Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“ срещу решение № 7079 от 24. 11. 2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 3948/2014 г., с което е отменено решение № А-35 от 17. 01. 2014 г. на началника на Митница В. за отказ за възстановяване на акциз, потвърдено с решение № 132 от 21. 03. 2014 г. на директора на Агенция „Митници“ (АМ).

Касаторът излага съображения за недопустимост на решението поради неправилно формулиран диспозитив съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС) и посочване, че се отменя решението на началника на Митница В., вместо решението на директора на АМ. Претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС и счита, че липсата на получено удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) е пречка за признаване право на възстановяване на заплатения акциз. Посочва, че отмяната на отказа за издаване на УОАКП, обективиран в решение №А-539/05. 09. 2012 г., няма ретроактивно действие поради липса на такова посочване в самия съдебен акт. Поддържа, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото и в противоречие с чл. 155 ГПК е приел за общоизвестни факти, вписани в Търговския регистър, без да уведоми страните по делото. Посочва, че в ЗАДС липсва разпоредба за възстановяване на недължимо платен акциз на лице, на което е отказано издаване на УОАКП за периода от датата на издаване на решението за отказ до датата на съдебното решение за отмяна на отказа и издаване на удостоворението. Поддържа, че липсата на признат с УОАКП статут за периода 05. 09. 2012 г. – 29. 11. 2013 г. е пречка за дружеството да черпи права и акцизът не подлежи на възстановяване. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССГ и по същество на спора да потвърди решението на директора на АМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Промишлена зона, оспорва жалбата. Поддържа, че платеният акциз за енергиен продукт – природен газ с високо налягане за обект цех „Амоняк“, от момента на постановяване на отказа за издаване на УОАКП до неговата отмяна е недължимо платен и подлежи на възстановяване

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е имало спор за факти и същите са установени правилно от съда. Началникът на Митница В. е издал Решение № А-35/17. 01. 2013 г. за отказ за възстановяване на акциз по повод подадено от [фирма] на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС, вр. чл. 12б ППЗАДС искане вх.№ А47-646/20. 12. 2013 г. за възстановяване на акциз за природен газ (високо налягане) за цел „Амоняк“ в размер на 890 154. 21 лв. за периода от 05. 09. 2012 г., когато е издадено решение № А-539/05. 09. 2012 г. на началника на митница В. за отказ за издаване на УОАКП, отменено с влязло в сила на 01. 10. 2013 г. съдебно решение, до 29. 11. 2013 г. - датата на връчване на УОАКП.

За да потвърди отказа в оспореното решение №132/21. 03. 2014 г. горестоящият административен орган е приел, че в ЗАДС липсва разпоредба относно възстановяване на недължимо платен акциз на лице, на което е отказано издаване на УОАКП за периода от датата на издаване на решението за отказ до датата на съдебното решение за неговата отмяна и издаването на удостоверението. Изложени са допълнителни мотиви, че за посочения в искането период дружеството не е водило отчетност, отговаряща на изискванията на чл. 86, ал. 2 ППЗАДС.

За да отмени отказа и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне административният съд е приел, че за периода от датата на издаване на отказа за издаване на УОАКП до датата на получаване на удостоверението дружеството е заплатило акциз, който след отмяна на отказа като незаконосъобразен, се явява недължимо платен и подлежи на възстановяване съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Кредитирал е съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съгласно която ползваният природен газ – високо налягане е за дейността на цех „Амоняк“ в две функции – като реагент, от който се извлича водород, участващ в синтеза на амоняка, и като продукт, при чието изгаряне се получава необходимата температура за възбуждане и протичане на химична реакция. Възприети са констатациите на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) за това, че материалната отчетност на дружеството е организирана така, че дава възможност да проследяване на получаването и ползването на енергийния продукт. Формиран е краен извод, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 1, вр. чл. 4, ал. 1, т. 10 ЗАДС, поради което неправилно е отказано възстановяване на акциз за дейността.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания за недопустимост на решението поради неправилно посочване, че се отменя решението на началника на Митница В. вместо решението на директора на АМ. Принципно правилно е становището на касатора, че съгласно чл. 27, ал. 4 ЗАДС предмет на съдебно оспорване е решението на директора на Агенция „Митници“, но тази неточност в диспозитива на съдебното решение не е основание за неговата недопустимост. Съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, произнесъл се е по предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, като е отговорил изчерпателно на всички мотиви за отказ за възстановяване на акциз, посочени в първоначалното и в потвърждаващото решение, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение.

Проверката за правилност на съдебното решение е проверка за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и не зависи от наличието на „признаване“ от ответника по касация на неточности или ЯФГ в съдебното решение, както неправилно се поддържа от касатора в писмената защита и в съдебно заседание от 20. 01. 2016 г.

При правилно приложение на закона са формирани изводите на съда относно действието на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на решение № А-539/05. 09. 2012 г. на началника на митница В. за отказ за издаване на УОАКП. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната – с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. Неправилно касаторът претендира, че действието на решението следва да бъде изрично посочено в неговия диспозитив. Липсва както подобно законово изискване, така и съдебна практика в тази насока, доколкото действието на решението е уредено нормативно и не е предмет на съдебно произнасяне. Предмет на съдебната проверка съгласно чл. 168, ал. 1 АПК е законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, поради което диспозитивът не може да има за предмет разпореждане относно действието на решението.

Обосновано е становището на страните, че релевантна за спора е отмяната на отказа за издаване на УОАКП, постановена с решение № 7/03. 01. 2013 г. по адм. д.№ 3677/2012 г. по описа на АС [населено място], оставено в сила с решение № 12558/01. 10. 2013 г. по адм. д.№ 2195/2013 г. на ВАС, І отделение. Посочено е в отменителното решение на ВАС, че природният газ, ползван в цех „Амоняк“, за който е поискано издаване на удостоверение по чл. 24а ЗАДС, се ползва за процесите на химическа редукция, представлява продукт с двойно предназначение по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 10 ЗАДС и като такъв подлежи на освобождаване от облагане с акциз на основание чл. 24, ал. 2, т. 1 ЗАДС. Правилно е съобразено действието на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП, поради което предпоставките за издаване на удостоверението са били изпълнени още към момента на подаване на искането и са проверени в хода на съдебното производство. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влезли в сила съдебни решения е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение. Не е налице противоречие с нормата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС тъй като отмяната на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП установява изпълнението на предпоставките за освобождаване по чл. 4, ал. 1, т. 10 и чл. 24, ал. 2, т. 1 ЗАДС към датата на подаване на искането. Без значение е видът на съдебното решение за отмяна на отказа (конститутивно или установително) след като законовата разпоредба на чл. 177, ал. 1 АПК не прави такова разграничение. За периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване в резултат на съдебното решение поради установената му незаконосъобразност не е налице основание за събиране на акциз. Редът за неговото възстановяване/прихващане е уреден в чл. 27 ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз. В този смисъл е решение № 12398 от 19. 11. 2015 г. по адм. д.№ 5035/2015 г. на ВАС, II отделение.

Неоснователна е претенцията на касатора за необходимост от изрична законова разпоредба за случаите на платен акциз за периода от постановяване на отказа до неговата отмяна при наличие на общата разпоредба на чл. 27 ЗАДС. Неправилно касаторът поддържа, че съдът не е посочил изрично нарушените материалноправни разпоредби. В съдебното решение е посочено, че са изпълнени предпоставките на чл. 27, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 2, т. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 10 ЗАДС, което е достатъчно за мотивирането му от правна страна. Обосновано в тази връзка съдът е възприел съгласно чл. 202 ГПК, вр. пар. 2 от ДР на ДОПК, приетите по делото като неоспорени СТЕ и ССЕ. Експертните заключения по въпросите, за които съдът не притежава специални знания, са в подкрепа на крайния извод за наличие на основание за освобождаване от облагане с акциз на спорния енергиен продукт по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 10 и чл. 24, ал. 2, т. 1 ЗАДС. След като не е притежавало УОАКП дружеството не е било задължено да води отчетност и документация съобразно чл. 86 – 89 ППЗАДС. Въпреки това посредством ССЕ е установено, че материалната отчетност е организирана така, че дава възможност за проследяване на получаването и използването на енергийния продукт, поради което правилно този допълнителен мотив за отказ е приет като незаконосъобразен от съда.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с

правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Налице е техническа грешка при посочване годината на постановяване на решение № А-539 от 05. 09. 2012 г. (посочена е 2002 г.), която не се отразява на правилността на съдебния акт, нито се отъждествява с погрешно възприета фактическа обстановка от съда, както неправилно поддържа касаторът. По идентичен начин не влияе на правилността на решението погрешното посочване на периода – от 05. 09. 2013 г., вместо от 05. 09. 2012 г. Позоваването от съда на вписания в Търговския регистър предмет на дейност на [фирма] не е в нарушение на чл. 155 ГПК, нито е довело до накърняване правото на защита на страните, доколкото позоваването е направено за пълнота на изложението и не е по спорен между страните факт. Посочването в съдебното решение, че е налице претърпяна от дружеството загуба, без същият факт да е релевантен за приложението на относимите разпоредби, не се отразява на правилността на крайния извод на съда, че за периода от 05. 09. 2012 г. до 29. 11. 2013 г. за дружеството са изпълнени изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 10 и чл. 24, ал. 2, т. 1 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти с двойно предназначение, поради което постановения отказ за възстановяване е незаконосъобразен. Като е достигнал до идентичен правен извод административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила като правилно.

Неоснователно е касационното оплакване за прекомерност на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Такова възражение не е направено пред АССГ и юрисконсултско възнаграждение е присъдено в полза на [фирма] в минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди идентичен размер от 11431. 54 лв. на юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 7079 от 24. 11. 2014 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 3948/2014 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Промишлена зона, юрисконсултско възнаграждение в размер на 11431. 54 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение: Особено мнение на съдия Б. Ц.

Не съм съгласен с решението на мнозинството от съдебния състав за оставяне в сила на решение № 7079/24. 11. 2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 3948/2014 г.

С първоинстанционното решение е разпоредена отмяна на решение № А-35/17. 01. 2014 г. на началника на Митница В. за отказ за възстановяване на акциз, потвърден с решение № 132/21. 03. 2014 г. на директора на А. М и връщане на преписката на административния орган за възстановяване на платен акциз.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК е дължимо възприемане на основание за недопустимост на оспореното съдебно решение.

АССГ е сезиран от [фирма], [населено място] с жалба срещу решение № 132/21. 03. 2014 г. на директора на А. М, с което е потвърдено решение за отказ за възстановяване на акциз № А-35/17. 01. 2014 г. на началника на Митница В.. Изборът на акта, срещу който да се насочи оспорването е адекватен на действащата правна уредба. В съответствие с правилата на чл. 27, ал. 3 и ал 4 от ЗАДС оспорването по административен ред на актовете на началника на митницата по исканията за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдопроизводство. В отлика от общите правила на чл. 156, ал. 1 от ДОПК и чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК на съдебен контрол при отхвърляне на административното обжалване подлежи не първоначалният, а контролният акт /вж. чл. 27, ал. 4, изр. 3 от ЗАДС/. Отменяйки акт на администрацията различен от този, който е обжалван и който подлежи на оспорване АССГ е подменил предмета на съдебното производство, което налага обезсилване на постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по заявения спор.

Порокът на първоинстанционното решение не се преодолява от посочването на надлежния акт в диспозитива, тъй като липсва волеизявление насочено към отмяната му. С разпоредения от АССГ правен резултат е съхранено правното действие на контролния административен акт, макар с отмяната на контролирания акт той да е лишен от предмет.

Не споделям и позицията на мнозинството от съдебния състав за приложимост на реда по чл. 27 от ЗАДС за възстановяване на акциз, платен от лицето заявило издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за времето от постановяването на отказ за издаване на УОАКП до последващото издаване на удостоверение след отмяната по съдебен ред на отказа. Обратното действие на решението на съда за отмяна на отказа за издаване на УОАКП не създава основанието за освобождаване от акциз по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС към момента на отказа. П. административен акт УОАКП има действие от момента на връчването му на адресата – вж. чл. 24б, ал. 8 ЗАДС. За времето от отказа до последващото издаване на удостоверението заявителят не е освободен от задължението за плащане на акциз и плащането на данъка в този период не е недължимо по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Плащането е обедняване на платеца на акциза в резултат от незаконната административна дейност на митническия орган. Тази имуществена вреда се репарира по реда на ЗОДОВ в исково производство по гл. XI от АПК. Предвид неприложимостта на реда за възстановяване на акциз по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, не е дерогиран реда за защита по ЗОДОВ заради ограничението по чл. 8, ал. 3 от този закон.

В контекста на горното, отказът на митническия орган за възстановяване на акциз е правилен по резултата си и при инстанционния контрол по съществото на спора се следваше отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу решението на директора на А. М.

Съдия Б. Ц.: