Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на И.И от гр. П. против решение № 1145 от 03. 07. 2020 г., постановено по административно дело № 466/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-14 от 17. 01. 2020 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Иванов срещу разпореждане [номер]/протокол № N1422/17. 10. 2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив; 2) осъден жалбоподателя да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

По съображения за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли то да бъде отменено.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Пловдив, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Спасова, изразява становище за правилност на първоинстанционното решение и неоснователност на касационната жалба, като моли тя да бъде отхвърлена, а съдебният акт да се остави в сила. Претендира и присъждане в полза на ТП на НОИ – Пловдив възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу...