да конституира конкретния работник като заинтересована страна, като предостави на страните възможност да изяснят твърденията си дали е налице валидно подадено от работника писмено заявление, ползван ли е отпуск, платен ли е същият, респ. – ако не е ползван, изплатено ли е на С. Ахмед в пълен размер обезщетението, за което са дадени предписания в т. 30 от оспорения пред АС – К. П за извършена проверка. Не е ясно как съдът в конкретния случай прилага материалния закон по отношение на предпоставките за надлежно заявяване ползването на отпуск от работниците, поставянето на резолюция или своевременно решение на работодателя, респ. получаване на отговор (заповед, отказ) по заявлението, с оглед реализиране субективното право на работниците и служителите по чл. 176, ал. 3 КТ.

В обжалваното пред настоящата инстанция решение не става ясно въз основа на какви доказателства първоинстанционният съд е приел, че даденото по т. 27 от оспорения Протокол предписание е незаконосъобразно. Съдът е определил като доказан факта, че работникът С. Ахмед е работил на официален празник /Велики четвъртък – 26. 04. 2019г./, като е преценил, че за работата на този ден, на работника му е заплатено дължимото по чл. 234 КТ възнаграждение, квалифицирано от съда като „добавка в размер на 28 лв.“. Съдът се е позовал на приетия по делото фиш за заплата за месец април 2019 г. на лицето, от който е видно, че за 20 работни дни му е изплатено трудово възнаграждение 560 лв. и добавка от 28 лв. и е изчислил, че „макар и непрецизно посочени“, при среднодневно брутно възнаграждение в размер на 19, 60 лв., изплатените 28 лв. се равняват на дължимото му /в удвоен размер/ и е изпълнено изискването на чл. 264 от КТ. Дори при просто пресмятане на удвоения размер на сумата от 19, 60 лв. се получава сбор, по-висок от изплатената „добавка“ от 28 лв. Ако изплатеното възнаграждение от 560 лв. се раздели на 20 /броя работни дни през месец април 2019 г./ се получава 28 лв., а не 19, 60 лв. среднодневно брутно възнаграждение. Следователно, не е ясно как съдът е приложил материалния закон и какви специални знания е използвал при изчисляване размера на дължимото на работника възнаграждение за положения труд на официален празник. За изясняване на спора относно размера на дължимото възнаграждение за работа на официален празник и респ. изплащането му, съдът е следвало да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключения по спорните между страните въпроси, още повече, че сам признава, че във ведомостта и фиша има установена непрецизност.

Съдът е следвало да вземе предвид и че нормата на чл. 264 от КТ е именувана „Трудово възнаграждение за работа през официалните празници“ и гласи, че „за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение“. Смисълът на заглавието и съдържанието е, че така определеното възнаграждение е изцяло дължимото такова трудово възнаграждение за работата през официалните празници. Следва да се има предвид систематичното място на нормата на чл. 264 от КТ – в раздел „Допълнителни и други трудови възнаграждения“, като процесното възнаграждение е от категорията на „другите“ възнаграждения, а не допълнително такова, както сочи съдът – „добавка в размер на 28 лв.“. АС – Кърджали не е взел предвид, че допълнителни са само възнагражденията по чл. 259 и чл. 260 от раздел 8, доколкото само в тези норми е предвидено, че при вътрешно и външно съвместителство се дължи допълнително плащане, наред и едновременно с основното (напр. чл. 259 сочи „има право и на допълнително трудово възнаграждение“, а чл. 260 – „получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство“). Следващите възнаграждения, обаче, в този раздел – в това число и процесното по чл. 264 от КТ, вече не са допълнителни, а „други“ по смисъла на заглавието и те не се добавят към основното възнаграждение, а го заместват (и за това са други, тъй като се изчисляват по особени правила). Изричното разпореждане на КТ в този случай е, че работодателят дължи най-малко двукратното на уговореното по трудовия договор възнаграждение и това не е допълнително /“добавка“ в конкретния казус/, а цялото дължимо от него възнаграждение. Последните се определят от основната месечна заплата, разделена на броя на работните дни за съответния месец и така се изпълнява изискването на закона, общо дължимият размер на възнаграждението да е удвоеният размер на възнаграждението, дължимо за работа през работни дни.

В обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е преценил предписанията, дадени в т. 28 и т. 29 от Протокола за извършена проверка, като незаконосъобразни, поради наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът е счел за недоказани от административния орган изложените в констативната част на Протокола мотиви, че работниците А.Д и С. Ахмед са наети при ответното дружество на ненормиран работен ден. На следващо място съдът е направил извод, че на тези служители им се дължи и им е заплатено от ответника дължимото по чл. 262 КТ възнаграждение за положен от същите извънреден труд през почивни дни, независимо от това дали работниците са заети на ненормиран работен ден или не.

Настоящата касационна инстанция счита, че в случая съдът не е обсъдил и изяснил съществени за спора обстоятелства, касаещи вида на въведеното в ответното дружество работно време за работниците, които извършват транспортна дейност – касаторът е констатирал ненормиран работен ден, съдът сочи, че това е недоказано, защото в трудовите договори на С. Ахмед и А.Д е отразено единствено работно време от 8 часа, а в отговора по касационната жалба ответникът навежда аргументи, че липсва и въведено сумарно изчисляване на работното време, следователно общите разпоредби на КТ не намирали приложение, а действали специални такива, като твърди, че седмичните почивки на двамата шофьори не съвпадат със седмичните почивки в събота и неделя - при работно време от петдневна работна седмица.

В обжалваното решение не става ясно кой материален закон е приложил първоинстанционният съд, за да прецени дали положеният в съботно-неделните дни труд от работниците е извънреден или не, както и защо е достигнал до извод, че за всеки един от месеците, в които попадат споменатите в Протокола почивни дни, на работниците Ахмед и Добрев безспорно е начислявано и заплатено трудово възнаграждение за извънреден труд. В решението се приема, че в разчетите липсва отбелязване, че се касае за възнаграждение за положен извънреден труд, но видно било от работните дневници на лицата, че отработените през месеца дни били равни, „по-малко или повече“ на работните дни през съответния месец, като „работникът е ползвал почивка през някои от работните дни“. Очевидно от използваните изрази, съдът не е изяснил безспорно какво е било действителното работно време на С. Ахмет и А.Д в ответното дружество, за да изследва дали е налице полагане на извънреден труд в почивни дни или работа по график и следователно дали надлежно им е изплатено /както твърди работодателят/ дължимото им се възнаграждение за съответния месец, респ. дали даденото от касатора предписание по т. 28 и т. 29 е законосъобразно. При липса на специални знания у съда за изясняване на посочените по-горе обстоятелства, първоинстанционният съд е следвало да назначи съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да изследва всички първични счетоводни и други документи /сред които: товарителници, пътни листове, данни от тахографите и/или други записващи устройства в автомобилите тнт./, съставени и налични при ответното дружество, касаещи пробега на управляваните от лицата автомобили, вида и продължителността на установеното работното време на лицата, действително реализираните почивни дни през спорните месеци, осъществяването и отчитането на транспортната дейност и извършваната работа от двамата шофьори, които също е следвало да участват в производството /като свидетели или заинтересовани лица/. Едва след безспорно установяване по делото на вида на работното време на Ахмед и Добрев ще може да се изчислява от вещото лице и размерът на възнаграждението им, респ. дали изплатените суми са достатъчни или не, както твърди административният орган.

Следва да се има предвид, че част от представените от ответника при проверката документи впоследствие са изключени от доказателствата по делото, както и пред съда са представени други писмени документи /заповеди №9, 10 и 11/, които АС – Кърджали е възприел като съставени за нуждите на съдебното производство и е посочил, че неясно защо същите не са били дори заявени или представени на проверяващите органи.

Не става ясно и как съдът е направил извод, че при изпълнение от страна на работодателя „СИРИУСЕЛТРАНС“ ЕООД на дадените в т. 28 и т. 29 от Протокола предписания би се стигнало до реалната възможност за двойно заплащане на възнаграждение, което не е дължимо в такъв размер. Тази теза не може да се възприеме, тъй като ако платените възнаграждения се окажат недължими или предписанието бъде отменено от съда, за работодателя съществуват правни възможности за възстановяване на сумите като платени на работника на отпаднало основание. Дори при изпълнение на предписанието да се причинят вреди на дружеството-работодател, същите в случая не могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими.

С оглед определянето като незаконосъобразно на даденото в т. 30 от Протокола за извършена проверка предписание за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на работника с прекратено трудово правоотношение - С. Ахмед, следва да се има предвид казаното по-горе относно предписанието по т. 26. Произнасянето по законосъобразността на предписанието по т. 30 предполага безспорно установяване чрез участие в производството на С. Ахмед на обстоятелството дали му е разрешаван и реално е ползвал платен отпуск в спорния период от 3 до 24 юни 2019 г.

От изложеното по-горе следва, че първоинстанционният съд не е изяснил надлежно делото от фактическа страна, което възпрепятства настоящата касационна инстанция да извърши проверка относно правилното приложение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Необходимостта от установяване на факти, за които събраните доказателства не са достатъчни, изисква след отмяната на решението, делото да бъде върнато на Административен съд – Кърджали за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 24/24. 01. 2020 г., постановено по адм. дело №324/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта, касаеща отмяната на наложените принудителни административни мерки, обективирани под т. 26, т. 27, т. 28, т. 29 и т. 30 в Протокол от извършена проверка с изх. № ПР 1921431/16. 08. 2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали.

ВРЪЩА делото на Административен съд – Кърджали за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.