Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Общински съвет Пазарджик (ОС) срещу Решение № 367/ 07. 07. 2016 г., постановено по адм. дело № 317/ 2016 г. на Административен съд - Пазарджик (АС Пазарджик).

С жалбата е изложено твърдение, че решението е недопустимо, необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на производствените правила. Оспорени са правните изводи на съда аргументирани с разпоредбите на ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) и приложението на чл. 271 от Кодекса на труда (КТ).

Посочено е, че са извършени нарушения на съдопроизводствените правила, като в мотивите на съдебния акт липсват изводи по съществени фактически и правни въпроси, както и обсъждане на събраните писмени доказателства. Счита, че липсват мотиви защо събирането на суми не следва да се възлага на кмета на общината.

По делото е постъпила и частна жалба на Общински съвет - Пазарджик, срещу Определение № 980/ 02. 09. 2016 г., постановено по адм. дело № 317/ 2016 г. на Административен съд– гр. П. с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът - Й. С. Д. в представения по делото писмен отговор прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. От него е постъпило и писмено възражение от 29. 09. 2016 г. срещу подадената частна жалба. В допълнително становище от 17. 11. 2017 г., излага съображения по съществото на правния спор, в подкрепа на твърденията и исканията в писмения отговор и възражението.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Счита оплакванията в тях за несъстоятелни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предлага съдебните актове да останат в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната и частната жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което ги прави процесуално допустими.

Административният съд е бил сезиран с жалба срещу Решение № 92/ 28. 05. 2015 г., взето по Протокол №7/ 28. 05. 2015 г. от заседание на Общински съвет Пазарджик, с което Общинският съвет, на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА е задължил кмета на Велинград да предприеме практически действия за събиране на дължимите суми.

Видно от доказателствата по делото със Заповед № ФК-10-1300/ 14. 11. 2014г. Директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е възложил извършване на финансова инспекция на О. В, при която е установено, че за периода 01. 01. 2012 г.– 01. 04. 2014 г. определени общински съветници са получили възнаграждения без правно основание. От АДФИ са им връчени писма и е определен срок до 10. 04. 2015 г. за възстановяване на сумите. За получените без основание суми е съставен акт за начет от 29. 06. 2015 г. на АДФИ.

Кметът на Общината е направил предложение до ОбС, в което е посочил, че част от общинските съветници не са възстановили сумите, за които са поканени и е предложил ОбС да приеме решение, с което да задължи кмета на общината да предприеме практически действия по тяхното събиране. В резултат от ОС е прието процесното решение.

С обжалвания съдебен акт - Решение № 367/ 07. 07. 2016г. по административно дело № 317/ 2016г. на АС Пазарджик е ОТМЕНЕНО Решение № 92/ 28. 05. 2015 г., взето с Протокол № 7 от 28. 05. 2015 г. на ОбС Пазарджик, с което ОС е задължил кмета на общината да предприеме практически действия за събирането на дължимите суми и възстановяване на причинената финансова вреда на О. П, съобразно отправените покани от Държавна финансова инспекция до общинските съветници, които не са възстановили доброволно сумите в размера, определен от АДФИ.

С Определение № 980/ 02. 09. 2016 г., постановено по адм. дело № 317/ 2016 г. на Административен съд– Пазарджик, на основание чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК Общински съвет Пазарджик е ОСЪДЕН да заплати на Й. С. Д. сумата от 460 лева, представляваща сторените по делото разноски.

За да достигне до този резултат съдът прима, че съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ, работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение, които са получени добросъвестно, като по делото не са налице доказателства, че трудовото възнаграждение на общинския съветник е получено недобросъвестно. Намира за приложима разпоредбата на чл. 271, ал. 2 от КТ, където изрично е посочено, че в случай, че работникът е изпълнявал добросъвестно своите задължения, то виновни за причинената вреда са длъжностните лица, които са наредили или допуснали неоснователно изплащане на сумите и носят имуществена отговорност.

В заключение приема, че оспореното решение се явява незаконосъобразно, взето в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗМСМА и КТ.

Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че наведените доводи в касационната жалба за необоснованост на решението и допуснати процесуални нарушения в съдебното производство, са основателни.

Решението е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Административният съд е възприел решението на общински съвет като контролен акт по отношение акта за начет и е извършил правораздавателен контрол в този аспект. С това не се е произнесъл по предмета на спора, по недопустим начин го е подменил, като е преценявал законосъобразността на задължението от процесния акт за начет от 29. 06. 2015 г. на АДФИ.

Решаващият съд приема, че общинският съвет е „определил, че въпросът за възстановяване на неправомерно получените възнаграждения е от местно значение, но същият не се явява работодател спрямо общинските съветници, за да може да се произнася по въпросите на намаляване или възстановяване на трудово възнаграждение“. ОС не е бил сезиран с такъв въпрос от кмета на общината и такъв въпрос в неговото решение не е разглеждан. Оспореното решение на ОС не разглежда размера или законосъобразността на процесното задължение, установено от АДФИ.

Административният съд приема, че по „делото не са налице доказателства, че трудовото възнаграждение на общинския съветник е получено недобросъвестно, а напротив, в акта за начет от 29. 06. 2015 г. са посочени, като виновни длъжностни лица от общинската администрация“.

На следващо място счита, че „наистина в акта за начет е посочено, че солидарна отговорност следва да носи и общинският съветник Й. Д., но тази отговорност не може да бъде реализирана по реда, посочен в приетото решение“. Процесното решение на ОС, обаче не определя ред, по който да се реализира солидарната отговорност в акта за начет.

С така изложените мотиви, адм. съд недопустимо е изместил предмета на спора, а именно да анализира характера на решението на общински съвет и предвидените в него правни последици и съответно да прецени неговата законосъобразност - чл. 146 АПК. Вместо това съдът е извършил неотносим анализ относно законосъобразността на финансовото задължение, като е разглеждал въпроси, свързани с неговото възникване, изискуемост и погасяване.

Адм. съд неправилно се е произнесъл по въпросите свързани с финансовото задължение от акта за начет- 418, ал. 1 от ГПК, тъй като това е извън неговата компетентност, дефинирана в чл. 128, ал. 1 от АПК.Аете за финансов начет - чл. 22, ал. 1 ЗДФИ, издавани от финансовите инспектори, както и предвидените в тях последици не попадат в нито една от цитираните лимитативно изброени категории актове на държавни органи.

Въпросите обсъдени от съда са неотносими към предмета на настоящото дело, тъй правоотношенията с предмет акт за начет се развиват по друг процесуален ред - чл. 27, ал. 4 ЗДФИ, във вр. с чл. 418, във вр. с чл. 417, т. 8 ГПК. Съответно защита срещу акта за начет се реализира пред гражданските съдилища, чрез обжалване разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение; подаване на възражение по чл. 419, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 414 от ГПК или отрицателен установителен иск по чл. 424, ал. 1 от ГПК.

Именно в това съдебно производство пред гражданския съд, а не по реда на АПК, се преценяват фактическите констатации и правните изводи на финансовите органи. Това правоотношение не се контролира от административния съд, поради което е недопустимо вземане на решение, обусловено с мотиви в този аспект.

Съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по предпоставките посочени в разпоредбата на чл. 146 АПК. Липсват мотиви по отношение законосъобразността на адм. акт, предвид посоченото в него правно основание и предвидени правни последици. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора.

Допуснатите от административния съд нарушения са съществени, тъй се създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за незаконосъобразност на административния акт е направен, без да са разгледани релевантните за изясняване на спора факти– чл. 172а, ал. 2 АПК.

Като е допуснал посочените процесуални нарушения съдът е постановил недопустим съдебен акт- 209, т. 2 от АПК, който следва да бъде обезсилен, а делото– следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се отговори допустимо ли е да се сезира общинският съвет с въпрос относно събираемостта на задължението, длъжен ли е адм. орган да отговори и какъв характер и правни последици има неговото решение. Следва да се посочи дали е допустимо и правилно събирането на суми от акта за начет да се възложи на кмета на общината.

При този изход на делото следва да бъде обезсилено и Определение № 980/ 02. 09. 2016 г., с което в производство по чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК са присъдени разноски.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 367 от 07. 07. 2016 г., постановено по адм. дело № 317/ 2016 г. на Административен съд - гр. П..

ОБЕЗСИЛВА Определение № 980 от 02. 09. 2016 г., постановено по адм. дело № 317/2016 г. на Административен съд – гр. П..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.