Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 956 от 11. 03. 2016 г. от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Р. Д., чрез процесуалния му представител адв. П. З. от АК - Б. против въззивно решение № 849 от 11. 02. 2016 г., постановено по в. гр. д. № 11/2016 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което като е потвърдено решение № 8792 от 12. 11. 2015 г., постановено по гр. д. № 1516/2015 г. на Благоевградския районен съд, са уважени предявените от И. М. Й. от [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповед № ЛС-01-195 от 19. 05. 2015 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - за присъждане на обезщетение в размер на 5 670 лева за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение. Релевира касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя изразява становище за основателност на касационната жалба, като моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и постановено друго, с което исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни. Подробни съображения са изложени в писмена защита.

Ответницата по касационната жалба И. М. Й. от [населено място] не изразява становище по нея.

С определение № 517/13. 06. 2016 г. по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по материалноправния въпрос, обусловил изхода на делото, относно това налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции. Посоченият материалноправен въпрос е обусловил изхода на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в служебно известните на съда решения, както следва: решение № 75 от 27. 03. 2012 г., постановено по гр. д. № 924/2011 г. на ВКС, Трето гражданско отделение; решение № 319 от 22. 01. 2013 г., постановено по гр. д. № 437/2012 г. на ВКС, Трето гражданско отделение; решение № 184 от 02. 06. 2011 г., постановено по гр. д. № 803/2010 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение; решение № 404 от 06. 01. 2014 г., постановено по гр. д. № 1968/2013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, както и с приложеното от касатора решение № 282 от 01. 09. 2011 г. по гр. д. № 110/2010 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

По поставения въпрос, който е обусловил изхода на делото и по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното:

По поставения материалноправен въпрос - налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции, е налице съдебна практика на ВКС, уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с посочените по-горе съдебни решения. Съгласно тази установена задължителна съдебна практика, която се възприема и от настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, безпротиворечиво е прието, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата съкращаване на щата се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т. е., когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на работодателя; от предмета на дейност и организацията на предприятието. За установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание на работодателя не е задължително да са представени длъжностни характеристики за тях. Такива може й да не са съставени, това не се отразява на валидността на трудовото правоотношение, не се отразява също и на законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен. От естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се установява с всички доказателствени средства. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27. 04. 2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. III г. о. Така също с решение № 282 от 01. 09. 2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по гр. д. № 110/2010 г. е прието, че работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. Когато се съкращава единствена длъжност подборът не е задължителен като преценката се извършва конкретно според особеностите на всеки отделен случай.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

При така дадения отговор на поставения правен въпрос изводът на въззивния съд за липсата на реално съкращаване на щата и неизвършването на задължителен подбор по чл. 329 КТ, е неправилен.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ЛС-01-195/19. 05. 2015 г. на управителя на ответното дружество [фирма], [населено място], с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, ищцата е била уволнена. Съдът е приел за установено, че ищцата първоначално е била назначена при ответника на длъжност „юрисконсулт“, като с нов трудов договор от 15. 08. 2014 г., подписан между страните за неопределено време е заела длъжността „юрисконсулт обществени поръчки“. Съдът е приел, че ответникът не е доказал, че е налице реално съкращение в щата за длъжността „юрисконсулт обществени поръчки” и тъй като преди да направи същото със заповед № ЛС-01-195/19. 05. 2015 г. не е изпълнил задължението си да направи подбор по реда и критериите в чл. 329 КТ между всички служители на длъжност главен юрисконсулт, юрисконсулт и двама младши юрисконсулти и служителя, изпълняващ съкращаваната длъжност юрисконсулт обществени поръчки. В тази връзка е приел, че в настоящата хипотеза щатните бройки за юристи в отдел Правно обслужване от 4 бройки в първото щатно разписание, са станали 5 броя във второто и това налага работодателят да обоснове защо при създаване на нов щат отново за юрисконсулт, макар и младши е счел, че следва да съкрати длъжност „юрисконсулт обществени поръчки”. Изложени са съображения, че реалното съкращаване може да стане, ако е налице промяна в трудовите функции в насока да бъдат премахнати тези, възложени за длъжността „юрисконсулт обществени поръчки”, но работодателят е следвало да представи длъжностните характеристики и/или други доказателства за всички длъжности юрисконсулт, за да се прецени съществуват ли към датата на уволнението на ищцата трудовите функции, които е изпълнявала. Доколкото след обявяване на окончателния доклад по делото пълномощникът на ответното дружество не е заявил други доказателствени искания, съдът е приел, че за него е настъпила преклузия за представяне на доказателства за твърдените от него факти в отговора на ИМ, поради което не е доказано реално съкращение в щата за длъжността „юрисконсулт обществени поръчки”. В тази връзка е приел, че работодателят преди уволнението не е изпълнил задължението си да направи подбор по реда и критериите в чл. 329 от КТ между всички служители на длъжност главен юрисконсулт, юрисконсулт и двама младши юрисконсулти и служителя, изпълняващ функции на съкратената длъжност юрисконсулт обществени поръчки, поради което е приел искът за отмяна на уволнението за основателен. При тези съображения, съдът е стигнал до извода, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а с оглед основателността на главния иск са уважени и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Предвид подадената молба от ищцата И. М. Й. от [населено място], с която на основание чл. 233 ГПК заявява отказ от предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, настоящата инстанция е обезсилила постановеното решение в тази част.

По съществото на спора, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в настоящия си състав намира касационната жалба за неоснователна, а въззивното решение правилно като краен резултат, поради следните съображения:

Съдът е сезиран с искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.

Основният мотив на въззивният съд, за да уважи предявеният иск за отмяна на извършеното уволнение като незаконно e, че не е доказано наличие на реално съкращение в щата за длъжността „юрисконсулт обществени поръчки” и работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор по реда и критериите в чл. 329 КТ между всички служители на длъжност главен юрисконсулт, юрисконсулт и двама младши юрисконсулти и служителя изпълняващ съкращаваната длъжност юрисконсулт обществени поръчки. С оглед даденото по-горе разрешение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, тъй като в случая функциите на посочените длъжности имат съществени различия и са съчетани с нови, различни за заемането на длъжността. В случая действително е било налице реално съкращаване на щата, тъй като част от трудовите задължения на премахнатата единствена длъжност „юрисконсулт обществени поръчки“ са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, поради подборът не е бил задължителен.

Правилна е преценката на съда за незаконността на уволнението, макар и при различни съображения, които в случая са свързани с предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че се ползва с предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ и на направеното запитване от страна на ръководството на ответното дружество към К., то е получило отказ за нейното освобождаване от работа. Когато съгласно чл. 50, ал. 1 КТ в колективен трудов договор са уредени въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби в закона, като единственото ограничение в свободата на договаряне е забраната на клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона, е възможно да бъде уговорено вземането както на предварително писмено съгласие, така и на становище за прекратяване на трудовия договор със синдикален член поради съкращение. Когато в колективния трудов договор е уговорено вземането на предварително писмено съгласие, недаването на такова опорочава извършеното уволнение, а когато в К. е уговорено вземането на мнение или становище, даването на такова в отрицателен аспект е без значение за законността на уволнението./ В тази насока е приетото разрешение с Тълкувателно решение № 4/2013 от 17. 12. 2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС/. В конкретния случай от приложената по делото кореспонденция между управителя на ответното дружество и председателя на О. на К./л. 72 и л. 74 от първоинстанционното производство/ се установява, че е поискано предварително писмено съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ и чл. 38а К., който не е представен като доказателство по делото, но чието съществуване е безспорно, като с писмо вх. № РД-09-833 от 19. 05. 2015 г. председателят на О. на К. П. П. е отговорил на искане изх. № РД-09-790/14. 2015 г. на управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовия договор на ищцата И. Й., работеща като „юрисконсулт обществени поръчки“ във [фирма] [населено място], че ръководството на К. не дава съгласието си за уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на И. М. Й., работеща на длъжността „юрисконсулт обществени поръчки” във [фирма] Б.. Предвид обстоятелството, че ищцата е била член на К. и се е ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, както и че не е дадено предварително писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с нея, поради съкращаване на щата от ръководството на синдикалната организация, издадената заповед за уволнение на това основание е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна, като на основание чл. 344, ал. 3 КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество, поради което в случая искът за защита срещу незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен, до който краен извод, макар и по различни съображения, които както се посочи по-горе са неправилни, е стигнал и въззивният съд в обжалваното решение.

По изложените съображения и предвид съвпадението на крайния извод на съда за незаконността на заповедта за уволнение, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение допуснато до разглеждане, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК, въззивното решение, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за обезщетение поради незаконното уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, следва да се остави в сила.

При този изход на спора пред настоящата инстанция, на касатора не следва да се присъдят направените разноски по делото.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 849 от 11. 02. 2016 г., постановено по в. гр. д. № 11/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: