Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Църковно настоятелство при храм „С. Г“, гр. С., чрез процесуален представител адвокат Х.К – АК гр. Б., срещу решение № 1812/31. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 1647/2019г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу предписание изх.№ С-123 (6)/13. 06. 2019 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ - Бургас). Наведените в жалбата възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесното предписание.
Ответникът – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт А.К, в писмено възражение, оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е предписание изх.№ С-123 (6)/13. 06. 2019 г. на директора на РИОСВ - Бургас относно нарушение на режима на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“., с което на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) (ЗЗТ) и чл. 155, ал. 2 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) е предписано на Църковно настоятелство при храм „С. Г“ да премахне от границите на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, разположените каравани в поземлен имот 67800. 1.218 по кадастралната карта на гр. С..
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай е неприложим режимът за защита на обект, предвиден в Закон за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), а се касае за нарушение, извършено от касатора в защитена територия - природна забележителност по чл. 5 ЗЗТ, част от която защитена територия няма законова пречка да бъде и частна собственост (чл. 10 и чл. 11 от ЗЗТ).
Обоснован е извод, съобразно който касаторът, в качеството му на собственик на площ разположена в защитена територия, е длъжен да спазва режимите, установени по реда на чл. 11 ЗЗТ, като не извършва дейности в природните забележителности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. По изложените съображения, първоинстанционният съд намира обжалваното предписание за законосъобразно и основано на констатации, доказващи извършване на дейност в противоречие на установения от ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) режим.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
След анализ на съвкупния доказателствен материал се установява за безспорно между страните, че имот с идентификатор 67800. 1.218 е собственост на Църковно настоятелство при храм „С. Г“, гр. С.. Това обстоятелство се подкрепя от наличната по делото извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, в която е посочено, че имотът се притежава от касатора, на основание решение на Общинска служба земеделие и гори -Созопол по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) и ползването на земеделски земи под № 682/14. 03. 2001г.
Спорен от правна страна е въпроса относно приложимия закон, обусловен от релевираните касационни възражения относно липсата в имота с посочения идентификатор на обект „пясъчни дюни“ по смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ) (ЗУЧК).
Процесният имот с идентификатор 67800. 1.218 по кадастралната карта на гр. С. попада в границите на „защитена територия“ от типа „природна забележителност“ по смисъла на чл. 5, т. 3 ЗЗТ. Тази територия – природна забележителност, е наименувана „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, в землището на гр. С., като е обявена за „защитена“ посредством заповед № 2109 от 20. 12. 1984г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет, обн., ДВ, бр. 3 от 1985г. Впоследствие, със заповед № РД-536 от 30. 09. 2016г. на министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 83 от 21. 10. 2016г., на основание чл. 42, ал. 5 и 6, вр. чл. 43 от ЗЗТ, във връзка с извършени по-точни замервания, защитената територия – природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“, в землището на гр. С., е актуализирана, като площта й е променена от 380 дка на 331, 779 дка. Изрично са изброени имотите, които попадат в границите на природната забележителност, като между тях е посочен и имотът на касатора – поземлен имот 67800. 1.218. Неотносими са съответно твърденията на касатора, че представените заповеди представляват мнение на МОСВ и нямат за последица да обявят защитен обект „пясъчни дюни“.
Неоснователни са възраженията на касатора досежно неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд обосновано приема, че макар в наименованието на находящата се в защитената територия природна забележителност да се съдържа „пясъчни дюни“, не са налице доказателства, че тази забележителност е част от крайбрежна ивица или морски плаж по смисъла на чл. 6 ЗУЧК. В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗТ е предвидено изрично, че за природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. От анализа на горните разпоредби се налага извода, че "пясъчните дюни" могат да бъдат определени и безспорно са вид защитена територия, която подлежи на опазване по реда на ЗЗТ. Съгласно разпоредбата на чл. 5, т. 3 ЗЗТ, природната забележителност е една от категориите защитени от този закон територии.
По силата на чл. 24 ЗЗТ в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Видно от изложеното в констативния протокол за извършената от служители на РИОСВ – Бургас проверка, в поземления имот на касатора, включен в територията на природната забележителност, са били разположени 2 каравани. Правилно в оспореното решение е посочено, че разпоредбата на чл. 11 ЗЗТ задължава собствениците на земи в защитените територии да спазват режимите, установени от този закон. В тази връзка не могат да се приемат аргументите на касатора, че не е ясно за какво конкретно нарушение е издадено предписанието. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Целта на ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) е опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото (чл. 2, ал. 1 ЗЗТ).
Неоснователни са сочените от касатора доводи, че в констативния протокол за извършената проверка не е установено точното местоположение на двете каравани. Протоколът за извършена проверка се явява официален документ, по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, ползващ се с материална доказателствена сила, който не е оспорен и по делото не са представени доказателства писмени и/или гласни, които да оборят установеното в него.
Относно направеното в касационния протест възражение за необоснованост на оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, следва да се подчертае, че необосноваността, като касационно основание, опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
В хода на производството пред Административен съд – Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, Църковно настоятелство при храм „С. Г“, гр. С. следва да бъде осъдено да заплати в полза на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1812/31. 10. 2019г., постановено по адм. дело № 1647/2019г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Църковно настоятелство при храм „С. Г“, гр. С. да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас съдебни разноски в размер на 100 лв. (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.