Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП”) – Пловдив срещу решение № 516 от 23. 01. 2020 г., постановено по адм. д. № 317/2019 г. по описа на Административен съд отм. а Загора, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001618003374-091-001/16. 01. 2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 219/08. 04. 2019 г. на директор на Дирекция „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е преценил съвкупно събраните доказателства и не е направил обосновани фактически изводи във връзка със спорната реалност на доставките по процесните фактури. Поддържа, че не са налице реални доставки, което е основание за отказ за признаване право на данъчен кредит. Конкретно във връзка с доставките от „Ретсо” ООД, изтъква че от представените доказателства не може да се направи пряка обвръзка и връзка с изследваните сделки. По отношение на определените задължения по реда на ЗКПО посочва, че размерът на пазарната лихва е определен посредством възложена в хода на ревизията експертиза, която е определена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК по реда и начините, регламентирани с Наредба № Н-9 от 14. 08. 2006 г. на МФ. В този смисъл оспорва изготвените заключения в хода на съдебното производство като неотносими към правния спор. По подробно изложени съображения моли решението да бъде отменено, а жалбата срещу ревизионния акт...