Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Г"АД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор К. Р. Н. и е против Решение № 105/09.03.2009 г., постановено по адм. д. № 642/2008 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Предявена е и частна жалба от ДНСК, чрез процесуалния й представител ю. к. Д. П. против Определение № 634/22.04.2009 г. по същото дело, с което определение е оставено без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила, както и за недопустимост на частната жалба, а по същество - за нейната неоснователност.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна. По съществото на същите настоящата инстанция намира следното. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от

"Г"АД против Заповед № РД-14-475/10.06.2008 г. на Заместник началника на ДНСК, с която на осн. чл. 225 ал. 1 вр. чл. 222 ал. 1 т. 10 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "основи за масивна сграда", изпълнен от жалбоподателя в ПИ № 119155 в земрището на гр. Д. баня, м. "Яйкъна" . Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Първото касационно оплакване е, че атакуваната заповед не е издадена от компетентен орган. Съобразно чл 225 ал. 1 ЗУТ заповедите за премахване на незаконни строежи се издават от началниците на ДНСК или от упълномощени от тях лица. Представеното заверено копие на заповедта е оспорено относно неговата автентичност, не и относно датата на издаването. В тази връзка правилен е изводът на решаващия съд, че материалната компетентност на органа, издал акта се преценява към момента на издаването му и че процесната заповед е издадена от упълномощено лице с...