ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 ю н и 2013 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при секретар Даниела Околийска

и в присъствието на прокурора Тома Комов

изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски

касационно наказателно дело № 1017/2013 година.

С касационен протест и допълнение към него се атакува новата присъда от 11. 03. 2013 г., постановена по ВНОХД № 19/2013 г. от окръжен съд-Монтана с доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в същия съображения.

Подсъдимият Т. М. П. от Л., лично и чрез защитника си адв.П.П. от АК-Монтана моли протеста на бъде оставен без уважение.

Върховният касационен съд провери правилността на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

По внесен в районен съд-Л. обвинителен акт срещу подс.Т. М. П. от Л. с обвинения по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 от НК и по чл. 313, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е било образувано НОХД № 888/2010 г. по описа на съда, по което, след трикратно изменение и „уточнение” на обвинението от прокурора, съдебното производство е било прекратено в съдебно заседание на 16. 09. 2011 г. на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от НПК заради допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и делото е върнато на прокурора за ново разглеждане за прецизиране на обвинението.

След внасяне на 24. 11. 2011 г. на нов обвинителен акт с единствената промяна относно характера на ползвания от подс.М. документ от „преправен официален” в „документ с невярно съдържание”, с оглед новото повдигнато и предявено обвинение по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, с присъда от 02. 03. 2012 г., постановена по новообразуваното НОХД № 766/2011 г. от районен съд-Л., подсъдимият Т. М. П. от Л. е признат за виновен за това, че на 09. 03. 2009 г. в Л., пред нотариус с рег.№ 577 по регистъра на националната камара с район на действие на районен съд-Л. съзнателно се е ползвал от документ с невярно съдържание, като за съставянето му не може да му се търси наказателна отговорност и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 8 месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда подс.П. е признат за виновен и в това, че на 10 и 12. 03. 2009 г. в Л., при условията на продължавано престъпление, в частни документи – 2 бр. декларации, давани по реда на чл. 264, ал. 1 от ДОПК е потвърдил неистина относно данъчни задължения на представляваната от него кооперация „Л.-94” в ликвидация, в качеството си на нейн ликвидатор и ги е представил пред нотариус рег.№ 577 по регистъра на националната камара с район на действие в района на районен съд-Л. като доказателство за удостоверените в тях обстоятелства и на основание чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК.

По съвкупност на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание, най-тежкото измежду наложените за двете престъпления, а именно от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.

В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 911 лв.

Присъдата е била обжалвана от подс.П. с оплаквания за нарушено право на защита поради отказа на съдията да се отведе от делото с довод за предубедеността му и поради преквалификацията на второто инкриминирано деяние в престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, довело до ограничаване на правото му на защита във връзка с ангажираните по това обвинение факти, включително и поради отказа да се приложи като доказателство по делото гражданско дело, имащо отношение към собствеността върху имота, предмет на документа с невярно съдържание, както и поради неправилното приложение на закона с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняването му и по двете обвинения.

С решение от 19. 06. 2012 г. по ВНОХД № 74/2012 г. окръжен съд-Монтана е потвърдил изцяло обжалваната присъда.

По искане на осъдения П. за възобновяване на делото на основание чл. 420, ал. 2 от НПК, ВКС – ІІ н. о. с решение № 522/18. 01. 2013 г. по н. д.№ 1781/2012 г. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на окръжен съд-Монтана с указания за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствената съвкупност и по правилното приложение на закона във връзка и с двете повдигнати на П. обвинения.

При новото разглеждане по ВНОХД № 19/2013 г. въззивният окръжен съд-Монтана е постановил атакуваната пред настоящата инстанция нова присъда от 11. 03. 2013 г., с която е отменил „изцяло” първоинстанционната осъдителна присъда и като е признал подс.Т. П. за невинен и по двете предявени му обвинения, го е оправдал да е осъществил престъпния състав на чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е декларирал, че в „останалата част присъдата (първоинстанционната) не е обжалвана и е влязла в законна сила”.

В протеста като основание за неправилността на новата въззивна присъда се заявява това по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, с доводи за неправилна правна оценка на иначе вярно изяснената фактическа обстановка с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че протестът е подаден в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК и като такъв, за допустим.

Разгледан по същество, протестът е ОСНОВАТЕЛЕН и не само по изложените в него съображения:

На първо място следва да се посочи наличието на съществено нарушение на процесуалните правила с характер на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК – атакуваната присъда е постановена от незаконен състав. Това е така, защото в състава на съда е участвала съдия А. Т., която обаче е била в състава на съда и докладчик по въззивно гр. д.№ 155/2009 г. по описа на окръжен съд-Монтана (виж решението от 18. 11. 2009 г. – л. 194 от НОХД № 888/2010 г. на районен съд-Л.), по което предмет на правния спор е дали ЗК „Л.-94” в ликвидация, представлявана от подс.М., е собственик или не на от спорния етаж от административната сграда, отреден за възстановяване на правоимащите от бившето ТКЗС на [населено място], който имот е предмет на инкриминирания документ – протокола от 29. 12. 1997 г. за „предаването” му изцяло на тази кооперация и заради ползването му като такъв с невярно съдържание се претендира от прокурора ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Или, съдия Т. е участвала при изграждането на изводите по съществени за наказателната на последния отговорност обстоятелства в посоченото гражданско дело и не е имала основание (чл. 29, ал. 2 от НПК) да участва в състава на съда, разгледал и решил въззивното наказателно дело. Само на това основание атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Наред с това следва да се посочи, че въззивният състав не само не е изпълнил и отстранил недостатъците в предишния въззивен съдебен акт, констатирани от състава на ВКС по реда на глава 33 от НПК за възобновяване на наказателни дела, но и ги е задълбочил.

Твърде схематично и лаконично, без каквито и да е правни съображения е заключил инкриминираният протокол да не е „удостоверителен”, а това изключвало и да бъде „с невярно съдържание”, както и че не е официален, а частен „писмен” документ (като че ли може да бъде устен – очевидно, бъркайки указанието в т. 1 от цитираното ППлВСР № 3/82 г. – че документът е „писмено изявление на. ..”). За субективната несъставомерност за съда е достатъчно, че подс.М. бил станал ликвидатор на кооперацията на 31. 12. 2007 г., т. е. „10 години след съставяне на злополучния протокол”, без да има доказателства по делото да е приел някакъв архив от предишния такъв, св.В., което изключвало прекия му умисъл.

По делото има обилни доказателства кога и как е съставен протоколът от 29. 12. 1997 г., от кого и в какво им качество, с какво правно значение, от което следва да се изведе налице ли са изискванията на чл. 93, т. 5 от НК този документ да е официален. Оттам следва да се изходи и дали той е удостоверителен или диспозитивен. В тази насока следва да се анализира цялата нотариална преписка, изискана и приложена в копия още при първото разглеждане на делото по НОХД № 888/2010 г. на районен съд-Л. и защо пред нотариуса С. са използвани само разделителният протокол от 28. 12. 1997 г., но който третира разпределение на части от сградата между бившите ТКЗС в състава на АПК, в това число и бившето ТКЗС-Л. (в лицето на „тричленката” – св.Ц., Томов, Г., последните двама починали, а не и председателката на ЗК „Л.-94” тогава св.Б.), както и ползваният от подсъдимия протокол от 29. 12. 1997 г., за да се „докаже” собствеността на кооперацията върху целия етаж, а не върху част от него. Налице са и обилни гласни доказателства относно дейността на М. като председател на ЗК „Л.-94” след св.Б. (от края на 1999 г. и от която приел със закъснение архива на кооперацията) до избирането на св.В., когото впоследствие сменил като ликвидатор на обявената в ликвидация кооперация, които имат съществено значение за умисъла на дееца при ползването на инкриминирания документ.

Твърде повърхностно е взето решението и относно второто обвинение по чл. 313 от НК. В тази насока също има достатъчно доказателства по делото, както писмени (включително относно данъчната оценка на имота в конкретните две нотариални производства, в която следва да се отразят констатации за данъчни задължения), така и показанията на св.В. с какви задължения е предал кооперацията в ликвидация на подс.М. и дали го е уведомил за тях или не, както и за други съставени на кооперацията актове за нейни задължения към държавата и общината. И в тази насока е необходимо съдът да изпълни задълженията си по чл. 305 и чл. 339 от НПК (според вида на съдебния си акт), като направи обективен, всестранен и пълен анализ на наличните годни доказателства и доказателствени средства и изведе правно значимите факти, съобразно които приложи законосъобразно правото, както и да даде дължимия се отговор на всички доводи на страните, включително и на прокурора, а и на наведените в касационния му протест и допълнението към него.

Посоченият дефицит на фактически и правни съображения препятства касационната проверка за законосъобразност на атакувания съдебен акт и налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение на предишните и настоящи указания за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила и за правилното приложение на материалния закон.

Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 от НПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

присъдата от 11. 03. 2013 г., постановена по ВНОХД № 19/2013 г. от окръжен съд-Монтана и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: