Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на д-р Г. Н. Л., в качеството му на управител на [фирма] против решение № 320/08. 12. 2016 г., постановено по адм. дело № 213/2016 по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 21/РД-08-246/26. 08. 2016 г. на директора на РЗОК - Смолян, за налагане на санкция - финансова неустойка в размер на 100 лв. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго по същество на спора, с което да отмени оспорения акт или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски.

Ответникът – Директор на Районна здравно осигурителна каса (РЗОК) – гр. С. не изразява становище по касационната жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано, поради което счита, че следва да бъде отменено.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Смолян е Заповед № 21/РД-08-246/26. 08. 2016 г. на Директора на РЗОК - гр. С., с която на [фирма], представлявано от управителя д-р Г. Н. Л. е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 100 лв. за нарушения по чл. 266, ал. 1 от Решение № РД –НС-04-24-1 от 29. 03. 2016г. по чл. 54, ал. 9 на НС на НЗОК (ДВ бр. 25 от 2016 г.).

От фактическа страна е установено, че със заповед № 21/РД08-193/02. 08. 2016г. на директора на РЗОК - Смолян е разпоредено извършване на съвместна проверка на РЗОК със служител на НЗОК за времето от 02. 08. 2016-05. 08. 2016г. на [фирма] като изпълнител на медицинска помощ. Проверката е тематична - за спазване на изискванията за предписване на лекарствени продукти за домашно лечение по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД 2015г. за медицинските дейности и за издадени рецептурни бланки за периода месец април - май 2016г. Проверката е извършена от д-р З. - лекар-контрольор в РЗОК - Смолян и д-р К. - гл. експерт в дирекция ЛПМИКПО в ЦУ на НЗОК, определен съгласно заповед РД-25-214/29. 07. 2014г. на Управителя на НЗОК. Видно от Протокол № 21/РД-11-55/03. 08. 2016г., в хода на проверката е установено, че на здравноосигурено лице Ф. са издадени от жалбоподателя, изпълнени и отчетени в РЗОК - Смолян от аптеки, работещи по договор с касата, 16 бр. последователни рецептурни бланки МЗ-НЗОК №5 с предписан лекарствен продукт D. BF 195 по 1 опаковка за 28 дни, за заболяване "Други видове стенокардия" с МКБ - код120. 8. От направената справка, предхождаща издаване на протокола в интегрираната информационна система на НЗОК за отчетени от лечебни заведения за болнична помощ хоспитализации е установено, че на 14. 02. 2014г. на Ф. е поставен стент, като няма данни за поставен последващ стент. Проверката е констатирала две рецепти-№361/19. 04. 2016г. по АЛ №268/19. 04. 2016г. и №452/17. 05. 2016г. по АЛ №328/17. 05. 2016г., които са издадени в нарушение на ограниченията в срока на предписване на продукта.

Обосновано първоинстанционният съд приема, че D. е лекарствено средство, което съдържа клопидогрел и ацетилсалицилова киселина и принадлежи към групата лекарства, наречени антитромботични лекарствени продукти. Тромбоцитите са много малки кръвни елементи, които се слепват един с друг при образуването на кръвни съсиреци. Чрез предотвратяване на това слепване в някои кръвоносни съдове, тромбоцитните антиагреганти намаляват риска от образуване на кръвни съсиреци. В Приложение №1 на позитивния лекарствен списък по чл. 262 ЗЛПХМ, публикуван на сайта на Националния съвет по реимбурсиране на лекарствените продукти за процесния лекарствен продукт с международно непатентно наименование C., A. a., рег. № [номер]

е предвидено следното ограничение в начина на предписване при различни индикации: продължителност на лечението - до 12 месеца след всяко поставяне на стент. Предвид горното решаващият съд установява, че след началната дата на започване на лечението - 17. 02. 2015г., когато е издадена рецепта №190/17. 02. 2015г. по амб. л. № 152/17. 02. 2015г., лечението на Ф. с D D. е могло да продължи максимално до 17. 02. 2016г. Обоснован е извод, че издадените рецепти с посочените в заповедта за налагане на санкция номера са извън този срок, през месец април и май 2016г. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приема, че по този начин са нарушени нормите на чл. 7, т. 5 и чл. 21 от сключения между здравноосигурителната каса и изпълнителя на медицинска помощ Договор №210263/11. 02. 2015г., съгласно които той се задължава да предписва лекарствени продукти по вид и количества съобразени с обективното състояние на пациента и изискванията на НРД за медицински дейности и други нормативни актове. Назначаването на лечение извън указания в позитивния лекарствен списък срок се явява надвишаване на количеството на предписаните лекарствени продукти. В заключение, предвид горните съображения съдът приема, установеното нарушение на договора за доказано.Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. С касационната жалба се поддържат доводите, наведени и пред административния съд, които са обсъдени в обжалваното решение и законосъобразно са приети за неоснователни. Материалният закон е приложен правилно.Съгласно чл. 258, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29. 03. 2016 г. на Надзорния съвет (НС) на НЗОК, при констатирани нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, длъжностните лица - служители на НЗОК и длъжностни лица от РЗОК - контрольори, по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се налагат санкции, предвидени в тази глава и глоби или имуществени санкции съгласно административнонаказателните разпоредби на ЗЗО. В конкретния случай са констатирани нарушения на чл. 40 във вр. чл. 37, ал. 2, т. 4 от НРД 2015 за медицинските дейности, колона „Ограничения в начина предписване при различни индикации“ от Приложение №1 на ПЛС, в сила от 16 април 2016г. и в сила от 16 май 2016г. и чл. 7, т. 5 и чл. 21 от Договор №210263/11. 02. 2015г. Вида и размера на наложената санкция е съобразена с тежестта на извършеното нарушение, като правилно е приложена разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от Решение № РД –НС-04-24-1 от 29. 03. 2016г.Предвид гореизложеното, като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд – Смолян е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените разноски се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,РЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА решение № 320 от 08. 12. 2016 г., постановено по административно дело № 213/2016 г. по описа на Административен съд -Смолян. РЕШЕНИЕТО е окончателно.