Производство по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 6832/ 13. 11. 2019 г. по административно дело № 6151/ 2019 г. на Административен съд - София - град, с което съдът е ОСЪДИЛ Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да заплати на "Електроразпределение Север" АД две обезщетения за имуществени вреди, всяко едно от 1 356 лева (хиляда, триста и петдесет и шест лева), заедно със законната лихва, считано от 01. 07. 2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Касационният жалбоподател КЕВР твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че вредите, които са претендирани не подлежат на обезщетение, тъй като направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорване на наказателно постановление не биха могли да разглеждат като пряка и непосредствена последица засягаща правната сфера на дружеството.
Иска, да бъде отменено обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът - „Електроразпределение Север” АД - гр. В. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Н.Г от ВАК оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото, като прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските.
Постъпила е и частна жалба от „Електроразпределение Север” АД против Определение № 9874/ 17. 12. 2019 г., постановено по административно дело № 6151/ 2019 г. на Административен съд - София - град, с което е оставена без уважение молбата за изменение и допълнение на решението в частта за разноските. В молбата се счита определението за неправилно, незаконосъобразно и несъобразено с действащата правна рамка.
Ответникът - КЕВР, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Лефтерова, моли да се уважи касационната жалба на КЕВР, респективно да се отхвърли частната жалба на ответното дружество. Подробни съображения в подкрепа на тези искания са развити в представените писмени бележки. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък с разноските.
Частният жалбоподател "Електроразпределение Север" АД, в съдебно заседание чрез адв.. Г моли да се остави касационната жалба без уважение. Счита, че в рамите на първоинстанционното производство, са доказани всички предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ и е осъществен изцяло фактическият състав на увреждането.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. На следващо място дава заключение за неоснователност на частната жалба.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 356 лева (хиляда, триста и петдесет и шест лева), представляващи заплатено възнаграждение на Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, за защита по НАХД № 340/ 2015 г., по описа на Районен съд– Бяла срещу издадено от председателя на К. Н постановление № НП-213/30. 01. 2015 г., както и обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 356 лева (хиляда, триста и петдесет и шест лева), представляваща заплатено възнаграждение, за защита по КНАХД № 180/2016 г., по описа на Административен съд – Русе.
Първоинстанционният съд е установил, че с Наказателно постановление № НП-213/ 30. 01. 2015 г. председателят на ДКЕВР (понастоящем – КЕВР) е наложил на Енерго– про - мрежи АД (понастоящем – „Електроразпределение Север" АД) имуществена санкция, в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА). В резултат на съдебно обжалване, с Решение № 33/ 14. 03. 2016 г., по НАХД № 340/ 2015 г. Районен съд - Бяла е отменил издаденото НП. Въззивното решение е обжалвано от наказващия административен орган, и е било оставено в сила с Решение № 220/ 01. 07. 2016 г., по КНАХД № 180/ 2016 г. на Административен съд– Русе.
Адм. съд е приел за установено и доказано, че: дружеството – ищец е заплатило на Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“ сумата от 1 356 лева, с включен ДДС за защита и процесуално представителство по НАХД № 340/ 2015 г. на РС– Бяла, както и сума в размер на 1 356 лева, с включен ДДС за защита и процесуално представителство по КНАХД № 180/2016 г. на Административен съд - Русе.
За процесуално представителство пред, РС– Б. А дружество „Величков, Желязков и партньори“ е преупълномощило адвокат, вписан в Адвокатска колегия– Русе, като същият адвокат е участвал в заседанието пред районния съд и в това по КНАХД № 180/ 2016 г. на Административен съд - Русе. Съответните пълномощни и договори за правна помощ са налични и в делото на РС– Бяла, както и в това на Административен съд– Русе, в което е приложен и отговор на касационната жалба, подписан от преупълномощения адвокат.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че фактическият състав на предявените главни искове, в процесния случай, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установено с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът е приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд по отношение размера на исковете е приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Тарифа за минималните адвокатски възнаграждения.
Преценил е, че върху тази сума ответникът дължи и лихви за забава, считано от 01. 07. 2016 г.- датата на влизане в сила на Решение № 33/ 14. 03. 2016г., по НАХД № 340/ 2015 г. на РС Бяла, с което е отменено НП № 213/ 30. 01. 2015 г., издадено от председателя на ДКЕВР.
При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО.
Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/ действие/ бездействие.
По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение - Наказателно постановление № НП- 213/ 30. 01. 2015 г., издадено от председателя на КЕВР (тогава ДКЕВР), с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ.
В случая това е направено– в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд– София град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
В Тълкувателно решение № 1 от 15. 03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
В цитираното Тълкувателно решение № 1/ 2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.
В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б и законово регламентирана със ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум.
Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното, като вреда адвокатско възнаграждение.
По делата с предмет издаденото НП са представени договори за правна защита и съдействие, с които за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.
Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в конкретния случай, съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер не бива да е по - малък от предвидения в Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и Решение № 4452 от 15. 04. 2020 г. по административно дело № 1430/ 2020 г. на Върховния административен съд - Трето отделение.
Решаващият съд е отчел размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд. Уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им.
Предвид изложеното настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ.
С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца, респективно на адвокатското дружество разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ, поради което, обжалваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила.
С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Административен съд– София град е оставил без уважение молбата за изменение и допълнение на решението в частта за разноските. Правилно адм. съд е уважил направеното от страна на КЕВР възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е съобразил правната и фактическа сложност на делото, провеждането само на едно открито съдебно заседание, многобройните и идентични дела.
Съображенията на съда, изложени в определението, се споделят от касационния състав, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски, представил е списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и следва да му бъдат присъдени сторените разноските за адвокатско възнаграждение в размер 792, 00 лв. (седемстотин деветдесет и два лева).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6832/ 13. 11. 2019 г. по адм. дело № 6151/ 2019 г. на Административен съд - София - град.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 9874/ 17. 12. 2019 г., постановено по административно дело № 6151/ 2019 г. на Административен съд - София - град.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север” АД, седалище и адрес на управление - гр. В., Тауърс Е, бул. "В. В" № 258, ЕИК 104518621, разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 792, 00 лв. (седемстотин деветдесет и два лева).
Решението е окончателно.