Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. П., чрез процесуалния представител гл. юриск. В. Л., срещу Решение № 2070/16. 11. 2020 г., постановено по адм. дело № 1596/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед № РД-09-170/18. 06. 2020 г. на директора на РЗОК – Пловдив, с която е прекратен частично Договор № 164277/ 25. 02. 2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури, сключен между НЗОК/РЗОК - Пловдив и МБАЛ „Парк хоспитал“ ЕООД по отношение на дейността по АПр 44 "Диагностика на злокачествени заболявания на гърдата".

Доводите в касационната жалба са за постановяване на съдебния акт при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се възприетото от правна страна от първоинстанционния съд, че Решение № РД-НС-04-150/13. 05. 2020 г. на НС на НЗОК не може да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 19д, ал. 1 от АПК, тъй като това решение на НЗОК не съдържало мотиви. Касаторът подчертава, че прилагането на „косвен“ съдебен контрол в административния процес е в противоречие на изрични правни норми на АПК - чл. 129 от АПК, както и на правилата, установени с чл. 132 и чл. 133 от АПК, уреждащи подсъдността. Освен това намира, че според чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, които съдът конституира служебно. В случая съдът е следвало да конституира по делото и Надзорния съвет /НС/ на НЗОК, тъй като съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) /ЗЗО/, НС на НЗОК е орган на управление на НЗОК, който има правомощията, посочени в чл. 15 от същия закон, а организацията на работата му е уредена в Правилник за устройството и дейността на НЗОК, като същият е централен орган на управление на НЗОК и няма териториални структури. Посочено е, че съдът е следвало да спре производството по делото на основание чл. 144 от АПК, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като в заповедта административният орган се позовава на Решение № РД-НС-04-150/13. 05. 2020 г. на НС на НЗОК, по което решение е образувано адм. д.№2366/220 г. на Адм. съд - Пловдив, явяващо се преюдициално по отношение на спора. Навежда се възражение за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който, в нарушение на чл. 172а от АПК не е анализирал всички факти от значение за спорното право. Искането е да бъде отменено съдебното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът МБАЛ „Парк хоспитал“ ЕООД, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С. З № РД-09-170 от 18. 06. 2020 г. на директора на РЗОК – Пловдив е прекратен частично Договор № 164277/ 25. 02. 2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури, сключен между НЗОК/РЗОК - Пловдив и МБАЛ „Парк хоспитал“ ЕООД по отношение на дейността по АПр 44 "Диагностика на злокачествени заболявания на гърдата" по подадено от лечебното заведение заявление с вх. № ЗД-02-42/30. 01. 2020 г. за сключване на договор за осъществяване и на нови дейности, вкл. АПр 44.

С Решение № РД-НС-04-50 от 13. 05. 2020 г. на НС на НЗОК, не се разрешава сключването на договор с МБАЛ „Парк хоспитал“ ЕООД за АПр 44 "Диагностика на злокачествени заболявания на гърдата".

На лечебното заведение е изпратено писмо с изх.№29-02-50-29/04. 06. 2020 г. от директора на РЗОК - Пловдив, в което, на основание чл. 19д, ал. 1, изр. първо от АПК, е отправено искане за изменение на Договор № 164277/ 25. 02. 2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури в част І Предмет на договора, чл. 2А Амбулаторни процедури от Приложение №18 „Амбулаторни процедури“ за сключване на анекс към горепосочения договор, за прекратяване дейността по АПр 44. Болничното заведение е отговорило с писмено становище, че не са налице обстоятелства по смисъла на чл. 19д от АПК.

Впоследстие, органът е издал процесната заповед, предмет на настоящото съдебно производство, приемайки че е налице значително изменение на обстоятелствата, при които е сключен договора, поради което е налице хипотезата на чл. 19д, ал. 1, изр. второ от АПК.

Първоинстанционният административен съд е приел, че в административния акт се сочи, че е налице „значително изменение на обстоятелствата, което било вследствие на Решение № РД - НС-04-150/13. 05. 2020 г. на НС на НЗОК, но според съда в това решение не се съдържат никакви мотиви в какво се изразява въпросното изменение на обстоятелствата, нито дали е налице възможност за изменение на клаузи по договора между страните, а единствено се сочи, че не се разрешава сключване на договор по процесната АПр, и то при положение, че такъв договор вече е сключен за тази АПр. Това води до извод, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 146 от АПК, а липсата на мотиви представлява самостоятелно отменително основание.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав преценява първоинстанционното съдебно решение като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност, в законен състав, съгласно чл. 164 от АПК и по допустимо оспорване, но неправилно.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неконституирайки като страна НС на НЗОК.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, страни в съдебното административно производство са органът, издал оспорения административен акт, оспорващият и заинтересованите лица. Това е основният принцип, установен в общия процесуален закон, който определя страните в съдебното административно производство и който създава процесуалната правоспособност на органа, издал оспорения акт, да бъде страна в съдебното производство. В конкретния казус правилно е преценено от административния съд кои са надлежните страни в производството, като Надзорния съвет на НЗОК не е органът, издал акта, поради което не е и надлежна страна по делото. При спазване на общия принцип на чл. 153, ал. 1 АПК, именно директорът на РЗОК - Пловдив, издал акта по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, би следвало да бъде страна в съдебното производство по неговото оспорване, а не НС на НЗОК, чиито правомощия, обективирани в чл. 15 от ЗЗО не могат да обосноват хипотезата на чл. 153, ал. 1 от АПК, тъй като в административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (участник в административното производство) с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящ по отношение на издателя.

Основателно е обаче възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с оглед отправеното искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 от АПК, което отхвърлено от съда като неоснователно без излагането на каквито и да е мотиви.

Спирането на съдебното производство е отклонение от типичното развитие на процеса и представлява изключение, поради което може да се основава само на изрична процесуална разпоредба. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело.

Съдът не е мотивирал такава обусловеност или необусловеност между настоящото производство и адм. дело № 2366/2020 година по описа на Административен съд - Пловдив, с предмет на обжалване т. 32 от Решение № РД-НС-04-50/13. 05. 2020 г., с което Надзорният съвет на НЗОК не разрешил по отношение на подробно изброени лечебни заведения, между които и МБАЛ „Парк хотел“ ЕООД, сключването на договор с НЗОК за изрично посочени в решението клинични пътеки по Приложение № 17 и/или амбулаторни процедури (АПр) по Приложение № 19 на НРД за МД между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2020 – 2022 г. и на практика не е направил преценка въз основа на събраните доказателства дали делото следва да се спре.

Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона/чл. 235, ал. 2 от ГПК/. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Изложеното важи с пълна сила и при произнасянето от административния съд по искането за спиране на производството по делото с протоколно определение от 15. 10. 2020 г., който е следвало да изложи мотиви за наличието или липсата на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и едва след това да се произнесе по същество на спора.

Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалваната заповед. Липсата на мотиви в съдебното решение в посочения по - горе смисъл съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172 а, ал. 2 АПК, предпоставящо връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството.

Предвид горното, обжалваното решението по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Воден от изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2070/16. 11. 2020 г. по адм. д. № 1596/2020 г на Административен съд - Пловдив и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно.