Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Герма 95“ ЕООД, ЕИК 831907523 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ф. К“ № 26, ет. 1, ап. 1, подадена чрез пълномощника му адв.. М, против решение № 7409/28. 11. 2019 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5493/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № СФР18-РД77-14/05. 02. 2018 г., издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, потвърден с решение № СОА18-РД28-13/20. 04. 2018 г. на кмета на Столична община, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 844 лв.

С доводи за неправилност на решението, поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се съобразят определените от вещото лице размери на задълженията, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – кмет на Столична община – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Д и иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № СФР18-РД77-14/05. 02. 2018 г., издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, потвърден с решение № СОА18-РД28-13/20. 04. 2018 г. на кмета на Столична община. Със същия са установени задължения на „Герма 95“ ЕООД за данък недвижими имоти /ДНИ/ в общ размер 70 186. 31 лв. и лихва – 24 510. 43 лв. и такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер 174 943. 05 лв. и лихва – 61 773. 59 лв. за периода 2012 г. – 2016 г. за собствените му недвижими нежилищни имоти земя и сграда, находящи се в гр. С., район „Красно село“, на ул. „Житница“ № 24.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и че РА е издаден от компетентни органи съгласно заповед № СО16-РД09-718/07. 04. 2016 г. на кмета на СО, служебно известна му, както и разпореждане № СФР17-ВК66-613/13. 11. 2017 г., издадено на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на Дирекция „РСВ“-СО. Приел е, че жалбоподателят е задължено лице за ДНИ и ТБО съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 64 ЗМДТ като собственик на недвижимите имоти – земя и сграда.

В съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗМДТ, според който законов текст данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а според чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на нежилищните недвижими имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, както и при съобразяване с пар. 1, т. 17 ДР ЗМДТ, съгласно който „отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане, правилно според съда ДНИ за земята е определен въз основа на установената по счетоводните данни на дружеството отчетна стойност – налични салда за сметка 201 „Земи, терени“ за 2012 г. – 812 162 лв., а не декларираната отчетна стойност в подадената декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 02-09-248/01. 06. 2006 г. – 104 650. 60 лв. Установено е, че данъчната оценка на земята е в размер на 145 663. 36 лв. и тя е по-ниска от отчетната стойност в размер на 812 162 лв. Размерите на дължимите ДНИ за земята според съда правилно са изчислени в РА в съответствие с чл. 15, ал. 1 от Наредбата на Столичен общински съвет за определяне на размера на местните данъци, приета с решение № 83 по протокол № 7 от 28. 02. 2008 г., а именно 1. 875 на хиляда върху данъчната оценка. Върху отчетната стойност на земята - 812 162 лв. правилно е установена и дължимата ТБО за земята в съответствие с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 26, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/, както и решенията на СОС за съответните години в размер на 10 промила.

Дължимата ТБО за сграда, представляваща хладилна складова база и офиси, според съда също правилно в съответствие с пар. 1, т. 17 ДР ЗМДТ е установена с РА в размер от 10 промила върху отчетната стойност, която дружеството води счетоводно, а именно – 2 781 350 лв., а не върху декларираната от него такава с декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ – вх. № 02-09-96/18. 01. 2008 г. – 1 900 000 лв. За имотите няма подадени декларации по чл. 23, ал. 1 и по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО и няма издадена заповед от кмета на СО за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесните периоди. Нежилищните недвижими имоти са включени в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, издадени от кмета на СО.

Дължимите ДНИ за сградата, представляваща хладилна складова база и офиси, правилно са определени върху данъчната оценка съгласно приложение № 2, установена в ревизионното производство в размер на: 6 824 227. 76 лв. за 2012 г.; 6 799 424. 37 лв. за 2013 г.; 6 774 620. 98 лв. за 2014 г.; 6 740 499. 83 лв. за 2015 г. и 6 706 378. 70 лв. за 2016 г., тъй като е по-висока от отчетната стойност в размер на 2 781 350 лв. Първостепенният съд е обсъдил възражението на жалбоподателя, че коефициентът за местоположение неправилно е завишен с 40 % по отношение на хладилно-складовата база, за която е прието, че представлява търговски обект. Счел е същото за неоснователно с оглед съдържащото се в административната преписка удостоверение № 37624/30. 05. 2015 г. от ОДБХ - София-град за регистрация на обект за търговия на едро с храни.

С така изложеното АССГ е мотивирал извода си за материална законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството.

Настоящата касационна инстанция намира за основателен доводът на касатора, че оспореното от него първоинстанционно решение е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Основно доводите на касатора за неправилност на решението на АССГ са свързани с потвърждаването на РА в частта му на установеното с него задължение за ДНИ, дължим за хладилно-складовата база с офиси, находяща се в УПИ ХХІІІ-910 от кв. 36, м. „НПЗ Средец“ по плана на гр. С., с административен адрес: гр. С., район „Красно село“, ул. „Житница“ № 24. Според него неправилно е определена от ревизиращите органи данъчната оценка на този нежилищен имот по реда на приложение 2. Касаторът счита, че неправилно е определен коефициентът местоположение по таблица № 3 – 63. 2 за трета зона. Според мотивите на РА /стр. 7/ съгласно решение № 2 от 08. 06. 1998 г. на Столичен общински съвет, с което са приети границите на зоните в гр. С. за определяне на нормите на данъчните оценки на недвижимите имоти, процесният имот попада в зона три. Възраженията на жалбоподателя за това, че имотът му не попада в зона три, не са обсъдени от административния съд. Независимо от позоваването в мотивите на РА на посоченото решение на Столичен общински съвет, съдът не е задължил ответника да го представи по реда на чл. 152, ал. 4 АПК, доколкото същото следва да се съдържа в административната преписка. Това решение заедно с приложение № 1 към него, представляващо списък на зоните с описание на границите, е представено от касационния жалбоподател с касационната му жалба. От приложение 1 е видно, че ул. „Житница“ не попада в трета зона, а в четвърта и пета. Според забележка 2 имотите, които са разположени на границата между две зони, попадат в по-ниската зона. В това приложение № 1 всъщност липсва точно описание на границите на зоните, за да се прецени приложението на забележка 2, поради което би следвало към него да има изготвена и карта, по която тези граници да е възможно да се установят. Необсъждането на тези възражения на жалбоподателя и неизпълнението на задължението по чл. 152, ал. 4 АПК за попълване на административната преписка, настоящата касационна инстанция преценява като съществено процесуално нарушение.

Неоснователен е доводът на ответника по касация, че в подадената от дружеството декларация по чл. 14 ЗМДТ – вх. № 4811/16. 12. 2014 г. /л. 191 – л. 199/ деклараторът сам е декларирал, че имотът му се намира в трета зона и поради това именно за трета зона е определен коефициент местоположение 63. 2. Видно от стр. 6 на декларацията тази информация относно разположението на имота спрямо строителните граници в т. 4 се попълва служебно.

Правилни са изводите на съда, че на основание чл. 6, т. 2 от приложение № 2, според която за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто, този коефициент за хладилно-складовата база /без офисите/ следва да се увеличи. Под търговски обект съгласно цитираната разпоредба се разбира - магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения. Според разрешение за ползване № ДК-07-414/31. 08. 2007 г. /л. 212/ основното предназначение на хладилно-складовата база е за приемане и предаване на мляко и млечни произведения, а с удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни № 37624/30. 05. 2015 г., издадено от директора на ОДБХ – София-град, се удостоверява, че обект склад за търговия на едро с храни, находящ се в гр. С. на ул. „Житница“ № 24, собственост на „Герма 95“ ЕООД, се регистрира с рег. № ВG 2203017 за изброените групи храни. От това удостоверение е видно също така, че преди него е било издадено и друго такова с № 03223/31. 10. 2011 г.

Съдът не е обсъдил и възражението на жалбоподателя, свързано с коефициента овехтяване. С представеното разрешение за ползване № ДК-07-414/31. 08. 2007 г. е разрешено ползването на строеж „Хладилно складова база с офиси на два етажа“, а с второто разрешение - № ДК-07-463/03. 09. 2009 г. е разрешено ползването на строеж „Хладилно складова база с офиси на четири етажа“. Коефициентите за овехтяване са определени на стр. 16 от РА и те са различни за различните години от 2013 г. до 2016 г., като само за 2012 г. е определен коефициент овехтяване единица на основание чл. 10, ал. 2 от приложение 2, според който до петата година от завършване на сградата коефициентът има значение единица.

Относно ТБО правилно АССГ е приел, че размерът на същата следва да се определи като промили от установената отчетна стойност на земята и сградата, така както те са заведени в счетоводството на дружеството в съответствие с пар. 1, т. 17 ДР ЗМДТ, а не от декларираната отчетна стойност. В своето решение съдът е обсъдил предпоставките, при наличието на които е дължима таксата, и е приел, че една от тези предпоставки за дължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съгласно чл. 71 ЗМДТ в приложимата редакция е услугата да е предоставена от общината. По отношение на обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане според т. 3 от чл. 71 е достатъчно да е доказано наличието на такива депа или съоръжения. Не са изложени обаче от него никакви мотиви за това доказал ли е ответникът по делото наличието на тези предпоставки с представените писмени доказателства, съдържащи се в класьор № 2. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В т. 2. 3. от жалбата, с която е сезиран административният съд, има изрични доводи за това, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставят. Жалбоподателят не е заявил изрично, че не оспорва, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, са предоставяни от общината в процесния период от време, както и че не оспорва наличието на депо за битови отпадъци или други съоръжения за обезвреждане. Съдът не е отделил спорното от безспорното с изрично определение по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК вр. пар 2 ДР ДОПК и не е приел, че изброените обстоятелства не се нуждаят от доказване. Поради това липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение.

Необоснован е и изводът на АССГ за това, че РА е издаден от компетентни органи. Този извод е направен въз основа на заповед № СО16-РД09-718/07. 04. 2016 г. на кмета на СО и разпореждане № СФР17-ВК66-613/13. 11. 2017 г., издадено на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на Дирекция „РСВ“-СО, за които в мотивите на оспореното съдебно решение съдът заявява, че са му служебно известни. Съгласно чл. 155 ГПК обаче не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. Задължението си по чл. 155 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК да съобщи на страните служебно известните му факти съдът не е изпълнил.

С оглед изброените съществени процесуални нарушения на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението на АССГ следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При новото разглеждане съдът следва на основание чл. 152, ал. 4 АПК да задължи ответника да представи доказателства за компетентността на органите, издали ЗВР, РД и РА, както и заверен препис от решение № 2 от 08. 06. 1998 г. на Столичен общински съвет с приложение № 1 към него и скица или друг документ, определящи границите на зоните. На основание чл. 171, ал. 2 АПК следва да назначи нова съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице след проверка при ответника на документите, въз основа на които в съответствие с решение № 2 от 08. 06. 1998 г. на Столичен общински съвет с приложение № 1 се определят границите на зоните при издаване на данъчни оценки, да определи зоната, в която се намира процесният имот на жалбоподателя и съобразявайки таблица 3, както и чл. 6, т. 2 от приложение № 2, според която за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто по отношение на хладилно – складовата база, както и коефициент овехтяване според представените разрешения за ползване, да определи нова данъчна оценка и въз основа на нея да изчисли дължимите ДНИ и лихвите за процесните периоди от време за сградата. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички, представени от ответника писмени доказателства. На основание чл. 226, ал. 3 АПК той се произнася и по исканията на страните за разноски за водене на делото във Върховния административен съд.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7409/28. 11. 2019 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. № 5493/2018 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. Решението не подлежи на обжалване.