Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас срещу решение № 1821/31. 10. 2019г., постановено по адм. дело № 1990/2019г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено решение №10-40-02-83 от 29. 07. 2019г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-02-00574605 от 05. 06. 2019г. на контролен орган, главен инспектор по осигуряването. Наведените в жалбата възражения досежно неправилно приложение на нормите, установени в чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО във вр. чл. 76 и сл. от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ) са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и предписания). Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски представляващи възнаграждение за юрисконсулт и заплатена държавна такса, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК.
Ответникът – „Метал – Яневи СИЕ“ СД, в писмен отговор чрез пълномощник адв. Ж.И от АК – Бургас, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване...