Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ М. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 6785/2021
Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н., чрез адв. Н., срещу решение № 269/26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 62/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р – 16001318008024-091-001/04.07.2019 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №550/24.09.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. и 2016 г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г., както и вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за 2015 г. и 2016 г. и са начилени прилежащите лихви.В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА.
Ответникът – Директор на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции в общ размер на 10000 лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.
Делото е във фаза на втора касация. Обжалваното пред настоящата инстанция решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 561 от 18.01.2021 г. по адм. дело № 6037/2020 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Основното указание на първата касация е да се разгледа спора по същество като се обсъдят относимите към облагането за 2015 г. и 2016 г. доказателства и въз основа на тях се формират конкретни фактически и правни изводи.
При новото разглеждане на делото съдът е отхвърлил жалбата на Н. Н. против ревизионния акт, с който са му установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. и 2016 г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г., както и вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за 2015 г. и 2016 г. и са начилени прилежащите лихви.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Вменените задължения за данък по чл. 17 ЗДДФЛ са обосновани с констатациите на ревизиращите за предоставен заем от Н. Н. в полза на „Р. Е. И. ЕООД в размер на 80 000 лв. през 2015 г., деклариран в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, както и липсата на декларирани и обложени доходи, които да покриват така извършените разходи за този период. Според РЛ средствата от 80 000 лв. са с произход получени заеми от пет физически лица. За същия период е извършена съпоставка между извършените разходи, включително предоставените заеми и реализираните приходи и е констатирано превишение в размер на 87 217 лв. - квалифицирано като доход от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ послужил за изчисляване на обща данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Съдът, въз основа на анализ на представените доказателства, както и доводите на страните, е споделил изводите на приходните органи, че сумата от 76 550 лв., представляваща сбор от евентуално предоставени на Найденов заеми от лицата Н. Б. (в размер на 41 360 лв.), Н. К. (в размер на 19 590 лв.), Р. Й. (в размер на 11 300 лв.) и К. Б. (в размер на 4 300 лв.), представляват укрити приходи от жалбоподателя. В тази част РА е потвърден като законосъобразен, като решаващият състав не е кредитирал заключението на СИЕ /прието при първото разглеждане на делото пред АС – Пазарджик/ и определеното от вещото лице начално салдо от 45 968.73 лв. към 01.01.2015 г. с аргумент, че самият жалбоподател е декларирал налични парични средства в брой към тази дата в размер на 2,50 лв.
Задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. и 2016 г., както и за авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УФО и здравно осигуряване са определени във връзка с констатациите на ревизиращите, че получените по банков път суми от Найденов са доходи от осъществявана от лицето дейност като ЕТ – дърводелски услуги, изработване и монтаж на сглобяеми къщи и други СМР. Приходите от тази дейност в размер на 28 975 лв. за 2015 г. и 14170 лв. за 2016 г., не са декларирани с ГДД. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, а именно – документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват.
За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя за липса на основания за облагането му като едноличен търговец. Според решаващия състав посочените основания за преводите, така и от обясненията на съответните лица, ползвали услугите на жалбоподателя, категорично опровергават твърденията му, че паричните преводи по личната му сметка представляват предоставени средства и върнати заеми от приятели и познати от и за него. За ирелевантни са счетени и доводите за липса на достатъчна индивидуализация и конкретизация на вида, характера и предмета на услугите, тъй като конкретизация в тази насока се съдържа в посочените основания за плащания и са декларирани от лицата, които са получили услугите. Липсата на документи относно произхода на вложените материали, както и протоколи за извършената работа според съда се дължи на неизпълнение на нормативните задължения на жалбоподателя, като същия не може да черпи ползи от собственото си недобросъвестно поведение.
Решението е валидно, допустимо и правилно, като не са налице основания за неговата отмяна.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА досежно начисления на лицето данък по чл. 17 ЗДДФЛ обоснован с констатираното превишение в размер на 87 217 лв. и определено като доход с неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Неоснователни са възраженията на касатора свързани с размера на началното салдо и непризнаването на сумата от 41 360 лева – предоставен заем от Н. Б., съгласно договор от 02.10.2014 година. Същата е декларирала, видно от Приложение 2 от адм. преписка, че парите са предоставяни на Н. Н. периодично по 10 000.00 лева. В писмени обяснения заемодателката сочи, че произходът на средствата по заема е от покупко-продажба на недвижим имот на стойност 41360 лева, извършена на 15.10.2014 година. След преглед на банковите извлечения, предоставени от задълженото лице е видно, че част от плащането по сделката в размер на 3760.00 лева е направено на 02.10.2014 г., преди сключването на нотариалния акт с наредител М. Б.. Останалите 37600.00 лева са преведени на 22.10.2014 г. от „БАКБ АД – София. Постъпленията по сметката на Н. Б. за периода от 02.10.2014 г. (от получаването на предварителното плащане по сделката за недвижимия имот в размер на 3760 лева) до 03.04.2015 г. включително, са в размер на 47314.35 лева. От тях за същия период системно е извършвано теглене на суми в размери от 20.00 лева до 4000.00 лева, удържани са такси за банкови услуги и е закупен недвижим имот на обща стойност 46158.95 лева. По тези съображения обосновано съдът не е приел за доказан получен заем в размер на 41 360 лева, тъй като посочената сума е разходвана от Борисова за други цели и правилно не е отчетена при определяне на размера на началното салдо към 01.01.2015 г. В тази връзка съдът не е допуснал нарушение на чл. 202 от ГПК и правилно е ценил заключението на експерта ведно с другите доказателства по делото.
Досежно установените с РА задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ДОПК, същите са начислени при правилно приложение на материалния закон, при съвкупен анализ на доказателствата ангажирани от РЛ, основанията описани в банковите извлечения от подателите на сумите, така и дадените от тях обяснения в хода на административното производство. Данъчната основа е определена по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като касаторът не е опровергал констатациите в РА. При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. Последното не е направено, като съдът подробно е изложил защо не дава вяра на изложените съображения и събраните доказателства в подкрепа на твърденията на Найденов.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че не са налице сочените основания за отмяна на решението, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 998,42 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В останалата част претенцията за присъждане на разноски се явява неоснователна, тъй като с обжалваното решение, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд е присъдил в полза на дирекция „ОДОП“ – Пловдив разноски за трите съдебни инстанции в общ размер на 2 995,26 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 269/26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 62/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. Н., ЕГН - [ЕГН], с адрес: гр. Панагюрище, [адрес], да заплати на Националната агениция за приходите разноски по делото в размер на 998,42 лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Христо Койчев