Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете страни срещу въззивно решение от 13. 04. 2010 г. по гр. д. № 476 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г. о..

Ищецът Д. Д. Д. обжалва решението в частта, с която въззивният съд по възражение на ответника [фирма] е извършил прихващане между нейния уважен иск по чл. 344, ал. 1,т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и изплатеното и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ (за неизползван платен годишен отпуск) – в отхвърлителната част за разликата от 3, 820. 83 лева до 7, 175. 70 лева. Този жалбоподател твърди, че в обжалваната част решението противоречи на материалния закон – посочените разпоредби на КТ (чл. 344, ал. 1,т. 3, чл. 225, ал. 1 и 224, ал. 1 КТ) са приложени неправилно. Иска присъждане на неправилно прихваната разлика.

О. [] обжалва решението в частта, с която срещу него са уважени исковете по чл. 344, ал. 1,т. 1,т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ с твърдение, че изводът на въззивния съд, че не е извършено реално съкращаване на щата, е незаконосъобразен, тъй като е формиран в резултат на съществени процесуални нарушения и на необоснован фактически извод, че е налице идентичност на длъжността, от която е съкратена ищцата и новосъздадената длъжност, както и на несъвместимия с този извод друг извод, че между длъжностите има различия, които обаче не са съществени. Твърди, че събраните по делото факти и заключението на вещото лице, което съдът в нарушение на процесуалните правила и неправилно е игнорирал, обосновават извод, че трудовите функции в двете длъжности са различни и това е резултат от големите структурни изменения, които също не са обсъдени.

Ищецът Д. Д. оспорва касационните основания на ответника по исковете (работодателя) и твърди обратното, че длъжността, от която е уволнена, не е реално съкратена.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 23. 12. 2010 г. 1) по изведения от ищеца въпрос: дали извършеното прихващане на нейното вземане по чл. 225, ал. 1 КТ е основателно, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, отразена в Решение № 1627 от 13. 10. 2005 г. по гр. д. № 562 /2003 г., I. г. о. на ВКС и Решение № 623 от 24. 06. 2002 г. по гр. д. № 933 /2001 г., I. г. о на ВКС; и по 2 ) изведения от ответника по исковете въпрос: дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените Решение № 222 от 22. 01. 2008 г. / 2008 г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 38 /2008 г. ІІІ г. о. на ВКС; противоречивите разрешения представляват основания за допускане на касационно обжалване на решението съгласно чл. 280, ал. 1,т. 2 ГПК

На основание чл. 290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното:

По допуснатите въпроси:

По въпроса за това дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, от значение е дали са запазени основните трудови функции, тези които са определящи за длъжността, които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и съществени.

Доколкото визират такива случаи, в които при съкращаването на една длъжност се създават една или повече нови длъжности, като в нея или в тях се преразпределят трудови функции от съкратената длъжност, които обаче не са основните, съществените, настоящият състав на съда намира за правилна практиката, отразена в посочените Решение № 38 /2008 г. ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 222 от 22. 01. 2008 г. / 2008 г., ІІІ г. о. на ВКС.

По въпроса за прихващането настоящият състав намира за правилна практиката, отразена в Решение № 1627 от 13. 10. 2005 г. по гр. д. № 562 /2003 г., I. г. о. на ВКС според което: При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползувания годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване работника на заеманата длъжност не се дължи връщане на това обезщетение - трудовото правоотношение е било прекратено и обезщетението е изплатено законно; и практиката, отразена в Решение № 623 от 24. 06. 2002 г. по гр. д.№ 933 /2001 г., I. г. о. на ВКС, според което: Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи безусловно към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или служителят вече не може да претендира реалното ползване на отпуска. Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им към един предходен момент, т. е. въпросът за отпадането на правото не стои.

По конкретния спор:

От самите твърдения на ищеца е видно, че тя е уволнена от длъжността „управител”, след като е отказала да бъде преназначена на длъжността „заместник-директор” в изменено подразделение на работодателя (л. 2 на исковата молба и неподписано допълнително споразумение л. 7). Твърди, че няма реално съкращаване на щата, защото било променено само наименованието на длъжността.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с утвърждаване на новото щатно разписание не е извършено реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност – „управител” в Управление „Административно – стопанско обслужване”, тъй като функциите на тази длъжност са еднакви с функциите на длъжността „зам. директор” в отдел „У. – административен център Р.” в новото щатно разписание, като промяната е само в наименованието на длъжността и намаляване на обема на работодателските функции, а именно с премахването на тези, свързани с подбор на персонала, сключване и прекратяване на трудовите договори. Преди да формира този правен извод, от фактическа страна съдът е приел за установено, че в новата длъжност са възложени функции за проучване рекламациите на клиентите и вземането на мерки за отстраняване на допуснатите слабости и нарушения, както и организирането на доставката на необходимия постелъчен материал, но описаните изменения не дават основание за извод за промяна на длъжността. Изводът, че не е извършено реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, е обусловил основателността на иска по чл. 344, ал. 1,т. 1 КТ, което е обусловило основателността на исковете по чл. 344, ал. 1,т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ до размер 12, 301. 20 лева, но съдът е намерил за основателно възражението на ответника за прихващане на получените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, последното в размер на 3, 354. 87 лева.

Ответникът е доказал, че преди да връчи предизвестие на ищеца на 29. 07. 2009 г. с решение на СД от 19. 06. 2009 г. (л. 32) е изменено неговото длъжностното щатно разписание и е изменена организационната му структура, новото длъжностно щатно разписание е представено, както и длъжностните характеристики на двете процесни длъжности, от тях е видно, че те се различават значително, че във втората не са включени трудовите функции, свързани с подбор на персонала, сключване и прекратяване на трудовите договори, които, с оглед на отговора по първия допуснат въпрос, настоящият състав намира за основни, определящи за длъжността. Има разлики и в останалите трудови функции, които определят премахнатата длъжност като по-самостоятелна и управленска. В този смисъл е и приетото по делото заключение на вещо лице (л. 313 -318, представено в с. з. л. 327), което след анализ на отделните трудови функции, не установява сходство между същността на трудовите функции на двете длъжности, нито между длъжността, от която е уволнена ищецът и която и да е друга длъжност по новото щатно разписание (в сила от 01. 07. 2009 г.), нито между звената (преди и след измененията на щатните разписания), в които се намират двете длъжности. Ищецът е оспорила заключението като непълно и необективно, без да сочи доказателства.

Поради изложеното настоящият състав намира за основателни наведените касационни основания за необоснованост, довела до неправилно приложение на материалния закон – до извода, че не е извършено реално съкращаване на длъжността, от която е уволнена ищецът. Настоящият състав намира, че длъжността е съкратена в съответствие с изискванията на закона, след което е извършено законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение.

Това обуславя извод, че касационната жалба на [фирма] е основателна, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1,т. 1,т. 2 и т. 3 КТ да бъдат отхвърлени. Поради което и като евентуално защитно средство не следва да бъде разглеждано възражението на ответника за прихващане.

Поради изложеното жалбоподателят – ищец няма право на разноски, а искането на жалбоподателя – ответник за разноски е основателно и следва да бъде уважено за сумата 486. 02 лева за трите инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 13. 04. 2010 г. по гр. д. № 476 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г. о.. Вместо това постановява:

Отхвърля исковете на Д. Д. Д. срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1,т. 1,т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено[населено място] за прекратяване на трудово правоотношение от 29. 07. 2009 г. на изпълнителния директор на [фирма] на основание чл. 328, ал. 1,т. 2 КТ поради съкращаване в щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „управител” в Управление „Административно – стопанско обслужване”, отдел „П. дело”, ПС „Р.” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 29. 07. 2009 г. в размер на 16, 928. 40 лева (шест месечни трудови възнаграждения по 2, 821. 40 лева).

Осъжда Д. Д. Д. да заплати на [фирма] сумата 486. 02 лева разноски за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.