Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град /ТП на НОИ София-град/ против решение № 7623/05. 12. 2019 г. по адм. д. № 9415/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение № 1040-21-318/19. 07. 2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-21-00574182/10. 06. 2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет, пореден №РА-5-21-00568978/22. 05. 2019 г., относно определената като дължима от дружеството-осигурител „С. Б. С.“ЕООД сума в размер на 5605. 54 лв., от които: 5288. 27 лв. главница и 317. 27 лв. лихва.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.
Ответната по касационната жалба страна, „С. Б. С.“ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че е извършена частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на дружеството „С. Б. С.“ЕООД, съставен е ревизионен акт за начет с №РА-5-21-00568978/22. 05. 2019 г., обжалван и потвърден, като, на основание чл. 110, ал. 3 Кодекса за социално осигуряване /КСО/, ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град е издал разпореждане № РЖ-5-21-00574182/10. 06. 2019 г. Видно от разпореждането, на „С. Б. С.“ЕООД е било разпоредено да внесе сумата по ревизионен акт за начет в размер на 5605. 54 лв., от които: 5288. 27 лв. главница и 317. 27 лв. лихва, за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно изплатени парични обезщетения в полза на М.М - служител в „С. Б. С.“ЕООД, за временна неработоспособност поради общо заболяване, като е посочено, че се касае за нарушение на чл. 40, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и 2 от КСО - поради некоректно подадени данни от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на осигурените лица за периода от 21. 08. 2018 г. до 21. 12. 2018 г. вкл.
„С. Б. С.“ЕООД е обжалвал в законоустановения срок разпореждането на органа по контрола на разходите на ДОО и във връзка с жалбата е постановено решение №1040-21-318/19. 07. 2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което разпореждането е потвърдено. Същото решение е обжалвано от „С. Б. С.“ЕООД пред АССГ, като първоинстанционният съд го е отменил.За да постанови това решение АССГ е приел, че в случая действително осигурителят „С. Б. С.“ЕООД е декларирал за периода 21. 08. 2018 г. – 21. 12. 2018 г. некоректно данните за лицето, за което е подал декларация, без да съобрази обстоятелството, че от 04. 08. 2018 г. до 20. 08. 2018 г. лицето е с прекъснати осигурителни права и е извън кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 4 КСО, както и некоректно е подал информация към НОИ в приложения №9 към болнични листове за същото лице. Съдът е счел, обаче, че това обстоятелство, само по себе си, не е довело до претърпяване на вреди за ДОО, доколкото преди изплащане на сумите, осигурителният орган е бил длъжен да извърши служебна проверка не само на декларираното от осигурителя, а и на данните от съответните регистри – в съответствие с изискването на чл. 1, ал. 2 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, т. е. административният орган не е извършил цялостна проверка и контрол /който трябва да е текущ, а не последващ/, поради което е последвало неправомерно плащане на парично обезщетение за въпросния период.
Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че решението на Административен съд София-град е неправилно, като постановено в несъответствие с материалноправните норми.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето размера на паричните обезщетения по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2.
Не е спорно между страните, че осигурителят и работодател „С. Б. С.“ЕООД е разрешил на служителя Москов ползването на общо 41 дни неплатен отпуск, от които 30 дни за периода от 25. 06. 2018 г. до 03. 08. 2018 г., както и още 11 дни за периода от 04. 08. 2018г. до 20. 08. 2018г., т. е. налице е прекъсване на осигуряването на лицето, считано от 04. 08. 2018 г. до 20. 08. 2018 г. На 21. 08. 2018 г. е настъпил осигурителният риск - временна неработоспособност по отношение на служителя Москов, като некоректно осигурителят е подал данни, че към този момент Москов е осигурено лице по смисъла на чл. 4 КСО, въпреки нормата на чл. 10, ал. 2 от КСО, предвиждаща, че осигуряването се прекъсва при ползването на неплатен отпуск за повече от 30 дни, както е в конкретния случай.Именно на така подадените от осигурителя данни в посочените по-горе регистри се е позовал административният орган при извършване на своята преценка за изплащане на паричните обезщетения в настоящия казус. Не се спори между страните по делото, че на служителя М.М са изплатени парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 21. 08. 2018г. до 21. 12. 2018 г.
Обосновано административният съд е приел, че е налице подаване на грешна информация в Регистъра на осигурените лица, което обстоятелство се потвърждава от представените по делото данни от административната преписка. Неправилен е изводът на АССГ, че това обстоятелство само по себе си не е довело до претърпяване на вреди, доколкото административният орган е бил задължен да извършва текущ контрол, а не само последващ на подаваните от осигурителя данни в съответните регистри. По време на „текущия“ контрол, осигурителният орган, обаче, не е имал как да констатира факта, че е налице ползван от Москов неплатен отпуск в размер на повече от 30 дни /общо 41 дни/, респ. не е могъл да установи, че поради това Москов е неосигурено лице, което не следва да получи обезщетение за временна неработоспособност за периода от 21. 08. 2018 г. до 21. 12. 2018 г.Вън от всякакво съмнение е, че без коректно подадени данни от страна на осигурителя обективно не е било възможно за ТП на НОИ да прецени, че лицето е неосигурено за съответния риск, още повече в посочените в чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО регистри с данни няма изискване за предоставяне на такава информация относно ползван неплатен отпуск, респ. осигурителят не е заявил индикация за това обстоятелство, което да наложи произнасяне на адм. орган с отказ за предоставяне на обезщетение за временна неработоспособност. Видно от текста на чл. 47, ал. 1 НПОПДОО, законодателят е предвидил длъжностното лице да издава разпореждане за отказ, само когато се установи, че лицето няма право на парично обезщетение. Към момента на отпускане на паричното обезщетение в конкретния казус, обаче, в Регистъра на осигурените лица безспорно са били налични данни, че Москов е осигурено лице, т. е. към този момент административният орган не е бил в състояние да узнае, че тези данни са некоректно подадени от осигурителя. Това обстоятелство е станало известно впоследствие, с извършената през 2019 г. по възлагане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО частична финансова ревизия при осигурителя „С. Б. С.“ЕООД, приключила с ревизионен акт за начет. В рамките на тази последваща проверка, от налични при работодателя молби и заповеди, е установено ползването от Москов на неплатен отпуск за периода от 25. 06. 2018 г. до 20. 08. 2018 г., разрешен въз основа на подадена молба и на основание чл. 160 от Кодекса на труда.
С оглед на горното, осигурителят „С. Б. С.“ЕООД е станал причина при вземане на решението от административния орган за изплащане на месечни парични обезщетения за временна неработоспособност на служителя М.М да бъдат използвани неверни данни, което да е основание да му бъде ангажирана отговорност за щета, нанесена на бюджета за ДОО по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, която е обективна и безвиновна и възниква по силата на закона. Подадената от осигурителя документация е била с невярно отразена информация и след като осигурителят „С. Б. С.“ЕООД е удостоверил грешни факти, то той носи отговорност за неправилно извършените плащания от бюджета на ДОО и следва да възстанови неоснователно получените суми.
Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са основателни. Приложимата НПОПДОО регламентира реда и условията за изплащане на обезщетение от ДОО, като представянето на неверни данни от осигурителя е обусловило и неправилното изплащане на обезщетението, поради което посочената щета е в причинна връзка с това неизпълнение и е преимуществено причинена от поведението на осигурителя. Не може да се възприеме изложеното от АССГ, че осигурителните органи контролират спазването на нормативните актове по ДОО и на тях е възложена предварителната преценка за основанията за изплащане на обезщетения, тъй като това не освобождава осигурителите от отговорността и задължението им да подават коректна информация и данни към НОИ, въз основа на които се изплащат обезщетенията. Допустимо и законосъобразно е контролните органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на подадените от осигурителите в Регистъра на осигурените лица данни по всяко едно време, независимо от изтеклия период и от наличието или липсата на сигнали или обективни индикации. В тази връзка са и нормите на глава четвърта от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.Настоящата инстанция не споделя мотива на АССГ в атакуваното решение, че контролът по разходите от ДОО трябва да е текущ, а не само последващ, защото в конкретния случай административният орган е проверил наличната в Регистъра на осигурените лица информация, доверил й се е, т. е. действал е в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата правомощия. В противен случай би се обезсмислил последващият контрол и издаването на ревизионния акт за начет. Последващият контрол, в случая, е установил невярното съдържание на подадената информацията в РОЛ, т. е. несъответствието й с обективната действителност. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „С. Б. С.“ЕООД срещу решение № 1040-21-318/19. 07. 2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на касатора за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. чл. 144 АПК, ответникът по касация „С. Б. С.“ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град съдебни разноски в размер на 200 лева (двеста лева), На основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и в касационното производство следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на касатора сума в размер на общо 200 лв. – /по 100 лв. за всяка инстанция/ юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7623/05. 12. 2019г., постановено по адм. дело № 9415/2019г. по описа на Административен съд София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „С. Б. С.“ЕООД срещу решение № 1040-21-318/19. 07. 2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ София-град.
ОСЪЖДА „С. Б. С.“ЕООД, с ЕИК 130551081 да заплати на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град съдебни разноски в размер на 200 лева (двеста лева), представляващи сума на заплатена държавна такса в касационното производство.
ОСЪЖДА „С. Б. С.“ЕООД, с ЕИК 130551081 да заплати на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град сума в размер на общо 200 лева (двеста лева), представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.