Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "[ЮЛ]", представлявана от управителя Н. Д. П., срещу решение № 873 от 23. 01. 2017 г. по адм. дело № 4843 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 298, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт. Не се претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - министърът на правосъдието оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Д. и депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, след като прецени наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред тричелнния състав на Върховния административен съд, шесто отделение е била заповед № ЛС-04-575/23. 03. 2016 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 112, ал. 2, т. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК), вр. чл. 28 и чл. 29 от Наредба № 2 от 24. 10. 2014 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието и предложение на Съвета по международно осиновяване...