Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез управителя К. Г. срещу Решение № 2355 от 12. 12. 2016 г. по адм. дело № 2139/2016 г. по описа на Административен съд /АС/ Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/Р-16002616000107-091-001 от 01. 06. 2016 г., издаден от началник сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 568 от 18. 08. 2016 г. на директор на дирекция „ОДОП“ – гр. П., поправено с Решение от 09. 09. 2016 г. относно допълнително установен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 10 100, 32лева ведно с лихви за забава в размер на 5 338, 80 лева и лихви за забава за невнесен деклариран корпоративен данък за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и относно допълнително установените задължения за ЗОВ за 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 3 002, 46 лева и лихви в размер на 1 563, 76 лева.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната на акта със законните последици. Счита, че на данъчната администрация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кр. С. в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни...