Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Т. М. Т., [населено място], [улица] срещу Решение №8145 от 23. 12. 2014 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №6788/2014 г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-н Т. срещу Решение №159 от 13. 05. 2014 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б, с което е отхвърлено искането му за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров №7885, мотокар, собственост на [фирма]. І. Становища на страните: 1. Касационният жалбоподател - Т. М. Т.
, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като провел съдебното производство, без да бъде редовно призован – нито лично, нито чрез процесуалния си представител. Сочи, че за съдебното заседание от 27. 11. 2014 г. съдебната експертиза не била представена в срок, което предполагало отлагане на делото. Именно това е и причината, поради която той и/или процесуалният му представител не са участвали в съдебното заседание. Сочи, че за съдебното заседание от 11. 12. 2014 г., когато била приета съдебната експертиза, нито имало обявление, нито призоваване. Счита, че от поведението на съда личи тенденцията процесуалните права на една от страните в процеса да бъдат грубо ограничени, чрез игнорирането й и на практика лишаването й да участва активно в отстояване на процесуалните права.
Съдът не коментирал в тяхната съвкупност, събраните по делото доказателства, като липсват мотиви досежно оригиналността на дизайн, регистров №7885, и в частност дали той допринася за различното общо впечатление, което оставя у информирания потребител.
Съдът допуснал и нарушение на материалния закон – чл. 29, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗПД (ЗАКОН ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН) (ЗПД), като неправилно приел фактите и обстоятелствата относно новостта и оригиналността на регистрирания дизайн. Не отчел, че продукти, сходни на атакувания дизайн са били произвеждани от други фирми далеч преди подаването на заявката за неговата регистрация. Прави подробен анализ на сходството на дизайн, регистров №7885, и дизайн, регистров №6763. Счита, че коментираните различни елементи от дизайна не са формообразуващи. Те са технически характеристики, отговарящи на съответна поръчка, направена от информиран потребител към производител на мотокари. Счита, че съдът, като възприел изцяло заключението на вещото лице, показал непознаване на материята, касаеща промишления дизайн, тъй като основният критерий при установяване на сходства и идентичност е не дали има „повече от една разлика“, а дали потребителят може да бъде заблуден на базата на това, че двете визии са сходни или идентични.
Съдебното решение е и в нарушение на чл. 13, ал. 1 и 2 ЗПД. Касаторът счита, че между двата дизайна няма очевидни разлики и те създават едно и също цялостно впечатление у информирания потребител. Излага подробно доводи досежно идентичността на отделните елементи и общо на визията на мотокара.
Съдебното решение счита и за необосновано, защото съдът не коментирал обективно доказания факт на производство от [фирма] през 2012 г. на два броя мотокари „ХМТ 35. 33 Д - Серия 2“, идентични на дизайн, регистров №6763, което доказва съзнателно опорочаване на заявения по-късно от [фирма] дизайн. Счита, че това е в противоречие на чл. 12, ал. 1 ЗПД. Съдът не коментирал и факта, че самото заявяване на дизайна е незаконно копиране и имитиране на цялостната визия на по-рано регистрирания дизайн, регистров №6763. Сочи, че идентична е не само визията на мотокарите, но дори и тяхното наименование.
Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените в касационното производство разноски. Касаторът се представлява от адв. А. К., Адвокатска колегия, [населено място].
2. Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентното ведомство , не взема становище. 3. Ответникът по касационната жалба – [фирма]
, счита същата за неоснователна. Несъответстващи на доказателствата по делото счита доводите на касатора досежно нередовното му призоваване. Излага фактите по призоваването и прави извод за надлежно призоваване на касатора. Направения в касационната жалба задочен спор с приетото заключение на съдебната експертиза фактически е оспорване на заключението, което е недопустимо на фаза касационно производство. При наличие на неоспорена експертиза най-логичното нещо е съдът да се позове не изводите на вещото лице при мотивиране на решението си.
Моли съда да отхвърли касационната жалба. Претендира направените в производството разноски. Ответникът се представлява от адв. М. В., Софийска адвокатска колегия.
4. Представителят на Върховната административна прокуратура
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с призоваването на касатора. Спазени са изискванията на чл. 137, ал. 7 АПК. Неоснователни са оплакванията за ограничаване на правата на касатора. Искането за заличаване е направено на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 12 ЗПД. В случая не може да се направи извод, че дизайните са идентични и се различават само по несъществени елементи. Вярно е, че кръгът от потребители, които ползват дизайна, е еднакъв, но между регистрирания и противопоставения дизайн, видно от експертизата по делото, има различия в съществените елементи, които формират цялостното различно впечатление, което оставя у потребителя. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. Промишлен дизайн на продукт мотокар, регистров №7885, е с притежател [фирма], дата на заявяване – 13. 03. 2013 г., дата на регистрация – 12. 09. 2013 г., публикувана в бр. 10/2013 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство; защитен до 13. 03. 2023 г. и е изобразен по следния начин:
2. Промишлен дизайн на продукт мотокар, регистров №6773, е с притежател Т. М. Т., дата на заявяване – 11. 06. 2007 г., дата на регистрация – 23. 06. 2008 г., публикувана в бр. 7/2008 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство; защитен до 11. 036. 2017 г. и е изобразен по следния начин:
3. На 30. 09. 2013 г. Т. М. Т. подал заявление, вх. №70-00-9619, за заличаване на промишлен дизайн, регистров №7885, поради противоречие с чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 ЗПД – липса на качеството „новост“.
4. На 17. 10. 2013 г., със Заповед №824, председателят на Патентното ведомство назначил състав за разглеждане на искането за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров №7885.
5. На 04. 11. 2013 г. г-н Т. подал допълнение към заявлението, в което изложил доводи за липса на качеството „оригиналност“ на промишлен дизайн, регистров №7885.
6. На 27. 02. 2014 г. [фирма] подало възражение срещу искането за заличаване.
7. На 31. 03. 2014 г. г-н Т. оспорил възражението на [фирма].
8. На 12. 05. 2014 г. съставът за разглеждане на искането предложил, на основание чл. 45, ал. 2 ЗДП, искането за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров №7885, мотокар, да се отхвърли.
9. На 13. 05. 2014 г., с Решение №159, председателят на Патентното ведомство, отхвърлил искането на г-т Т. за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн, регистров №7885, мотокар, поради липса на идентичност с противопоставения дизайн – чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДП, като приел, че:
а) налице са съществени различия, които се отнасят до съществени елементи на видимия външен вид на продуктите – кабината, противотежестта, оцветяването; двата дизайна не са идентични по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗДП;
б) разгледани в съвкупност, различната форма на кабината, различното разположение на съставните й части, липсата на допълнителни елементи от външната й страна, както и различното оформление на противотежестта, създават различно цялостно впечатление на атакувания дизайн в сравнение с това на известния, поради което е оригинален по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДП.
10. В хода на съдебното производство съдът приел съдебна експертиза, която дала заключение, че:
а) между двата дизайна са налице общи формообразуващи елементи – формата на стандартизираните, типизираните и баналните клиширани елементи не се взема предвид от информирания потребител;
б) сравняваните дизайни са идентични в посочените елементи и различни в кабинно пространство и форма на фермата на кабинката; противотежест; оцветяване;
в) информираният потребител в правната уредба за промишления дизайн е с много повишен праг на внимание и по презумпция не се обърква;
г) двата дизайна не са идентични по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПД в тяхната цялост, тъй като има повече от една разлика между тях, които водят до промяна на формообразуващи характеристики на дизайна, които са ясно забележими и съществени;
д) промишлен дизайн, регистров №7885, е нов;
е) промишлен дизайн, регистров №7885, е оригинален.
11. На 16. 09. 2014 г. съдът, с определение, насрочил съдебно заседание за 23. 10. 2014 г. Призовката за съдебното заседание била връчена лично на пълномощника на г-н Т. – адв. А. К., на 07. 10. 2014 г.
12. На 23. 10. 2014 г. г-н Т. не се явил в съдебното заседание и не бил представляван. Съдът насрочил делото за 27. 11. 2014 г. и указал да се уведоми жалбоподателят, с оглед на задължението му за внасяне на депозит за допуснатата от съда съдебна експертиза. На пълномощника на г-н Т. – адв. А. К., на 10. 11. 2014 г. лично бил връчен препис от определението на съда.
13. На 27. 11. 2014 г. г-н Т. не се явил в съдебното заседание и не бил представляван. Съдът отложил делото поради непредставяне в срок на съдебната експертиза и го насрочил за 11. 12. 2014 г.
14. На 11. 12. 2014 г. г-н Т. не се явил в съдебното заседание и не бил представляван. Съдът приел заключението на съдебната експертиза и приключил съдебното дирене.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното Решение №159 е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби. Приел, че с оглед на спецификата на процесния дизайн релевантният кръг потребители е професионалист – търговец, дистрибутор, проектант по складово стопанство с познания по маркетинга, краен потребител – водач на мотокар. Приел, че между регистрирания и противопоставения дизайн има различия в съществените елементи, които формират цялостно различно впечатление за тях у информирания потребител, поради което изводът на органа, че дизайнът не е идентичен със станал общодостъпен такъв преди заявяването му, е правилен.
Приел за неоснователни възраженията на г-н Т. за идентичност на формата на кабинката в предната част на мотора, противотежестта, формата на платформата за поставяне на седалката, формата на предните калници, хоризонталната линия по дължината на мотокара, формата на седалищния капак, защитния покрив, тъй като от заключението на вещото лице е видно, че са налице съществени различия във видимия външен вид. За неотносими приел доводите досежно идентичност с други дизайни. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на Решение №159 и отхвърлил жалбата.
Този извод на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно. Пороците, от които твърди, че страда съдебното решение са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
1. По твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила:
Касаторът поддържа три довода в подкрепа на този порок на съдебното решение: нередовна процедура по призоваването, необсъждане в съвкупност на доказателствата по делото и липса на мотиви досежно един от елементите на фактическия състав.
Касаторът излага подробно доводи за нередовност на процедурата по неговото призоваване за съдебните заседания, тъй като не бил уведомен за всяко от съдебните заседания с нарочна призовка. Този довод не съответства на разпоредбите на чл. 137, ал. 7 АПК. Съгласно тази норма на страните, които са били редовно призовани за съдебно заседание, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание.
Видно от доказателствата по делото касаторът е бил надлежно призован за първото по делото съдебно заседание – от 23. 10. 2014 г. Призовката за съдебното заседание била връчена лично на пълномощника на касатора – адв. А. К.. Това връчване на призовката, с оглед на чл. 137, ал. 7 АПК, значи надлежно призоваване и за всяко от следващите съдебни заседания, тъй като съдът не е насрочвал съдебно заседание в закрито такова, а само в проведените открити, за които касаторът е бил надлежно призован. В допълнение на това в случая, съдът връчил на пълномощника на касатора препис от протокола от съдебното заседание на 23. 10. 2014 г., а още преди преписът да бъде връчен пълномощникът изпълнил дадените в съдебното заседание указания, което значи, че е бил информиран за постановеното от съда, в т. ч. и за датата на следващото съдебно заседание. Дали касаторът лично ще вземе участие в съдебното заседание, дали неговият пълномощник ще вземе участие в съдебното заседание или и двамата няма да присъстват е въпрос единствено на личната преценка на касатора как да упражни процесуалните си права. За правата на касатора е важно той да е бил надлежно призован, а това в случая, с оглед на чл. 137, ал. 7 АПК, е факт.
С оглед на горното неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и с оглед на това на нарушение на правото на защита.
Вторият и третият довод на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са необсъждане в съвкупност на доказателствата по делото и липса на мотиви. Тези доводи касаторът релевира досежно доказателствата, свързани с качеството „оригиналност“. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и изложил мотиви, в т. ч. досежно конкретните възражения на касатора, включително и за неотносимите към предмета на спора. С оглед на това доводите са неоснователни. Що се отнася до правилността и обосноваността на изводите на съда, то същите ще бъдат предмет на преценка с оглед на порока противоречие с материалния закон и необоснованост.
2. По твърдението за противоречие с материалния закон:
Съдът правилно определил приложимите в случая материалноправни разпоредби и правилно ги тълкувал и приложил. Безспорно е, че оспореният акт е издаден на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 и 3 ЗПД. Това значи, че преценката за наличие на обстоятелства за заличаване на дизайн, регистров №7885, следва да бъде направена на основание на изискванията на чл. 3 и 11, ал. 1 ЗПД и на основание идентичност по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПД.
Вярно е, че съдът обосновал извода си за материална законосъобразност на Решение №159 със заключението на приетата по делото съдебна експертиза. Експертизата е допусната по искане на касатора, като съдът допуснал въпросите на касатора, така, както са зададени от него, независимо, че те обективно се отклоняват от предмета на спора. Както сочи и органът-ответник в представено в първоинстанционното производство възражение срещу въпросите към експертизата, спорът по делото не е дали е налице вероятност от объркване на потребителя – въпрос 1 на касатора, а дали всички особености на дизайна, по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗПД, създават различно цялостно впечатление у информирания потребител. Спорът е също така не какво е сходството или различното общо впечатление между три конкретни части на мотокара в двата дизайна – въпрос 2 на касатора, а налице ли е идентичност в контекста на качеството „новост“ по смисъла на чл. 12 на процесния дизайн, както и „оригиналност“ в контекста на чл. 13 ЗПД. Спорът не е и кои елементи са допълнителни/второстепенни и оказват ли те влияние върху цялостното възприемане на процесните дизайни, защото първо, законодателят не ги класифицира по посочения от касатора критерий, и второ, всички посочени от касатора елементи оказват влияние на външния вид на продукта.
Следователно независимо от неточно поставените от касатора въпроси съдът допуснал съдебната експертиза, формулирал допълнителни въпроси на основание чл. 171, ал. 2 АПК и приел заключението на експертизата при спазване на изискванията на чл. 199 и 200 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Касаторът имал възможност да се запознае със заключението на експерта и да отправи към него въпроси или да оспори изцяло заключението. Това той не сторил своевременно единствено поради възприетия от него начин на защита на правата му. Посоченото в касационната жалба оспорване на експертизата е недопустимо с оглед на чл. 219 и 220 АПК. С оглед на това заключението на съдебната експертиза е годно доказателствено средство, което не е оспорено и което, с оглед на другите доказателства по делото, съдът ценил.
Както сочи и съдът, за да е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД е необходимо оспореният дизайн да е регистриран в противоречие на чл. 3 и 11, ал. 1 ЗПД. Член 3 ЗПД е дефиницията на промишлен дизайн и по делото не е спорно, че по своята същност оспореният дизайн е именно промишлен дизайн по смисъла на чл. 3 ЗПД. Става въпрос за видимия външен вид на продукта мотокар, определен от особеностите на формата, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Спорът по делото е досежно качествата на дизайна „нов“ и „оригинален“.
Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗПД дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен където и да е по света. Основният довод на касатора е, че идентичен дизайн е станал общоизвестен преди подаване на заявката и това е промишлен дизайн, регистров №6763. Безспорно е, че промишлен дизайн, регистров №6763, е регистриран преди датата на подаване на заявката на оспорения дизайн и с оглед на това и в съответствие с чл. 12, ал. 1 ЗПД е станал общодостъпен. Поради това сочените от касатора факти на закупуване от [фирма] на мотокари, „идентични“ с мотокар, промишлен дизайн, регистров №6763, са ирелевантни – факта на общоизвестност се презумира по силата на законовата норма при установена регистрация.
Спорът е промишлен дизайн, регистров №6763, и промишлен дизайн, регистров №7885, идентични ли са. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗПД дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи.
Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „несъществени елементи“, с оглед на което неговото съдържание се извежда съобразно конкретния продукт по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗПД и дефиницията на дизайн по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗПД. В случая става въпрос за мотокар – самоходна подемно-транспортна машина. Елементите, които определят функциите на мотокара и техническите характеристики, на които не са относими за преценката на дизайна, са посочени в експертизата – повдигателна уредба, противотежест, колела за придвижване, органи за управление, кабина за осигуреност при работа, седалка, и не се оспорват като такива от касатора. Не се оспорва и факта на наличие на нормативни изисквания към мотокара осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд, които имат отношение към дизайна – Наредба №10 от 07. 12. 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.
При така приетите параметри експертизата установила различие в кабинното пространство и формата на фермата на кабината, във формата на противотежестта и в оцветяването. Касаторът оспорва приетото от съда, че процесните елементи са формообразуващи и досежно тях е налице разлика спрямо промишлен дизайн, регистров №6763. Но първо, той не сочи кои елементи са формообразуващи – все пак става въпрос за дизайн, т. е. за видимия външен вид на продукта. Като се позовава само на едно от установените от експертизата различия досежно кабинното пространство – остъкляването на предна и задна стена на кабината при по-ранния дизайн и липса на този елемент при оспорения, касаторът прибавя непосочени от експертизата и съда елементи – наличието на чистачка на предното стъкло, закрепени към задната страна в ляво фар и стоп, а в дясно – ауспух, и сигнална лампа на покрива, и прави извод, че това са „технически характеристики“, които правели двата дизайна „абсолютно сходни“ като разликата се свеждала до остъкляването на кабината. Освен че фактологически посоченото от касатора не съответства на прието от съда и установено от експерта – посочената разлика в остъкляването на предната и задната стена на кабината при по-ранния дизайн е една от установените от експерта седем разлики само в кабинното пространство и формата на фермата на кабината, и извода му, че „техническите характеристики“ правят дизайните „абсолютно сходни“ е в противоречие с чл. 3, ал. 1 ЗПД. Д. не се занимава с „технически характеристики“, а с видимият външен вид на продукта.
Второ. Касаторът сочи наличните, според него, прилики в кормилната колона, седалката и защитения покрив като се позовава на „произведените“ от [фирма] два броя мотокари „ХМТ 35. 33 Д – Серия 2“, предмет на договор за продажба от 06. 06. 2012 г., които съответствали на дизайн, регистров №6763. Но факта, че два броя мотокари „ХМТ 35. 33 Д – Серия 2“, които съответстват на по-рано регистрирания дизайн, са били предмет на продажба от притежателя на оспорения дизайн преди датата на заявка на оспорения дизайн, не може да обоснове идентичност на оспорения и по-рано регистрирания дизайн.
И трето. Касаторът оспорва част от установените от експертизата разлики. Счита за неправилна установената разлика в дъговидната решетка на покрива – при по-ранния дизайн е отпред, а при оспорения – отгоре. От приложения по делото снимков материал (стр. 236) е видно, че дъговидната решетка на дизайн, регистров №6763, е разположена отпред, като свързващо звено между предното остъкляване и защитения покрив, докато при оспорения дизайн тази решетка е разположена на покрива. С оглед на това този довод на касатора е неоснователен.
Касаторът счита за неправилен извода на съда досежно различното изпълнение на седалките, като наред с това неправилно експертизата ги приела веднъж за техническа характеристика, която не се взема предвид, а след това като разграничаващ елемент. Преди всичко следва да се посочи, че експертизата приела не изпълнението на седалката за техническа характеристика, а наличието на седалка като елемент, който определя функцията на продукта. Изпълнението на този елемент, неговата форма, е елемент на дизайна, тъй като формира външния вид на мотокара. В случая вещото лице установило различие във формата на седалката – едната има самостоятелна твърда основа, оформена като легло, в което е поместена мека част, а другата е еднородна външно (основата е покрита). Този извод се доказва от приложения по делото снимков материал, поради което доводът на касатора е неоснователен.
Неоснователен е и довода за неяснота на приетото от експертизата различие в „ширината на капака на подседалковото пространство, която е стеснена при по-ранния дизайн с размер на стъпалото“. Видно от приложения по делото снимков материал очевидно става въпрос за ширината на подседалковото пространство, което действително е с по-малки размери от седалката при по-ранния дизайн, докато при оспорения дизайн е с по-друга форма.
Д. на касатора досежно установената разлика в кормилната уредба повтаря довода досежно изпълнението на седалките в частта за приемането им веднъж като техническа характеристика, и веднъж като формообразуващ елемент. И в случая, експертизата приела наличието на кормилна уредба като техническа характеристика на продукта, а начина на нейното оформление като елемент на дизайна. А разликата между оформянето на кормилната уредба на двата дизайна е видна от приложения снимков материал – при оспорения дизайн кормилната уредба е конзолен тип, а при по-ранния дизайн е оформена като интегриран към вертикалната защитна преграда пулт за управление. С оглед на това този довод на касатора е неоснователен.
Що се отнася до довода му за остъкляването на кабината то безспорно разликата е налице, видно от снимковия материал, и в заключението си вещото лице не само е констатирало тази разлика, но е и обяснило, че банална особеност е кабинката да не е остъклена, поради което допълнителното остъкляване, което е елемент на по-ранния дизайн и което липсва при оспорения дизайн, е очевидно различие, което влияе допълнително на цялостното впечатление.
Касаторът оспорва установената от експертизата разлика в ширината на долната греда на фермовата (конзолна) конструкция, затваряща кабината отдолу като при по-ранния дизайн е широка и дебелината й оформя стъпало, а при оспорения дизайн няма такова уширение. Визуално тази разлика се обективира във видимото приближаване на кабината на по-ранния дизайн към колелата, докато при оспорения тази визия отсъства. Снимковият материал безспорно установява разликата в ширината на долната греда, а направения въз основа на тази разлика извод досежно общата визия на мотокара е обоснован с оглед на визуално разделителното действие на широката греда и на функцията, която изпълнява – на стъпало.
Касаторът сочи, че противотежестите на двата дизайна имат еднаква форма, силует и следват една и съща линия на седалищния капак. Това обаче категорично не съответства на видимото от снимковия материал. Противотежестите не само, че нямат еднаква форма, силуетът им е коренно различен, различни по брой, форма и местоположение са отворите, както и местоположението и формата на опората за теглича. В допълнение различен е и цвета на цялата долна част, който при оспорения дизайн е в цвета на капаците, а при по-ранния дизайн хоризонталните елементи на охладителната решетка са в черен цвят.
Останалите доводи да касатора, обединени под наименованието „технически некоректности“ касаят техническите характеристики, предназначението и процеса на действие на повдигателната уредба, конзолната предпазна кабина и системата за охлаждане, поради което са неотносими към предмета на спора.
Неоснователен е и довода на касатора, че цвета на продукта, предмет на двата дизайна, е ирелевантен за установяването на идентичността им по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПД, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1 ЗПД дизайнът, като проява на видимият външен вид на продукта, безспорно включва и цветовото съчетание.
С оглед на изложеното изводът на съда за липса на идентичност в двата дизайна е правилен – съответства на материалния закон и на доказателствата по делото. Соченият от касатора критерий – възможността потребителят да бъде заблуден, поради сходство или идентичност, е неотносим за установяването на качеството „новост“, което се основава на идентичност на двата дизайна по смисъла на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗПД. Цялостното впечатление, което един дизайн оставя у информирания потребител е елемент на преценката на качеството „оригиналност“ по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗПД.
Освен качество „нов“, за да бъде надлежно регистриран, един дизайн трябва да притежава и качеството „оригиналност“ – чл. 11, ал. 1 ЗПД. С оглед на това и в съответствие с чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД при преценката за заличаване на оспорен дизайн следва да се установи и наличието на това законово изискуемо качество.
Както правилно приел и съдът, позовавайки се на чл. 13, ал. 1 ЗПД, дизайнът се счита за оригинален, когато цялостното впечатление, което създава у информирания потребител се различава от цялостното впечатление, което създава у този потребител дизайн, станал достъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация. Този фактически състав на качеството „оригиналност“ изисква съдът да установи първо, кой е информиран потребител, и второ, какво е цялостното впечатление като отчита степента на свобода на дизайнера.
Законодателят е дал легална дефиниция на понятието „информиран потребител“. Съгласно §1, т. 14 ЗПД „информиран потребител“ е потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът. По-пълно обяснение на понятието е дал Съдът на Европейския съюз във връзка с приложимостта на чл. 6 от Регламент (ЕО) №6/2002 на Съвета от 12. 12. 2001 г. относно промишления дизайн на Общността (Регламент (ЕО) №6/2002), който третира въпроса за основанията за обявяване на един общностен дизайн за недействителен. Съдържанието на употребеното в чл. 6 Регламент (ЕО) №6/2002 понятие „информиран потребител“ е с идентично съдържание като понятието „информиран потребител“ в чл. 11 от Директива 1998/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13. 10. 1998 г. относно правната защита на индустриални дизайни (Директива за дизайна), която транспонира Законът за промишления дизайн.
Съдът на Европейския съюз приема, че понятието „информиран потребител“ е „междинно понятие между приложимото в правото на марките понятие за среден потребител, от когото не се изискват никакви специални познания и който по принцип не извършва пряко сравнение между конфликтните марки, и това за вещо лице, експерт със задълбочени технически умения. В този смисъл понятието за информиран потребител може да се разбира като обозначаващо потребител, който не е със средна степен на внимание, а е особено бдителен, било поради личния му опит, било поради по-широките му познания в съответната област“ – решение
PepsiCo I.., С-281/10 Р, EU:C:2011:679, т. 53.
Видно от мотивите на обжалваното решение съдът правилно приложил релевантната нормативна уредба и правилно тълкувал понятието „информиран потребител“. Безспорно, това е потребител, който е запознат с продукта и с различните негови дизайни, проявява особено висока степен на внимание и е в състояние, при възможност, да направи пряко сравнение на по-ранния с оспорвания дизайн (решение Neuman, С-101/11 Р и С-102/11 Р, EU:C:2012:641, т. 54). В случая това може да бъде търговец на мотокари, лице, което определя вида на необходимата техника и/или отговаря за закупуването на мотокари, както и краен потребител – водач на мотокар.
При този правилно определен от съда „информиран потребител“ за преценка на качеството „оригиналност“ съдът правилно установил и какво формира цялостното впечатление на този потребител. Безспорно е, че информираният потребител е наясно с предназначението на продукта, поради това, когато сравнява два продукта при преценка на дизайна им значение ще имат елементите, които като влияят върху външния вид на мотокара обслужват неговото използване. Вещото лице идентифицирало седем особености на продукта мотокар, които най-общо влияят на външния вид. Това са: стандартизирани габаритни размери и съотношения за устойчивост; стандартизирана повдигателна уредба, която определя товароподемността; конзолна предпазна кабина срещу преобръщане повече от четвърт оборот; кормилна уредба, определяща таблото за управление; седалка с облегалка, осигуряваща комфорт на водача; противотежестта, позволяваща балансиране на товарите; система за охлаждане. Този подход на вещото лице не се оспорва от касатора.
Направеният от експерта исторически преглед на развитието на продукта в България, онагледен със снимков материал, безспорно установява типизирания в значителна степен външен вид на мотокара, установен още през 90-те години на миналия век, както и правените през годините изменения, които са концентрирани основно върху дребни детайли и се отнасят до отделни елементи – закръгляния в кабината, стъпалата, калниците, оцветяването. Този исторически анализ на развитието на дизайна на продукта в годините е дало основание на вещото лице да приеме като типизирани за информирания потребител кабината с плътен контур в профил, тъпоъгълния профил на задните греди на кабината, прехода със закръгление между покрива и предната страна на кабината, закръгления профил на противотежестта, наклона на подседалковото пространство, закръглените калници.
Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗПД при преценка на оригиналността на продукта се взема предвид и свободата на дизайнера при създаването на дизайна. Съдът правилно установил този елемент на фактическия състав и приел, че тази свобода е основана на ограниченията, наложени от техническите функции на продукта или от задължителни изисквания към него, като тези ограничения имат ефект върху стандартизирането на определени детайли, които стават общи за дизайните, прилагани за продукта.
В заключението си вещото лице сочи, че свободата на дизайнера на мотокари е ограничена между отворен или затворен контур без остъкляване на конзолната предпазна кабина, вида на кормилната уредба, дизайна на седалката, паралелепипедна или закръглена форма на противотежестта, вида на задната стена на противотежестта, стандартизирани стъпала, цвят. Касаторът счита този извод за неправилен, но единственият довод, който сочи, е, че „и Патентното ведомство правилно е забелязало, че дизайнерите на мотокари имат висока степен на свобода“. Такъв извод обаче не се съдържа в Решение №159. Напротив. Органът също приел наличието на ограничения породени от „повдигателната уредба, противотежест в задната част, кабина и ходова част“. Липсата на доказателства относно сочената от касатора „висока степен на свобода“ на дизайнера и установените от вещото лице ограничения на тази свобода, които по своя характер са обективни, обусловени от функциите на продукта, правят довода неоснователен. Доказателствената тежест за установяване на фактите, на които основава своя довод е на касатора – чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
При тези установени ограничения на свободата на дизайнера и при отчитане на тези от елементите, които са с банална/клиширана форма или са задължителни съдът приел за обоснован извода на вещото лице, че информираният потребител ще добие различно цялостно впечатление от сравняваните два дизайна. Касаторът счита този извод за неправилен, но единственият довод, който сочи в подкрепа, е, че „разликите в цвета и в отделни малки технически елементи не могат да обосноват наличието на „оригиналност“ при дизайнерската работа, тъй като фокусът на потребителя е насочен основно върху шасито като основен образен елемент, който е идентичен“. Позовава се на практиката на Общия съд – решение Kwang Yang M., L.., Т-10/08, EU:T:2011:446.
Преди всичко следва да се посочи, че позоваването от касатора на дело Т-10/08 е некоректно, тъй като в случая не става въпрос за дизайна на шасито, т. е. на продукт, който се влага в друг продукт, както е случая в дело Т-10/08. Така също от факта, че размера на шасито на мотокарите, предмет на двата дизайна, е еднакъв, не води до извод за липса на оригиналност, защото не този елемент единствен определя външния вид на продукта. Наред с това доводите, които касаторът излага в подкрепа на поддържания извод са изцяло повторение на доводите му относно липсата на качеството „новост“. Твърдяната идентичност на задната част на шасито и на другите елементи е предмет на установяване на качеството „новост“, поради което съдът не следва да ги обсъжда при преценка за качеството „оригиналност“.
С оглед на горното съдът правилно установил и приложил материалния закон – чл. 12, ал. 1 и 2 ЗПД при определяне на качеството „оригиналност“ и направил обосновани, с оглед на доказателството по делото, извод за наличието на различно цялостно впечатление, което оспореният дизайн оставя у информирания потребител спрямо цялостното впечатление което по-ранния дизайн оставя у същия този потребител.
3. По твърдението за необоснованост:
Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано, защото съдът не обсъдил установения по делото факт на „произведени“ от [фирма] през 2012 г. два броя мотокари „ХМТ 35. 33 Д – Серия 2“, които са идентични с дизайн, регистров №6763. Сочи, че този факт доказва целта на [фирма] – „незаконно копиране и имитиране на цялостната визия на по-рано регистрирания национален дизайн“.
Вярно е, че съдът не е обсъдил представената по делото фактура №24281 от 06. 06. 2012 г., съгласно, която [фирма] продава на [фирма] два броя мотокар, серия 2, модел Н. 35. 33 D. Но този факт е неотносим към предмета на делото. Както бе посочено и по-горе, става въпрос за продажба на предмет, изработен съгласно дизайн, регистров №6763, чиято продажба е осъществена много преди регистрацията на оспорения дизайн. Продажбата на предмет, съгласно дизайн, регистров №6763, не може да бъде противопоставена на регистрацията на дизайн, регистров №7875, както и не може да бъде довод за заличаване на регистрацията.
Изложеното сочи, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно приложил и тълкувал материалния закон, направил обосновани фактически и правни изводи, поради което решението му е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от ответника – [фирма], искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на [фирма] направените за настоящата инстанция разноски. Същите, видно от представените по делото доказателства – фактура №[ЕГН] от 19. 11. 2015 г. и извлечение от разплащателна сметка, са в размер на 660, 00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №8145 от 23. 12. 2014 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №6788/2014г.
ОСЪЖДА
Т. М. Т., [населено място], [улица] да заплати на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], ет. 5 660, 00 (шестстотин и шестдесет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.