Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Р. М., чрез процесуален представител адвокат Т. Х. от САК, срещу Решение № 521 / 04. 12. 2020 г., постановено по адм. дело № 665 / 2020 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № КПК-63 от 21. 09. 2020 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Перник и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-13-00794546 от 07. 08. 2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО относно възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормите чл. 10, чл. 40, чл. 114, ал. 2 т. 2 КСО, във вр. с §. 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт.

Ответникът – директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Перник, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № КПК-63 от 21. 09. 2020 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Перник, с което е отхвърлена жалбата на Р. М. срещу Разпореждане № РВ-3-13-00794546 от 07. 08. 2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, за периода от 14. 05. 2018 г. до 26. 06. 2018 г., в общ размер на 1 053. 97 лева.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че във връзка с постъпил сигнал до началник сектор „КП” при ТП на НОИ – Перник изх. № 1130-13-133/10. 09. 2019 година, със Заповед № ЗР-5-13-00574187/04. 06. 2019 г. на ръководителя на ТД Перник на НАП е възложена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя „Б. П. К” ЕООД от контролен орган при ТД – Перник на НАП. Въз основа на преглед на историята на дружеството, контролният орган извежда, че „Б. П. К” ЕООД, след придобиването му от С. С. на 30. 03. 2017 година, не е развивало търговска дейност, не е водена трудовоправна, счетоводна и търговска документация.

По делото е приобщено писмо изх. № 11-30-133#15 от 29. 01. 2020 г. до началник Сектор „КП” при ТП на НОИ - Перник, с приложени КП № КП-5-13-00711461/29. 01. 2020 г. и ЗП № ЗД-1-13-00711279/29. 01. 2020 г. Дирекция „ИТ” Перник е уведомила ТД на НАП - Перник за издадени на [фирма] задължителни предписания за заличаване на подадени уведомления по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за сключени трудови договори.

На 29. 01. 2020 г. на основание чл. 108, ал. 3 КСО старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Перник е издал задължителни предписания № ЗД-1-13-00711279/29. 01. 2020 г. на „Б. П. К” ЕООД за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на лица по приложен списък, сред които под № 2 от списъка фигурира и жалбоподателката. По делото е прието съобщение изх. № 4018-13-26/04. 02. 2020 г., с което на основание чл. 110, ал. 4 от КСО, „Б. П. К” ЕООД е уведомено за задължителните предписания, видно от протокол изх. № 4018-13-26#1/04. 02. 2020 г. Определеният срок за доброволното им изпълнение от 14 работни дни, е изтекъл на 20. 02. 2020 г.

Видно от Докладна вх. № 1130-13-133#19/16. 06. 2020 г., подадена от началник отдел КПК при ТП на НОИ - Перник, директорът на ТП на НОИ - Перник е уведомен, че задължителните предписания не са изпълнени в указания срок, не са обжалвани и са влезли в сила на 28. 02. 2020 г.

С писмо изх. № 1130-13-133#20/18. 06. 2020 година, директорът на ТП на НОИ - Перник на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29. 12. 2015 г. е поискал от директора на ТД на НАП - София, офис Перник служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от „Б. П. К” ЕООД.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че предвид липсата на доказателства за реално осъществявана трудова дейност, в съответствие с приложима разпоредбата на чл. 10 КСО, не се констатира наличието на кумулативно изискуемите предпоставки относно възникване по отношение на жалбоподателката на качеството осигурено лице. Влезлите в сила задължителни предписания и последвалото заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО по отношение на Р. М., представляват нови данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на обезщетение, в съответствие с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. В конкретния случай не са установени трудовите функции на работника.

По силата на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В случая за касационната жалбоподателка, при липса на нормативно установените предпоставки за придобиване качеството на осигурено лице по §. 1, ал. 1, т. 3, изречение първо от ДР на КСО, не е възникнало право на парично обезщетение за времето на неработоспособността.

В съответствие с неоспорените писмени доказателства, включително Констативен протокол № КВ-5-13-00711358 / 29. 01. 2020 г., явяващ се официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, се налага извода, че дружеството посочено за осигурител не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ за процесния период, поради което жалбоподателката не се явява осигурено лице по смисъла на чл. 10 ал. 1 и §. 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО.

Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на Р. М. са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, досежно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. Оспорващата не е провела пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството - не са ангажирани годни доказателства, от които да се установява, че тя е започнала трудова дейност при посочения работодател, че се явява осигурено лице и че е придобила право на ПОБ и т. н.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното Решение № КПК-63 от 21. 09. 2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Перник, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед разпореденото възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 14. 05. 2018 г. до 26. 06. 2018 г. в общ размер на 1 053. 97 лева.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 521 / 04. 12. 2020 г., постановено по адм. дело № 665 / 2020 г. по описа на Административен съд – Перник. РЕШЕНИЕТО е окончателно.