Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Ц. Н. И., чрез адв.И. К. срещу решение № 3706/07. 06. 2018 г., поправено с решение № 6184/03. 10. 2018 г. по гр. дело № 7109/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 12022/19. 01. 2017 г. по гр. дело № 32554/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове от Ц. Н. И. срещу „Бе 2” ООД с правно основание чл. 344, ал. 1,т. 1,2 и т. 3 КТ, както и в отхвърлената част на предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над сумата 112. 25 лв. до пълния предявен размер от 254 лв. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1,т. 1,2 и т. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ се уважат.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да приложи императивна правна норма, дори и ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване? Въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. 2. Налице ли е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1,т. 6 КТ при промяна на изискванията за заемане на длъжността, а именно при изменение, настъпило след сключване на трудовия договор? Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Бе 2” ООД, чрез адв. Н.Х. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е недопустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд от 19. 01. 2017 г. по гр. дело № 32554/2013 г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ над сумата 112. 25 лв. до пълния размер от 254 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3,т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е постановено по гражданско дело за обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска до 5000 лв. – в случая цената на иска е 254 лв. На основание чл. 280, ал. 3,т. 3 ГПК в тази част въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Поради това касационната жалба в указаната част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В останалата част касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което в обжалваната част по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1,т. 1,2 и т. 3 КТ подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1,т. 1,2 и т. 3 КТ.

От фактическа страна е прието за безспорно между страните и установено от приложените писмени доказателства - съдебни решения, съобщение за възстановяване по чл. 345, ал. 1 от КТ и протокол за постъпване на работа, че след отмяна на предходно уволнение на ищцата, на 27. 12. 2011г. Ц. И. се явила при ответника-работодател и заела предишната си длъжност главен счетоводител в „Бе 2 ООД.

Прието е още, че трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от работодателя със Заповед от 04. 06. 2013г. на Управителя на ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Съдът е приел, че в мотивите на заповедта е отразено, че ищцата не притежава необходимото образование и професионална квалификация съобразно утвърдената на 10. 10. 2012 г. длъжностна характеристика за длъжността Главен счетоводител с предвидени изисквания за длъжността: висше икономическо образование, специалност счетоводство, образователна степен магистър, както и не притежавала предвидената в длъжностната характеристика компютърна грамотност - работа с Уърд и Ексел и счетоводни програми „Ажур 5. 5 и „Омекс 2000. Посочено е, че длъжностната характеристика с горните изисквания била връчена на ищцата на 10. 10. 2012 г. Със заповеди на управителя на ответното дружество от 24. 10. 2012 г. и от 21. 05. 2013 г. от ищцата било изискано представяне на диплом за завършено висше образование и документи за необходимата квалификация, но такива не били представени. Преценен е за законосъобразен извода на районния съд, че заповедта за уволнение е връчена на ищцата при отказ на 05. 06. 2013 г., което е установено и от събраните по делото гласни доказателства, поради което заповедта е произвела своя потестативен ефект на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от 05. 06. 2013 г. при неспазен срок на предизвестие. Посочено е, че разпитаните по делото свидетели в първоинстанционното производство установяват, че когато управителят донесъл процесната заповед на ищцата, последната е била на работното си място и не е отсъствала преди това. С оглед на това е приет за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че ищцата не се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, макар и за същия ден да й бил издаден болничен лист за временна неработоспособност.

Въззивният съд е приел, че предварителната закрила по чл. 333 ал. 1 т. 4 КТ е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. Приел е още, че ако служителят се е явил на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнението. Прието е, че работникът следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. Приел е за основателно възражението на ответника, че при процесното уволнително основание - липса на образование и квалификация чл. 333 КТ не предвижда предварителна закрила при уволнение и за работодателя не е налице задължение да изисква предварителни разрешения/мнения, за да извърши уволнението.

Прието е за установено от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността на ищцата Главен счетоводител от 10. 10. 2012 г. и последното утвърдено от работодателя щатно разписание от същата дата, че за длъжността главен счетоводител с код по НКПД 24116002, работодателят е въвел изискване за заеманата от ищцата длъжност образование висше - магистър, с направление счетоводство”. Посочено е, че се изисква и компютърна грамотност - работа с Уърд и Ексел и счетоводни програми „Ажур 5. 5 и „Омекс 2000. Приел е за безспорно по делото и установено от представената от ищцата диплома за завършено образование, че същата има средно образование специалност - счетоводител и икономист.

Въззивният съд е приел, че за да е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, следва да се установи, че към правнорелевантия момент на уволнението ищцата не е притежавала необходимото образование за изпълняване на длъжността Главен счетоводител в Бе 2ООД. Приел е още, че е необходимо да се установи, че по време на трудовото правоотношение между страните е настъпила промяна в изискванията за образование и професионална квалификация за длъжността „Главен счетоводител“, на което ново изискване Ц. И. не отговаря. Според въззивния съд изискванията за образование имат изричен и официално установен характер и по това се различават от знанията и уменията, като фактическа даденост на конкретния работник или служител, визирани в чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Прието е, че приложното поле на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ обхваща само случаите, когато липсата на необходимото образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа се появи поради промяна на изискванията, след като трудовия договор е бил сключен. Посочено е, че ако работникът или служителят още при сключването на трудовия договор не е имал изискваното образование, договорът е недействителен, поради което и ликвидирането на трудовоправната връзка между работника/служителя и работодателя се извършва по реда на чл. 74 от КТ относно обявяването на договора за недействителен, а не чрез уволнение по чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ. Приел е, че по т. 6 на чл. 328, ал. 1 от КТ може да се извърши уволнение на работник било поради несъответствие с притежаваното от него образование, било с професионалната му квалификация, или и с двете. Възприета е практиката на ВКС, изразена в решение № 295/29. 03. 2017 г., гр. д. № 1178/2016 г., IV г. о., че в случая не се касае за взаимно изключващи се основания, поради което прекратяването на трудовия договор може да бъде извършено едновременно и на двете. В този случай работодателят ще трябва да посочи, че прекратяването се извършва и на двете основания. Приел е, че в същото решение е посочено и че за да е мотивирана заповедта е достатъчно ясното посочване в нея, че е настъпила промяна в изискванията за образование и квалификация, като не е необходимо посочването и на други мотиви за прекратяването.

Позовал се е на разясненията, дадени от ВКС в Решение № 148/5. 06. 2013 г., гр. д. № 515/2012 г., IV г. о., според които, за да е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е необходимо работникът да не притежава изискуемото образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа, като новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание. Съдът е приел, че в случая, изменените изисквания са отразени както в последното щатно разписание от 01. 10. 2012 г., така и в длъжностната характеристика от 10. 10. 2012 г. Приел е за установено от представените по делото щатни разписания от 01. 12. 2011 г. и от 01. 10. 2012 г., както и от представената длъжностна характеристика от 10. 10. 2012 г., че преди изменението по щатното разписание от 01. 10. 2012 г. и длъжностната характеристика от 10. 10. 2012 г., ищцата е отговаряла на въведеното от работодателя изискване за образование за заеманата от нея длъжност - икономическо такова. Приел е още, че с длъжностна характеристика от 10. 10. 2012 г. работодателят е изменил изискването за образование за длъжността главен счетоводител, като изискуемото по новата длъжностна характеристика образование е висше икономическо - магистър, счетоводство. Изведен е извод, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, е доказал по делото наличието на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.

Прието е, че процесното уволнително основание е от категорията на т. нар. „безвиновни“, при които уволнението не се дължи на липса на качества или поведение на работника или служителя (поради което и не е необходимо уволнителната заповед да бъде мотивирана), а на преценката на работодателя. Посочено е, че субективно потестативно право е на работодателя, ръководен от нуждите на предприятието и развиваната дейност, какви изисквания за съответните длъжности да въведе и кога, че упражняването на това право не подлежи на съдебен контрол, тъй като е въпрос за целесъобразност. Според съда надлежното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение се осъществява чрез отправяне на писмено изявление/предизвестие до работника, че неспазването на срока на предизвестието от работодателя няма отношение към законността на уволнението, а само дава право на уволнения работник или служител да претендира обезщетение за неспазено предизвестие.

При тези съображения е преценен за правилен извода на първоинстанционния съд, че е осъществен фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – работникът или служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, поради което е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Прието е, че с оглед акцесорния характер и обусловеността им от изхода по главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, неоснователни са и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Поради съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на СРС и на основание чл. 272 от ГПК решението в частта, с която предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1,т. 1,2 и т. 3 КТ са отхвърлени е потвърдено.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК по първия въпрос от изложението. Жалбоподателката сочи разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 1 от т. решение № 1/2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираната задължителна практика на ВКС е неотносима. Съгласно т. 1 от т. решение № 1/2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Според трайно установената практика на ВКС съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, в т. ч. и по отношение на твърдението му за наличие на злоупотреба с право. Решение № 239 от 21. 05. 2012 г. г. по гр. д. № 799/2011 IV гр. отд. на ВКС по чл. 290 ГПК. С решение № 248/23. 04. 2010 г. по гр. дело № 254/2009 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е прието, че само в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността - дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. В случая в исковата молба първоначална и последващи молби, с които е уточнена не са въведени от ищцата-сега жалбоподател твърдения за злоупотреба с право от страна на работодателя, съответно не са изложени конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за наличие на злоупотреба с право. При липса на такива твърдения първоинстанционния съд, както и въззивния не са изложили фактически и правни изводи дали работодателят е действал добросъвестно в случая или не с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ.Стелно формулирания въпрос е неотносим към решаващите правни изводи на въззивния съд и не покрива изискванията на общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК по втория въпрос от изложението.

Съдът не обсъжда цитираното от жалбоподателката решение № 295/09. 12. 2014 г. по гр. дело № 979/2014 г. на ВКС, г. о. по чл. 290 ГПК, тъй като противоречивата съдебна практика по поставения въпрос е преодоляна с т. решение № 4/01. 02. 2021 г. по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно т. 2 от цитираното тълкувателно решение по т. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази задължителна практика на ВКС.Стелно не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК по този правен въпрос.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 81 ГПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1100 лв. разноски по делото в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 106834/08. 08. 2018 г., подадена от ищцата Ц. Н. И., ЕГН [ЕГН] в частта, с която е обжалвано решение № 3706/07. 06. 2018 г., поправено с решение № 6184/03. 10. 2018 г. по гр. дело № 7109/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 12022/19. 01. 2017 г. по гр. дело № 32554/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ от Ц. Н. И. срещу „Бе 2” ООД, ЕИК[ЕИК] над сумата 112. 25 лв. до пълния предявен размер от 254 лв. и прекратява производството по делото в тази част.

Не допуска касационно обжалване на решение № 3706/07. 06. 2018 г., поправено с решение № 6184/03. 10. 2018 г. по гр. дело № 7109/2017 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част по касационна жалба вх. № 106834/08. 08. 2018 г., подадена от ищцата Ц. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез адв. И. К..

Осъжда Ц. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на „Бе 2”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], № 16 сумата 1100 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: