Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 81 и сл. от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) /ЗООС/ и чл. 111, ал. 2 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) /ЗБР/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Плевен срещу решение № 280/27. 06. 2017г., постановено по адм. дело № 820/2016г. по описа на Административен съд – Плевен. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването.

Ответникът – [фирма], представлявано от П. И. Б., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № ПН-10-П/2016 г. за прекратяване на процедура по чл. 5, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, постановено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите–Плевен. Преписката като дело е върната на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Плевен за продължаване на производството по уведомлението за инвестиционно предложение „Изграждане на подземен паркинг в ПИ №[номер], към новоизграждащ се хотел в УПИ [номер] – ПИ [номер], гр.[населено място] “, с възложител [фирма] в съответствие с указанията по прилагането и тълкуването на закона, изложени в съдебното решение.

След преценка на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че началото на административното производство е сложено с подадено от [фирма] уведомление с вх.№3247/30. 05. 2016 г. на РИОСВ /л. л.23-26/ за инвестиционно предложение „Изграждане на подземен паркинг в ПИ №[номер], към новоизграждащ се хотел в УПИ [номер] – ПИ [номер], гр.[населено място] “. ИП е съобщено и на О. П /л. л.26-28/, и на обществеността /л. л.28-30/. Приложени са документи за собственост и скици на недвижимите имоти /л. л.31-46/. На 03. 06. 2016 г. в РИОСВ е постъпил сигнал /л. 21/, че построяването на подземен паркинг ще засегне двете вековни дървета до новостроящия се хотел, едното от които вече е изсъхнало. На 08. 06. 2016 г. е извършена проверка от експерти на РИОСВ в ПИ №[номер] на 1 бр. защитено вековно дърво от вида летен дъб, обявено със заповед № РД-3/02. 01. 2014 г. на Министъра на околната среда и водите /публикувана в ДВ, бр. 8/28. 01. 2014 г. и приобщена на л. 51 от делото/. Проверката е обективирана в констативен протокол /КП/ №БР-СС-12 от 08. 06. 2016 г. Съгласно КП /л. л.16-18/, защитеното вековно дърво в ПИ [номер] е във видимо добро здравословно състояние – короната е добре облистена, дървото плодоноси и няма сухи клони. Намира се в района на строителен обект, който има охрана и не се допуска влизането на случайни лица в обекта. На височина до 7 м дървото е изцяло окастрено и около отрезите са избили нови леторасли. Отрезите не са замазани с блажна боя. Има изрязани клони и пречупени странични клонки към ПИ №№[номер], с което е намалена короната на дървото. За кастренето и рязането на клони няма издаден съгласувателен документ от РИОСВ-Плевен. До ствола е монтирано ел. табло, от което излизат кабели, които са закрепени към клоните и ствола. Около ствола на дървото има струпани строителни и битови отпадъци. На дървото липсва поставената от РИОСВ – Плевен на 10. 03. 2014 г. обозначителна табела /табелата е поставена преди започване на строителството в ПИ [номер], гр.[населено място] /. Вековното дърво, намиращо се в ПИ [номер], в близост до защитеното дърво, е в лошо състояние – короната не е облистена. Дадени са предписания по чл. 155, ал. 2 от ЗООС по отношение на защитеното вековно дърво – да се премахне монтираното ел. табло до ствола на защитеното дърво и закрепените към дървото кабели, да се почистят отпадъците около ствола на защитеното дърво, да се замажат с блажна боя отрезите, да се постави обозначителната табела на защитеното дърво, да се представи в РИОСВ информация /документация/ кога и от кого е извършено кастренето и изрязването на клони от защитеното дърво. От директора на РИОСВ с писмо изх.№3247/13. 06. 2016 г. /л. 13/ е изискано компетентно становище от директора на [ЮЛ] относно вероятността реализацията на ИП да доведе до унищожаване, увреждане или влошаване физиологичното състояние на дървото. В отговор на това писмо, в РИОСВ е получено становище от доц. д-р И. /л. л.11, 12/, в което се описва установено при оглед на дървото на 24. 06. 2016 г., че на 2 метра от него е направен изкоп, който е бил с дълбочина 4 м, запълнен с насип, който не е от местната почва, което може да създаде проблем за състоянието на дървото. Не е осигурено достатъчно пространство, което да не се циментира, асфалтира или запечатва по друг антропогенен начин, съседното вековно дърво е в много лошо здравословно състояние, и може да се предполага, че е третирано с токсичен препарат. Обоснован е окончателен извод, съгласно който направата на подземни съоръжения - паркинг ще влоши състоянието на защитеното дърво, което обуславя наличието на реална опасност от загиването му.

Част от преписката е и решение №191/27. 04. 2016 г. на Общински съвет – Плевен /л. 47/, с което се дава съгласие да се допусне изменение на ПУП – застрояване под улица, между ок632б-632в-632г, разположена между кв.[номер] и кв.[номер] по плана на гр.[населено място], публична общинска собственост, и се възлага на кмета на общината или оправомощено лице, да допусне с мотивирано предписание да се изработи проект за това изменение. Предписанието от зам. кмет на общината въз основа на това решение е от 17. 05. 2016 г. и е приобщено на л. 48, като е налице и становище на ландшафтен архитект /л. 48 гръб, л. 49/, съгласно което предполагаемата коренова система е с диаметър 8-10 метра. От жалбоподателя е представено разрешение от зам. кмет на община П. за кастрене на дъба от 2013 г., когато същият още не е бил защитен /л. 134/. По делото е назначена комплексна съдебна експертиза /КСЕ/ с ВЛ – строителен инженер и ботаник фитоценолог, като заключението е приобщено на л. л.119-126.

Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че органът е приложил неправилно нормата на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата. Съгласно тази разпоредба, „Компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерството на земеделието и храните, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове.“ [ЮЛ] не е специализиран компетентен орган, който има правомощие да потвърди недопустимост на ИП спрямо действащи нормативни или административни актове. На този институт не са му възложени административни правомощия по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от наредбата, и не е оправомощен да дава заключение за недопустимост на инвестиционни предложения. В случая е приобщено становище на хабилитирано лице от този научен институт, но същото лице не представлява института и липсва дори твърдение, че неговото становище обвързва института. Дори да се приеме, че [ЮЛ] е съответен специализиран компетентен орган, то представеното становище, с характер на експертно такова, не изхожда от него като орган. Директорът на РИОСВ в процесното решение се е произнесъл по същество, като е приел въз основа на представеното становище на доц. д-р И.., че ИП ще влоши състоянието на защитеното дърво, като има реална опасност, то да загине. Заповедта, с която дървото е обявено за защитено, е административен акт, но в случая несъответствието с нея, както и с чл. 111, ал. 2 от ЗБР не се твърди от съответен специализиран компетентен орган.

Развити са съображения за допуснати нарушения на чл. 34, ал. 4 вр. чл. 35 АПК, доколкото възложителят не е имал възможност да изрази становище по събраните доказателства и най-вече по заключението на доц. д-р И., с което първоинстанционният съд приема, че е накърнено правото му на защита. Горното е квалифицирано като съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Плевен (инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на акта. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания в областта на строителното инженерство и фитоцентологията, за изяснавяне на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси комплексна съдебна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Правилно съдът приема, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на административния акт - липсват основания за прекратяване на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по отношение на инвестиционното предложение на жалбоподателя (сега ответник по касация). Съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерството на земеделието и храните, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. В случая, от събраните по делото доказателства не се установява недопустимост на същото, спрямо действащи нормативни или административни актове, установена от специализиран компетентен орган по смисъла на цитирания законов текст.

Обоснован е изводът на съда, че [ЮЛ] ([ЮЛ] ) не е „специализиран компетентен орган“ по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС, който има правомощие да потвърди недопустимост на инвестиционно предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Институтът няма административни правомощия по смисъла на посочената разпоредба, както и не е оправомощен да дава заключение за недопустимост на инвестиционни предложения. Съгласно чл. 1 от Закон за Българската академия на науките (ЗБАН), същата е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена. В разпоредбата на чл. 6 ЗБАН се установява предмета на дейност на научните институти и другите самостоятелни звена на Българската академия на науките – да извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност. С аргумент за по – силното основание, настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд досежно характера на даденото становище, изхождащо от хабилитирано лице от научен институт, при липсата на данни за представителност, обвързваща института като учреждение. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд законосъобразно приема, че в дадения случай административният орган е издал оспорения административен акт без да е налично изискуемото със сочената разпоредба потвърждение от съответен специализиран компетентен орган /например басейнова дирекция, Министерството на земеделието, храните и горите, общински органи и др./ за недопустимост на процесното инвестиционно предложение спрямо действащи нормативни или административни актове.

Правилни са развитите съображения от първоинстанционния съд, че при провеждане на процедурата по издаването на оспореното решение от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Плевен не е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 4 вр. чл. 35 АПК, доколкото страна в административното производство е била лишена от възможността да изложи съображения срещу отрицателното становище, съответно да защити правните си интереси в процедурата по извършване на ОВОС на инвестиционното си предложение. Тези процедурни пропуски правилно са преценени от съда за съществени и са самостоятелно основание за отмяна на решението като незаконосъобразно.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението в обжалваната му част е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА срещу решение № 280/27. 06. 2017г., постановено по адм. дело № 820/2016г. по описа на Административен съд – Плевен. РЕШЕНИЕТО е окончателно.