Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Самоков, подадена чрез адв. В., срещу решение № 374/22. 04. 2020 г. по адм. дело № 205/2017 г. по описа на Административен съд София област, в частта, в която е отменено Решение № 684 от 22. 12. 2016 г. относно т. 1, т. 2, т. 3 и т. 17, прието от Общински съвет Самоков на заседание проведено на 22. 12. 2016 г. по протокол № 19/22. 12. 2016 г.Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по жалба подадена извън срока по чл. 179 АПК, поради което се иска обезсилване на същото. Алтернативно в жалбата се развиват доводи за неправилност на решението в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че процесното Решение е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Твърди се, че съдът не е разгледал при формиране на своите решаващи изводи план-сметка за 2017 г., докладни на кмета, съдържащи анализ и оценка на въздействие на съответните предложения за приемане на решение, проведеното обществено обсъждане, отчет за изпълнение на план-сметката за 2016 г. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в оспорената му част, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците по касационната жалба - И. М., К. П., Д. С. и А. Д., чрез адв. С., оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Претендират присъждане на разноски съгласно приложен списък.

По делото е подадена и частна жалба от И. М., К. П., Д. С. и А. Д., против определение № 684 от 09. 07. 2020 г. по адм. д. № 205 от 2017 г. на АССО, с което е отхвърлена молбата им за допълване на решение № 374 от 22. 04. 2020г. по адм. дело № 205/2017г. по описа на Административен съд-София област, в частта за разноските. В частната жалба се развиват доводи за неправилност на определението, като не се споделят изводите на съда за липса на предявено искане за присъждане на разноски. Твърди се, че такова не е отправено до съда в с. з. на 10. 03. 2020 г., поради наличие на препятствие, което адв. М. не е могла да отстрани, като искането за отлагане на делото е отправено в устна форма. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски за производството пред първата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната и частната жалба.

Предмет на спора пред АССО е било Решение № 684 от 22. 12. 2016 г. на ОС – Самоков в оспорените му части по т. 1, т. 2, т. 3, т. 16 и т. 17, прието на основание 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА във вр. чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 16 от Наредба № 12 за определяне и администририне на общинските такси и цени на услуги на територията на община С., с което е определен размера на ТБО за имоти на територията на община С. за 2017 г. Поради неговото съдържание, адресати и правни последици/действие, решението има характера на общ административен акт по см. на чл. 65 и сл. АПК.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – спазени са изискванията за оповестяване за започване на производството по издаването му, съответните мотиви на вносителя, осигурена е възможност за участие на заинтересуваните лица и организации в производството по издаването му, проведено е публично обсъждане. Спазени са и императивните правила при обсъждане, гласуване и приемане на решението.

Съдът е отхвърлил жалбата на И. М., К. П., Д. С., Х. Р. и А. Д., в частта, в която е оспорено решението на ОС – Самоков по т. 16. В тази част съдебният акт не е обжалван по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е влязъл в сила.

Предмет на касационна проверка е решението на АССО в частта, в която е отменен актът на ОС – Самоков в частта по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 17.

За да постанови този резултат, съдът е констатирал, че с оспорените т. 1, т. 2 и т. 3 от решение № 684/22. 12. 2016 г. размерът на ТБО за жилищни и нежилищни имоти на физически лица, съответно в гр. С., в селата в община С. и в индустриалната зона „Червената земя“, е определен пропорционално /в промили/ върху данъчната оценка на недвижимия имот. Приел е, че с Решението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2017 г. е пренебрегнат основният и приоритетен критерий за определяне размера на таксата – на база на количеството на битовите отпадъци, като без основание е приложен вторият по приоритет критерий - този по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, съставляващ изключение от основното правило и то при условието – невъзможност за прилагане на първия. Според решаващия състав в случая липсват каквито и да било мотиви, причини, твърдения, обосноваващи липса на възможност размерът на ТБО на територията на община С. за 2017 г. да бъде определен съобразно количеството на съответните отпадъци. По тази причина съдът е обосновал извод, че Решението в частта по т. 1, т. 2 и т. 3 следва да бъде отменено, поради наличие на порока по чл. 146, т. 4 от АПК.

Същият порок е установен и по отоношение на другата оспорена част от решението – т. 17, предвиждаща, че заявленията по чл. 17, ал. 2 и 5 от Наредба № 12 се одобряват през 2016 г. и се приемат за 2017 г. от лица с погасени задължения за имота към датата на подаване на заявлението. Нормата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата урежда подаването на декларации за брой на ползване на съдове за отпадъци в хипотезите на определяне на ТБО според количеството им, а ал. 5 от Наредбата регламентира възможността на лицата да подадат декларация до 20. 12. на предходната година, в случаите когато неползват услугата по този раздел. Според съда поставянето на условие за липса на задължения за имота във връзка с подаването на декларациите по чл. 17, ал. 2 и ал. 5 от Наредбата е в противоречие с материалния закон, тъй като нормата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не свързва освобождаването от заплащане на ТБО с наличието или не на задължения за ТБО и/или други задължения към общината за предходни години. Същото важи и по отношение на случаите на подаване на декларация за брой на съдовете, които ще бъдат ползвани през следващата година и съответно определяне размера на ТБО според количеството на отпадъците, поради което оспореното решението в частта по т. 17 е отеменено като незаконосъобразно.

Настоящият касационен състав на съда намира следното по така постановеното решение:

Неоснователно е искането на касатора за обезсилване на решението на АССО с аргумент, че същото е постановено по жалба подадена извън срока по чл. 179 АПК. Този въпрос е решен от Върховния административен съд с Определение № 8113 от 26. 06. 2017 г. по адм. дело № 6821/2017 г., постановено в производство по реда на чл. 229 и сл. АПК, с което е прието, че жалбата е подадена при условията на чл. 140, ал. 1 АПК, т. е., в срок, поради което определението на административния съд - № 280/07. 04. 2017 г. по адм. дело № 205/17 г., с което тя е била оставена без разглеждане, е отменено и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. На основание чл. 224 във вр. с чл. 236 АПК дадените от ВАС указания са задължителни за административния съд, поради което искането за обезсилване на решението, поради просрочие на жалбата се явява е неоснователно.

Правилно съдът е приел, че оспореното решение на ОС – Самоков представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Съгласно чл. 147 АПК във вр. с чл. 184 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Видно от данните по делото с Разпореждане № 875 от 04. 07. 2017 г. съдията – докладчик по делото е оставил без движение жалбата И. М., К. П., Д. С. и А. Д. и Х. Р., като в т. 2 от същото е указал на жалбоподателите, че следва да обосноват правния си интерес от оспорване на всяка конкретна разпоредба /точка/ от общия административен акт и да представят доказателства в този смисъл /л. 117/. По делото е постъпило Уведомление от 27. 07. 2017 г., подадено от жалбоподателите, в което същите уточняват, че са собственици на имоти в [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Самоков, като представят приходна квитанция от община С. за заплащане на ДНИ и ТБО, както и съобщения от община С. за задължения за ТБО и ДНИ / л. 183-185/.

От страна на жалбоподателите обаче не са ангажирани доказателства, че същите притежават недвижими имоти разположени в индустриална зона „Червената земя“ землище с. Д.о, поради което спрямо тях не е налице правен интерес от оспорването на акта в тази част. В тази част решението не засяга права и законни интереси, нито поражда задължения за оспорващите. Предвид това, оспорването е недопустимо и в тази част съдът е следвало да го остави без разглеждане. Като не е сторил това, а се е произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено в тази част, а съдебното производство, образувано по оспорването на И. М., К. П., Д. С., А. Д. и Х. Р. против т. 3 от Решение № 684 от 22. 12. 2016 г., прието от Общински съвет Самоков на заседание проведено на 22. 12. 2016 г. по протокол № 19/22. 12. 2016 г. – да бъде прекратено поради липса на правен интерес от осп

орването. Въпреки че в касационната жалба не са направени твърдения или доводи за недопустимост на решението на това основание, касационната инстанция съгласно чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно за допустимостта на решението.

В останалата обжалвана част съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Изводът на съда за незаконосъобразност на отменените т. 1 и т. 2 от Решение № 684/22. 12. 2016 г. на ОС – Самоков е правилен, обоснован след извършен анализ на приложимите правни норми и преценените в съвкупност писмени доказателства по делото. След като в закона е регламентирано, че размерът на таксата за битови отпадъци може да се определи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, то е необходимо при приемането на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ да бъде обосновано наличието на основания за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. да се обоснове невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В конкретния случай не са изложени никакви мотиви при приемането на самото решение, а такива липсват и в предложението на вносителя.

Законосъобразни са и изводите на административен съд, че решението по т. 17 противоречи на императивната разпоредба на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, която не обвързва подаването на декларация, че имотът няма да се ползва през цялата година, с наличието или липсата на задължения за ТБО на собственика/ползвателя на имота за предходни години.

Това налага потвържадаване на съдебния акт в тази част като правилен и обоснован.

Неоснователна е частната жалба против определението, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите по чл. 248 от ГПК.

Съгласно чл. 143 и чл. 78 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът присъжда разноски съобразно изхода на спора. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаването на повдигнатия спор има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а е въпрос по който се произнася, само след като бъде сезиран. Съгласно т. 11 от ТР № 6 от 06. 11. 2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. на ОСГКТК – претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Наред с това както искането за отлагане на делото, така и претенцията за присъждане на разноски следва да бъде отправено надлежно. Съгласно чл. 100 от ГПК приложим на основание чл. 144 АПК страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание, а процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма. В случая твръденията за отправено устно искане за отлагане на делото и за присъждане на разноски се явяват ненадлежно упражнени и недоказани. Поради това и представената с частната жалба медицинска бележка без посочена дата на издаване/, в която е вписано че М. М. е с остра вирусна инфекция и е на домашно лечение от 06. 03. 2020 г. до 15. 03. 2020 г., не променя правилността на извода на съда, че искането за допълване на постановеното съдебно решение в частта за разноските е неоснователно.

По тези съображения определението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и исканията на страните за присъждане на разноски за касационното производство съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл. 143 от АПК уреждаща отговорността за разноски, законодателят не е предвидил как се разпределят разноските при частично уважаване на жалбата, с оглед на което по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси са приложими субсидиарно разпоредбите на ГПК. Според чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска, а ал. 3 сочи, че „ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска“. В настоящия случай спорът е административноправен, без материален интерес. "Размерът" на уважена част от жалбата, респ. на отхвърлената част е неопределяем и съответно правилото за изчисляване на разноските по компенсация в разглежданата част е неприложимо. Поради частичната основателност на касационната жалбата и претенциите на двете страни за присъждане на направени разноски по производството, същите следва да останат така, както са сторени, поради невъзможността да бъдат разделени.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 374/22. 04. 2020 г. по адм. дело № 205/2017 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменено Решение № 684 от 22. 12. 2016 г., прието от Общински съвет Самоков на заседание проведено на 22. 12. 2016 г. по протокол № 19/22. 12. 2016 г., В ЧАСТТА по т. 3, отнасяща се до определяне на размера на таксата за битови отпадъци, дължима за имоти, разположени в индустриална зона „Червената земя“ землище с. Д.о, и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374/22. 04. 2020 г. по адм. дело № 205/2017 г. по описа на Административен съд - София област в останалата обжалвана част.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 684 от 09. 07. 2020 г. по адм. д. № 205 от 2017 г. на Административен съд - София област.

Решението е окончателно.