№ 516

гр.София, 13 януари 2009 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Р

ЧЛЕНОВЕ: Б. А

Ф. П

с участието на прокурора М. М

и при секретаря Л. Г,

разгледа докладваното от съдията Б. А

наказателно дело № 436/08 година.

Образувано по протест на зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Пловдив срещу присъда № 236 от 06. 12. 2007 год. по внохд № 806/07 год. на Пловдивски окръжен съд.

В протеста се твърди, че присъдата е незаконосъобразна.При нейното постановяване неправилно са отхвърлени мотивите на Пловдивския районен съд, като не са отчетени косвените доказателства които подкрепят обвинението.Св.Д. е видял колата на подсъдимите привечер, като друга не е имало наблизо.Сутринта св.Б. и С. ги видели да се качват на автомобила и избягали.Това направили, след като се оглеждали и разбрали, че са разкрити.Броя, вида и килограмите на намерената в мрежите риба е установено от назначените по делото експертизи.Поради това според прокуратурата, следва да се приеме за безспорно доказано, че подсъдимите М. и Д. са извършил деянието, за което са им били повдигнати и предявени обвинения и осъдени от първоинстанционния съд.Прави се искане за отмяна на решението изцяло и връщане делото за ново разглеждане от Пловдивския окръжен съд.

Прокурорът поддържа протеста по изложени в него съображения.

Защитниците на подсъдимите А. М. и И. Д. в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на протеста, защото правилно въззивният съд не е дал вяра на част от свидетелите и стигнал до извода за недоказаност на обвинението.Поради това намират оправдателната присъдата за правилна и законосъобразна.Защитата на подсъдимия Д. представя и писмена защита в която доразвива тези доводи.

ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 85 от 28. 02. 2006 год. по нохд № 1825/04 год., Пловдивският районен съд е признал подсъдимите А. А. М. и И. Л. Д. в извършено престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 18 ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК са осъдени на три години лишаване от свобода за подс.М. и на две години и шест месеца за подс.Д..Изтърпяването на тези наказания е отложено съответно за срок от четири години за подс.М. и три години за подс.Д..

С протестираната присъда посочената е отменена, като подсъдимите М. и Д. са признати за невинни и на основание чл. 304 НПК оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 195 ал. 1, т. 4, пр. 1и т. 5, вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 18 ал. 1 НК.Отменено е приложението на чл. 23 ал. 1 и чл. 66 ал. 1 НК.Отменена е и в частта в която са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл. 347 ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира, че протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Според протеста апелативният съд е нарушил процесуалните правила при проверката и анализа на доказателствата, което довело до неправилно приложение на закона.Превратно са тълкувани показанията на свидетелите Д., Б. и С..Оспорват се констатациите на въззивния съд и правните изводи за обективната и субективна несъставомерност на деянието извършено от подсъдимите.По принцип при обсъждане въпроса дали е приложен правилно материалния закон, касационната инстанция не може да приема други, освен установените фактически положения, ако не са допуснати нарушения при събирането и проверката и анализа на доказателствата от инстанциите по фактите.

Въззивният съд може да обсъди резултатите от проведеното съдебно следствие и да не сподели правните изводи на решаващия съд, като установи и нови фактически положения, съгласно чл. 316 НПК.В разглеждания случай въззивната инстанция детайлно е обсъдила доказателствената съвкупност събрана от първоинстанционния съд.Попълнила е същата с назначаването и изслушване на комплексна хидро-ихтеологична и оценъчна експертиза, повторен подробен преразпит на свидетелят А.Д. и на основата на задълбочен анализ и обективна оценка са изведени правните изводи по делото.В мотивите на протестираната присъда са изложени подробни съображения при спазване изискването на чл. 305 ал. 3 НПК.Констатирани са противоречията в доказателствения материал, за да се приемат като не опровергани последователните и непротиворечиви обяснения на подсъдимите за не съпричастност към престъплението, давани в хода на Наказателен процес.В тази насока не са събрани достатъчно категорични и несъмнени доказателства.Няма очевидец за извършването на каквито и да било действия от тяхна страна свързани със залагането на мрежата във водоема.На л. 10, абз. 1 от мотивите на присъдата са подробно обсъдени показанията на св.Д., от които не може да се направи категоричен извод, че бялата кола, която е видял в близост до язовира е именно бялата „Жигула” използвана от подсъдимите и вещите намерени от него са принадлежали или използвани от тях.

За да приеме за неубедителни показанията на свидетелите Б. и С. поради тенденциозност и заинтересованост от неблагоприятен за подсъдимите изход, въззивният съд е изложил убедителни съображения на л. 10, абз. 2 и на л. 11 от мотивите, като са ценени и съпоставени с останалата доказателствена съвкупност.Не са кредитирани основно поради обстоятелството, че са вътрешно противоречиви и несъответни помежду си за поведението на подсъдимите, преди да се насочат към колата и особено за ползване от тях на бинокъл и за насочена пушка от дясностоящия през прозореца на колата.Съдът е суверенен да се произнесе по достоверността на събраните доказателства, като се мотивира, както е в случая, защо приема едни, а други се отхвърлят, при спазване правилата на формалната логика.

Съгласно чл. 303 ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения.А както е приел и въззивният съд наличните по делото косвени доказателства свързани с основните факти от предмета на доказване по чл. 102 НПК в своята съвкупност и логическа връзка не водят до единствено възможният извод, че подсъдимите са автори на деянието.

Мотивите на новата присъда съдържат обстоятелствен и аналитичен разбор на всички доказателства по делото и внимателно е изследвана тяхната противоречивост.При проверката не се установиха данни, въз основа на които да се заключи, че доказателствата са преценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, а фактическите обстоятелства да са били приети на базата на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа.Ето защо изложените в протеста възражения, съждения и оценки не са основание за намеса на касационната инстанция, когато обосновката на фактическите констатации се основава на надлежни доказателствени източници и е направена от въззивния съд при съблюдаване изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК.

В рамките на фактическите констатации възприети от въззивния съд настоящият състав също намира, че деянието за което са повдигнати обвинения срещу подсъдимите М. и Д. не е доказано по несъмнен начин, както изисква чл. 303 ал. 2 НПК, и поради това присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила.

При касационната проверка не бяха констатирани други нарушения, за които е допустим служебен контрол, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 338 ал. 3, т. т. 2 и 3 НПК и нарушение на закона накърняващи интересите на обвинението.

По изложени съображения и на основание чл. 354 ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н. о.,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 256 от 06. 12. 2007 год. постановена по внохд № 806 по описа за 2007 год. на Пловдивски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: