Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалвано е допуснато решение № 25/ 27. 02. 2020 г. по гр. д. № 600/ 2019 г., с което Пловдивски апелативен съд, потвърждавайки решение № 247/ 26. 02. 2019 г. на Пловдивски окръжен съд, е отхвърлил исковете на М. С. П., М. Д. С., Й. Д. К. срещу „Ю. Б“ АД, „Гарант-С. – К. и с-ие“ СД, Л. Г. К., Д. И. К., И. Д. К. и С. Т. К., квалифицирайки ги както следва:

· за прогласяване нищожността на договор по н. а. № 163/ 12. 06. 2007 г. за учредяване на ипотека на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД;

· за прогласяване нищожността на договора като сключен в нарушение на чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 170, вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД;

· за несъществуване на ипотечното право поради неподновяване на ипотеката в 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД;

· за несъществуване на ипотечното право по договора поради погасителна давност (чл. 151, вр. чл. 120, вр. чл. 110 ЗЗД) и перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по изп. д. /№/ по описа на ЧСИ С. Г., рег. /№/ КЧСИ.

Въззивното решение е допуснато до касационен контрол по правните въпроси (процесуален и материалноправен); първия – по проверка за допустимост, а втория – за правилност: 1. Какви са особеностите на иска на третото лице, ипотекирало своя вещ в обезпечение на чуждо задължение, когато кредиторът се е снабдил с изпълнително основание и изпълнителен лист, а длъжникът по ипотеката твърди, че ипотечното право не съществува и заявява различни основания за това? и 2. Когато с предявяването на такъв иск ипотекарният длъжник се позовава на погасителна давност, как съдът следва да прецени предпоставките на давността – спрямо задължението на главния длъжник или спрямо всички други длъжници, фигуриращи в изпълнителния лист като солидарно задължени за дълга?

По първия въпрос: Собственикът на вещ, която служи за обезпечение на чужд дълг (залог или ипотека), не е страна в производството по снабдяване с изпълнително основание. Изпълнителното основание (решение или заповед за изпълнение) е за дълга, поради което в него фигурират кредиторът и главният длъжник по правоотношението, обезпечено с ипотека. Те, а не ипотекарният длъжник, са страните в производството по създаденото изпълнително основание. Издаденият изпълнителен лист обаче има сила срещу ипотекарния длъжник, респ. срещу неговия правоприемник, когато изпълнението се насочи върху вещта (чл. 429, ал. 3 ГПК и чл. 173, ал. 1 ЗЗД). Поради това ипотекарният длъжник, макар и да не е страна в производството по изпълнителното основание (исково или заповедно), разполага с всички защитни средства, които законът предоставя на главния длъжник. Ипотекарният длъжник има правото да обжалва същите актове на съдебния изпълнител и на същите основания, както главния длъжник. Той разполага и с иска по чл. 439 ГПК, подобно на главния длъжник. С предявяването на този иск той цели създаване на основание за прекратяване на принудителното изпълнение, макар и само за изпълнителния способ, който засяга правата на ипотекарния длъжник – публичната продан на ипотекираната вещ (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК).

За да бъде обвързан съдебният изпълнител от решението, с което искът по чл. 439 ГПК се уважава, респ. за да възникне правомощието му да прекрати изпълнителното производство по изпълнителния способ публичната продан на ипотекираната вещ, ипотекарният длъжник трябва да насочи иска си срещу кредитора и главния длъжник по обезпеченото вземане, респ. срещу техните правоприемници (лицата по чл. 429, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Процесуалната легитимация на ответниците е съвместна. По разпореждане на закона (чл. 297, вр. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК) решението трябва да бъде еднакво спрямо тях - правото на принудително изпълнение върху ипотекираната вещ или съществува, или не. Случаят е на необходимо задължително другарство (чл. 216, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК). Неспазеното изискване за съвместна легитимация прави исковата молба на ипотекарния длъжник нередовна - нарушен е процесуалният закон, понеже предявяването на иска срещу повечето ответници не е следствие от естеството на спорното право и от волята на ищеца (разлика с необходимото факултативно другарство), а изискване на закона. За абсолютната процесуална предпоставка съдът е длъжен да следи служебно (чл. 129, ал. 4 ГПК). Когато първата инстанция констатира нередовността, дължи указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, за да обезпечи участието на всеки от необходимите другари. Когато втората инстанция констатира нередовността, обезсилва първоинстанционното решение и връща делото на първата инстанция (чл. 122, ал. 1 КРБ, вр. чл. 270, ал. 3 ГПК и т. 6 от ТР № 1/ 19. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Когато касационната инстанция я констатира, допуска въззивното решение до обжалване и служебно (чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК), а с решението си обезсилва двете решения и връща делото на първата инстанция.

Искът по чл. 439 ГПК на ипотекарния длъжник, респ. на неговия правоприемник, е отрицателен установителен. Предвиден е в закона. Ищецът не следва да доказва правния си интерес, но е длъжен да докаже предпоставките (юридическите факти), от които произтича надлежната процесуална легитимация: 1) издаден изпълнителен лист в полза на кредитора срещу главния длъжник и 2) ипотека (договорна или законна), която обезпечава дълга по изпълнителния лист. Не е необходимо по изпълнителния лист да е образувано конкретно изпълнително дело, а кредиторът да е насочил изпълнението върху ипотекираната вещ. Самият изпълнителен лист поражда последицата по чл. 429, ал. 3 ГПК, а потенциално съдържа тези възможности. Ако изпълнителното дело е образувано обаче, необходимо е да не е прекратено.

Различните обстоятелства, с които ипотекарният длъжник обосновава иска по чл. 439 ГПК, не са различни основания по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Въвеждането им не извежда обективно съединяване. Искът е един – чрез него ипотекарният длъжник оспорва материалната основа на правото на принудително изпълнение върху собствената си вещ, която обезпечава чуждия дълг (дълга по изпълнителния лист). Различните възражения, с които разполага и които може да въведе в обстоятелствената част обаче разкриват особености към изискванията за редовност на исковата молба по чл. 439 ГПК, а с това – и особености в разпределението на доказателствената тежест.

Ипотекарният длъжник може да обоснове иска по чл. 439 ГПК само на твърдения, с които оспорва съществуването на ипотечно право. Макар да е акцесорно, то има относителна самостоятелност. Юридическите факти, които го пораждат, са различни от фактите, пораждащи главното вземане. Законът съдържа специални изисквания за формата, елементите и съдържанието на акта за учредяване на ипотеката. Съществуват и самостоятелни основания, които я прекратяват. За редовното предявяване на такъв иск по чл. 439 ГПК е достатъчно ипотекарният длъжник, респ. неговия правоприемник, да концентрира твърденията си върху заявеното оспорване на самото ипотечно право. В тежест на ответника-кредитор (той е титуляр на ипотечното право) е да докаже онези обстоятелства, при които е възникнало и продължава да съществува. Проведеното доказване от ответника-кредитор обвързва и ответника-длъжник по обезпечения дълг(чл. 216, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Тогава процесът се концентрира върху фактите, релевантни за ипотечното право в неговата относителна самостоятелност, но искът е по чл. 439 ГПК. Издаденият изпълнителен лист е породил действието по чл. 429, ал. 3 ГПК, а чрез оспореното ипотечно право ипотекарният длъжник оспорва правото на кредитора да насочи изпълнението върху вещта.

Ипотекарният длъжник може да обоснове иска по чл. 439 ГПК и/ или с възражения срещу обезпеченото вземане. Това са същите възражения, с които разполага и главният длъжник, както и да иска прихващания с вземания, които има длъжникът (чл. 151 ЗЗД). За редовното предявяване на такъв иск той следва да заяви конкретните обстоятелства, от които произтичат възраженията по чл. 151 ЗЗД. В тежест на кредитора-ответник, е да докаже обстоятелствата, поради които главният дълг е възникнал, изискуем е и се ползва с принудително изпълнение, а в тежест на ипотекарния длъжник е да докаже обстоятелствата по конкретното възражение. Възраженията по чл. 151 ЗЗД са негови, а не на главния длъжник, но разкриват характеристиката на ипотечното право като акцесорно. И тогава проведеното доказването от ответника-кредитор обвързва и ответника-длъжник. Възможните противоречия в твърденията на ответниците (със същите възражения разполага и главния длъжник) съдът преценява с оглед всички обстоятелства по делото (чл. 217 ГПК).

Чл. 439, ал. 2 ГПК не се прилага за иска, с който ипотекарният длъжник оспорва правото на принудително изпълнение върху ипотекирана вещ. Когато искът е обоснован само с възражения, изключващи ипотечното право в неговата самостоятелна правна природа, за извода е достатъчно, че двата процеса – по изпълнителното основание и по отрицателния установителен иск – имат различен предмет. Чл. 439, ал. 2 ГПК обаче не се прилага и когато ипотекарният длъжник оспорва правото на принудително изпълнение върху собствената си вещ и с възраженията по чл. 151 ЗЗД. Ипотекарният длъжник не е страна по материалното правоотношение по главното вземане, а с това – не е страна в производството по създаденото изпълнително основание, нито е правоприемник на страните. За него не се отнася задължителното и регулиращо действие на влязлото в сила решение (чл. 298 ГПК), респ. на влязлата в сила поради липса на възражение заповед за изпълнение (чл. 416, пр. 1 ГПК). По иска по чл. 439 ГПК ответници са страните по главното вземане. Следователно налице е разлика и в процесуалното положение на страните в двете производства – по създаденото изпълнително основание и по иска по чл. 439 ГПК.

Правният интерес от този иск отпада с влизане в сила на постановлението за възлагане на ипотекираната вещ, дори когато имотът е възложен на ипотекарния длъжник. Успешно проведеният изпълнителен способ погасява ипотеката, а когато имотът е възложен на ипотекарният длъжник, той трябва да се снабди с изпълнително основание за чуждия дълг, в който се е суброгирал. Съдът може да постанови като обезпечителна мярка по иска по чл. 439 ГПК на ипотекарния длъжник спиране на изпълнението по този изпълнителен способ. Правният интерес от иска по чл. 439 ГПК на ипотекарния длъжник отпада и когато изпълнителният лист бъде обезсилен или с влязъл в сила акт бъде отменено решението, въз основа на което изпълнителният лист е издаден (чл. 433, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК).

По втория въпрос: Когато с иска по чл. 439 ГПК ипотекарният длъжник се позовава на погасителна давност, той следва изрично да заяви това си възражение (арг. от чл. 151, но и от чл. 120 ЗЗД). Ипотечното право не се ползва със собствена погасителна давност, а с тази на обезпеченото вземане. Поради това предпоставките на давността се преценяват спрямо главното вземане. Основанията за прекъсване и спиране на давностния срок (чл. 115 и чл. 116 ГПК) са в доказателствена тежест на ответника-кредитор. Той следва да докаже онези от тях, които не са сред служебно известните факти (чл. 155 ГПК). За служебно известните (предявяването на иск по създаденото изпълнително основание, висящия исков процес, влизането в сила на решението/ на заповедта за изпълнение) съдът е длъжен да събере доказателствата и служебно. Когато в изпълнителния лист фигурират и други длъжници, солидарно задължени за дълга, основанията за прекъсване и спиране на давностния срок спрямо тях нямат действие за вземането, обезпечено с ипотека (чл. 125, ал. 1 ЗЗД).

При този отговор на първия въпрос, въззивното решение е частично недопустимо, а на втория и заявените касационни основания – неправилно в допустимата част. Съображения:

Към исковата молба са приложени две заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадените по тях два изпълнителни листа и договор за учредяване на ипотека. Както бе обяснено, представянето им има за цел да обоснове законовите предпоставки на иска по чл. 439 ГПК, предявен от ипотекарния длъжник (от ищцата М. П.), респ. от правоприемниците на другия ипотекарен длъжник Д. П. (от наследниците му ищците М. С. и Й. К.).

Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист по ч. гр. д. № 7956/2011 г. на РС – Пловдив са издадени за задължения на „Гарант-С. К. с-ие“ СД към „Ю. Б“ АД по договор за банков кредит от 25. 08. 2008 г., обезпечен с поръчителството на Л. Г. К., Д. И. К., И. Д. К. и С. Т. К.. В изпълнителния лист фигурират Банката – като кредитор, а събирателното дружество (СД) и физическите лица – като солидарни длъжници за лихвоносни задължения по този договор за кредит.

Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист по ч. гр. д. № 6151/2012 г. на РС – Пловдив са издадени за задължения на „Гарант-С. К. с-ие“ СД към „Ю. Б“ АД по договор за банков кредит /№//дата/ В изпълнителният лист фигурират Банката – кредитор и СД, а сумите са както следва:

· 80 340. 85 лв. – главница, заедно със законните лихви от 21. 04. 2012 г.;

· 23 078. 66 лв. – договорна лихва за период 21. 09. 2010 г. – 18. 04. 2012 г.;

· 867. 10 лв. – банкови такси;

· 2 085. 73 лв. – разноски за държавната такса по заповедното производство и

· 1 791. 44 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

С договора по н. а./ №// 12. 06. 2007 г. ищцата М. П. и нейният съпруг Д. П., починал на 23. 08. 2011 г. и оставил за наследници преживялата съпруга и две дъщери, ищците М. С. и Й. К., са учредили ипотека върху жилището си в [населено място], съпружеска имуществена общност, в обезпечение на вземанията по договора за кредит /№//дата/ за сумата 77 500 лв.

В исковата молба ищците, ипотекарен длъжник и универсални правоприемници, са заявили, че предявяват иска поради издадените два изпълнителни листа по двете заповеди за изпълнение, с представянето на които е образувано изп. д. /№/по описа на ЧСИ С. Г., рег. /№/ с насочване на принудително изпълнение върху ипотекирания апартамент. Оспорено е правото на Банката предпочитателно да се удовлетвори от цената на апартамента със следните твърдения:

1. Договорът по н. а./№//дата/ е нищожен поради липса на съгласие - подписите в нотариалния акт не са на съпрузите Попови.

2. Ипотеката е недействителна, тъй като главното (обезпеченото) вземане не е индивидуализирано в учредителния акт – нотариалният акт не изяснява срока за връщане на кредита.

3. Ипотеката не е подновена в 10-годишният срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД. Преди срокът да изтече Банката е поискала, а в имотния регистър е вписано нейното подновяване, но в нарушение на чл. 18, ал. 2 ПВп. в регистъра фигурира ипотекарният длъжник Д. П., а не неговите наследници, въпреки че към новото вписване той е починал.

4. Главното вземане е погасено по давност, а с това – и ипотечното право, като по изпълнителното дело е настъпила и перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Първоначално искът, основан на съображения за несъществуването на ипотечното право в относителната му самостоятелност (1 – 3), но и на възражението за погасителна давност и перемпция (4) е бил насочен само срещу Банката. Впоследствие като ответници са конституирани СД и физическите лица – солидарни длъжници по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. № 7956/2011 г. на РС-Пловдив.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с множество обективно съединени искове, предявени при условията на евентуалност. Квалифицирал ги е съответно като положителни установителни - за прогласяване нищожността на договора по н. а. /№// дата/ на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 170 ЗЗД и като отрицателни установителни по чл. 124, ал. 1 ГПК – за несъществуване на ипотечното право поради неподновяване на ипотеката в срока по чл. 172 ЗЗД, изтекла погасителна давност и перемпция. Разгледал ги е в тази поредност и ги е отхвърлил.

Както бе изяснено с отговора на първия въпрос, когато в исковата молба ипотекарният длъжник, респ. неговият правоприемник, се позовава на издаден изпълнителен лист за дълга, обезпечен с ипотека (чл. 429, ал. 3 ГПК), конкретните твърдения за несъществуването на ипотечното право, основани на относителната му самостоятелност, но и с твърдения, че главният дълг не е възникнал, не е изискуем или е изтекла погасителната давност (възражения по чл. 151 ЗЗД), ищецът не въвежда различни основания на иска по смисъла на чл. 127, ал. 2, т. 4 ГПК. С исковата молба не са предявени множество обективно съединени искове. Искът е един - отрицателният установителен по чл. 439 ГПК. Чрез него ипотекарният длъжник, респ. неговият правоприемник, оспорва правото на принудително изпълнение върху ипотекираната вещ. Надлежни ответници са кредиторът и главният длъжник по дълга, за който е издаден изпълнителният лист. Ипотеката по н. а. /№//дата/ обезпечава задължението за връщане на банков кредит по договор /№//дата/За него са издадени заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист по ч. гр. д. № 6151/ 2012 г. на РС – Пловдив в полза на Банката срещу СД. С. Б и СД, но не и ответниците-физически лица, са надлежни ответници по иска. Отговорността на ответниците-физически лица е била ангажирана солидарно, заедно с тази на СД, но по друг договор за кредит от 30. 09. 2009 г. между Банката и СД. За задълженията по този договор са заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр. д. № 7956/2011 г. на РС-Пловдив. За тях не се отнася ипотеката с договора по н. а. /№//дата/. Следователно изпълнителният лист по ч. гр. д. № 7956/2011 г. на РС-Пловдив в полза на Банката срещу СД и други солидарни длъжници (ответниците-физически лица) няма действието по чл. 429, ал. 3 ГПК. Касационната инстанция е длъжна да обезсили въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени исковете на ипотекарния длъжник и неговите универсални правоприемници срещу ответниците-физически лица и да прекрати производството в тази част. Налице е абсолютна процесуална пречка - липса на надлежна процесуална легитимация за тези ответници по предявения иск по чл. 439 ГПК.

Въззивният съд неправилно е приел да е сезиран с множество обективно съединени искове и ги е отхвърлил, разглеждайки ги в поредност и съотношение на евентуалност). Неправилно посочената правна квалификация на иска – вместо отрицателния установителен по чл. 439 ГПК, положителни и отрицателни установителни, не означава, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. Напротив, той е разгледал всички конкретно заявени твърдения, с които ищците са обосновали твърденията си по оспореното право на принудително изпълнение върху ипотекирания апартамент. Следователно решението в частта по исковете срещу Банката и СД е допустимо, а касационната инстанция е длъжна да прецени правилен ли е крайният извод на въззивния съд, че съществува правото на Банката на принудително изпълнение върху апартамента за дълга на СД по договор /№//дата/ за кредита от 77 500 лв.

От заключението на графологическата експертиза се установява, че подписите в нотариалния акт са положени от М. П. и от Д. П.. Правилно въззивният съд е намерил неоснователно възражението по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, че договорът по н. а. /№//дата/ е нищожен поради липса на изявено съгласие от ипотекарните длъжници в акта по учредявене на ипотеката.

Правилен е и изводът на въззивния съд, че е спазена специалната писмена форма за учредяване на ипотеката (с нотариален акт), вписана е (конститутивният елемент за възникването на ипотечното право), а договорът по нотариалния акт съдържа всички необходими реквизити по чл. 170, вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД за действителност на ипотеката, включително и срока на обезпеченото задължение за връщане на кредита по договор /№//дата/. Според нотариалния акт, срокът е „120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита, която се установява с подписано приложение към договора за кредит, в което се посочва датата на откриване на заемната сметка.“ Доказано е, че на 22. 06. 2007 г. е открита заемната сметка, в която е постъпила сумата по кредита 77 500 лв. Така 22. 06. 2007 г. е крайната дата за връщане при уговорените месечни вноски, лихви и банкови такси. Правилно въззивният съд е заключил, че договорът по н. а. /№//дата/ е с необходимото съдържание и не са нарушени императивните изисквания по чл. 170, вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД.

Въззивният съд е разгледал и отхвърлил и последното възражение, основано на относителната самостоятелност на ипотечното право, – на твърденията на ищците, че срокът за подновяване на ипотеката по чл. 172, ал. 1 ЗЗД е пропуснат от Банката. Изяснил е характеристиката на този срок. При вписването на нова ипотека след изтичането на 10-те години по чл. 172, ал. 1 ЗЗД за ипотекарния кредитор могат да настъпят неблагоприятни последици. В периода, в който ипотеката не е подновена, е възможно вещта да е предмет на ипотека в полза на друг кредитор или на разпоредителна сделка. Тогава ипотеката има ред от датата на новото вписване, а правата на другия кредитор, респ. на правоприемника на ипотекарния длъжник, придобити в периода, в който вписването не е подновено, са противопоставими на ипотекарния кредитор, пропуснал срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД.Пнето на този срок обаче не прекратява ипотечното право. Приетото от въззивния съд съответства на ТР № 3/ 17. 03. 2021 г. по тълк. д. № 3/ 2018 г. ОСГТК на ВКС. Правилен е изводът за неоснователност и на това възражение.

Пристъпвайки към възраженията за погасителна давност, но и перемпция, въззивният съд не е изяснил, че перемпцията по чл. 488, ал. 1, т. 8 ГПК е без значение за погасителната давност, а с това – и за фактите, релевантни по предявения иск по чл. 439 ГПК. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Двата правни института обаче са различни и имат различни правни последици. Давността изключва правото на принудително изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът, включително ипотекарният, не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете). Перемпцията не го изключва. Обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да зачете перемпцията (решение № 37/ 24. 02. 2021 г. по гр. д. № 1747/ 2020 г. ВКС, IV-то ГО). Следователно въззивният съд излишно е разсъждавал върху това дали твърденията на ищците за изтеклият срок по чл. 488, ал. 1, т. 8 ГПК са верни, респ. върху предпоставките на перемпцията. Това обаче не води до неправилност на решението, защото въззивният съд е отхвърлил и това възражение.

Основателно е касационното оплакване, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която въззивният съд е отхвърлил възражението за погасителна давност. Първо, той не е изяснил какъв е срокът и началото на погасителната давност. Както с отговора на втория въпрос се изясни, ипотеката се ползва с погасителната давност на обезпеченото вземане. В случая, то произтича от договора за банков кредит /№//дата/ между Банката и СД, а е уговорено връщането на кредита на месечни погасителни вноски. Тази уговорка не превръща договора за кредит в такъв за периодични плащания, а е за изпълнение на задължението на кредитополучателя на части. Погасителната давност е общата 5-годишна по чл. 110 ЗЗД. Началният й момент е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска. От погасителния план по този договор се установява, че първата вноска е изискуема на 21. 07. 2007 г., а следващите – на 21-во число на съответния месец, включен в срока за връщане на кредита (до 22. 06. 2017 г.). Различно е положението, при което заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени за установяване дължимостта на договора за банков кредит поради предсрочна изискуемост, която не е била обявена на длъжника СД преди заявлението за заповед за изпълнение. Настъпването й не променя момента на изискуемост на вече падежиралите, преди обявяването й на длъжника, вноски. Съобразно правилото на чл. 162 ГПК, при доказване от страна на ответната банка на основанието за дължимост на сумите по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист по ч. гр. д. № 6151/2012 г. РС-Пловдив – чрез доказаното сключване на договор /№//дата/, предоставянето на кредита от 77 500 лв. според уговореното (с откритата сметка на 22. 06. 2007 г.) и настъпилата, пак според уговореното изискуемост на отделните вземания по месечните вноски (по погасителния план), за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на просрочените вноски – тези, които са падежирали преди предсрочната изускуемост от непадежиралите. (т. 2 от ТР № 8/ 02. 04. 2019 г. по тълк. д. № 8/ 2017 г., ОГТК на ВКС). Аргументът за това, че лихвоносната главница от 80 340. 85 лв. включва и непадежирали вноски, произтича от това, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са издадени далеч преди изтичане на срока за връщането на кредита. Доколкото към издаването им срокът за връщането на кредита не е изтекъл, Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 162 ГПК, за което е бил длъжен служебно да допусне съдебно-счетоводна експертиза. По делото не са събрани и доказателства, дали и кога заповедта за изпълнение е влязла в сила. Тя е по чл. 417 ГПК, а заявлението за издаването й не прекъсва давността, освен ако при оспорване от длъжника в срока по чл. 415 ГПК Банката е предявила иска по чл. 422 ГПК (така т. 14 от ТР № 2/ 26. 06. 2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. ОСГТК на ВКС и решение № 45/ 17. 06. 2020 г. по т. д. № 237/ 2019 г. ВКС, II-ро ТО). Тези факти, които са от значение както за началото на давностния срок, така и за основанията за неговото прекъсване, следва да са служебно известни (чл. 155 ГПК). В установяването им въззивният съд е бил длъжен да изиска заповедното производство (ч. гр. д. № 6151/2012 г. на РС – Пловдив). Ако заповедта по чл. 417 ГПК е влязла в сила, за обезпечените с ипотека вземания е започнала да тече нова 5-годишна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Допълнителен аргумент, че всички тези факти са релевантни по възражението за погасителна давност следва и от датата на молбата, в която Банката иска съдебният изпълнител да присъедини по изпълнителното дело, образувано по първата заповед за изпълнение и изпълнителен лист (по ч. гр. д. № 7956/2011 г. на РС – Пловдив), и вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр. д. № 6151/ 2012 г. на РС – Пловдив. Молбата е от 28. 10. 2012 г. В нея Банката е поискала способи за принудителното изпълнение и на задълженията на СД, обезпечени с учредената ипотека, а към 28. 10. 2012 г. са изминали повече от 5 години от падежите на първите четири месечни вноски от погасителния план по кредита. Без да изпълни задълженията си по чл. 162 – чрез изслушване на заключение на вещо лице и по чл. 155 ГПК – чрез изискване на ч. гр. д. № 7956/2011 г. на РС – Пловдив или съдебно удостоверение за фактите, които следва да са му служебно известни, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съзирайки основания за спиране и прекъсване на давностния срок от изпълнителните действия, предприети по изпълнителното дело действия срещу ненадлежните ответници-физически лица (солидарно задължените със СД, но по първия изпълнителен лист) въззивният съд е нарушил и чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Касационната инстанция е длъжна да отмени решението в допустимата му част и да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответниците, за които въззивното и първоинстанционното решение се обезсилват, а производството срещу тях се прекратява от касационната инстанция, не претендират разноски по делото. Въпросът за останалите извършени по делото разноски следва да се реши от въззивния съд според крайния изход на спора (чл. 294, ал. 2 ГПК).

При тези мотиви, съдътРЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 25/ 27. 02. 2020 г. по гр. д. № 600/ 2019 г. на Апелативен съд – Пловдив и потвърденото с него решение № 247/ 26. 02. 2019 г. по гр. д. № 2053/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта по исковете на М. С. П. ЕГН [ЕГН], М. Д. С. ЕГН [ЕГН] и Й. Д. К. ЕГН [ЕГН] срещу Л. Г. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Д. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], И. Д. К. ЕГН [ЕГН] и С. Т. К. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], област Пловдив, и прекратява производството по тези искове.

ОТМЕНЯ решение № 25/ 27. 02. 2020 г. по гр. д. № 600/ 2019 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, на М. С. П., М. Д. С. и Й. Д. К. срещу „Ю. Б“ АД ЕИК 00069749 и „Гарант – С. – К. и с-ие“ СД ЕИК[ЕИК].

ВРЪЩА делото за разглеждането на този иск от друг състав на Апелативен съд - Пловдив, който следва да съобрази дадените указания в приложението на процесуалния и материалния закон.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.