Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г. В. Ч. от [населено място], срещу чл. 32, ал. 4 от Инструкция №5 от 30. 06. 2005г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от управителя на Националния осигурителен институт, обнародвана в ДВ, бр. 57 от 12. 07. 2005г., като оспорваната разпоредба е приета с ДВ бр. 40 от 18. 05. 2007г., изм. с бр. 12 от 8. 02. 2011г. Твърди се, че оспорената норма е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 18 от АПК във вр. с чл. 32 и чл. 33 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) и отделно на чл. 25 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). Освен това се твърди, че оспорената норма е приета при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в глава пета, раздел ІІІ от АПК. Претендира се отмяната й.
Ответникът - управителят на Национален осигурителен институт (НОИ), чрез процесуалния си представител юриск.А. П., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Върховната административна прокуратура в съдебно заседание дава подробно мотивирано заключение за основателност на подадената жалба. Предлага тя да бъде уважена.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: По допустимостта на оспорването:
Според чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Р. Б, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези административни актове имат нормативен характер - съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение...