№ 144

гр. София, 07. 04. 2011г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. С

ЧЛЕНОВЕ: Е. А

Т. С

при секретар Н. Ц и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията Е. А

наказателно дело № 1020/2011 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия М. Б. М. срещу решение № 174/15. 12. 2010 г. по внохд № 413/2010 г. на Апелативния съд в[населено място].

В жалбата се сочи, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи за неправилно установена фактическа обстановка и се формулират искания за оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на действията на жалбоподателя и за отхвърляне на предявения граждански иск.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Гражданският ищец - кооперация „М.” чрез председателя си оспорва основателността на претенцията на подсъдимия за отмяна на постановения съдебен акт.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Окръжният съд в[населено място] с присъда №70 от 05. 10. 2010 г. признал подсъдимия М. Б. М. за виновен в това, че на 30. 05. 2005 г. в[населено място] в качеството на длъжностно лице – председател на кооперация „М.” присвоил вещи на кооперацията /слама и люцерна/ на стойност 13 815, 86 лева, големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка...