Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на Т.Т от гр. Б. чрез процесуалния му представител адв. Н.К и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.- Бургас чрез процесуалния си представител юриск. Т.Ж срещу решение № 1084/07. 08. 2020 г., постановено по адм. дело № 2776/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Б..

Първият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р – 02000219001205-091-001/21. 08. 2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № 190/22. 10. 2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Б. при ЦУ на НАП за допълнително вменените му задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01. 01. 2012 г. до 31. 12. 2012 г. и от 01. 01. 2016 г. до 31. 2.2016 г. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за непризнатото от съда начално салдо от 99 950 лв. към 01. 01. 2012 г. и посочено в декларацията му по чл. 124 ДОПК. В тази връзка твърди, че е представил доказателства пред ревизиращия орган за това начално салдо. Освен тази сума, в касационната жалба се съдържат твърдения и за дадени в дарение от бащата на касатора Р.Т 40 000 лв., които неправилно съдът не е възприел, че са дадени от посочения дарител, а също и за изтеглената от касатора сума от 59 892 лв., която е от банков депозит в Пощенска банка, като твърди, че за този депозит е представил спестовна...