Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. Ц. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 11221/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи (МВнР) срещу Решение №30060 от 15.09.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело №6936/2024 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на МВнР срещу Решение №УРИ-8121р-12940 от 27.06.2024 г. на ръководителя на Отговорния орган (ОО) на фонд Вътрешна сигурност (ФВС), с което му е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор №88-ОП-И/2021 от 08.10.2021 г. и Договор №89-ОП-И/2021 от 08.10.2021 г., и двата с изпълнител Ай Би Ес България ЕООД, за нередности за нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 158, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), и чл. 4 във връзка с чл. 42, 1, б. а, т. ii от Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (Директива 2009/81/ЕО), чл. 112, ал. 2, т. във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 107, т. 1, чл. 64, ал. 1, т. 6 и чл. 158, ал. 1 ЗОП и нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП (по Договор №89-ОП-И/2021 от 08.10.2021 г.), квалифицирани съответно по т. 11, б. а, т. 14 и т. 4.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г., Наредбата).

Касационният жалбоподател МВнР, счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по случая и счита, че оспорваният административен акт е нищожен, като в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Административният орган не е съобразил мотивите и диспозитива на съдебните решения, с които е отменен предходен административен акт.

Твърди, че първоинстанционният съд е смесил процедурите по администриране на нередност и по определяне на финансова корекция.

Сочи, че липсва валидно правно основание за издаване на акта и не са налице твърдените от органа нарушения на ЗОП. Не е дадена възможност за възражение на бенефициера по новото, установено от органа нарушение.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността, респективно да отмени оспорвания административен акт, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Претендира разноски за двете инстанции съгласно представен списък.

Касаторът се представлява от юрисконсулт С. Г..

Ответникът ръководителят на Отговорния орган на фонд Вътрешна сигурност, счита касационната жалба за неоснователна. Излага възражения по релевираните от касатора доводи съответни на мотивите на обжалваното съдебно решение.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от юрисконсулт И. И..

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

На 03.09.2020 г. между дирекция Международни проекти към Министерство на вътрешните работи (МВР) в качеството на Отговорен орган на Ф. В. сигурност 2014-2020 г. и Министерство на външните работи е сключен Договор № 812108-49 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез процедура на директно предоставяне BG65ISNP001-3.006 Следгаранционна поддръжка на Националната визова информационна система (НВИС) за изпълнение на проект Следгаранционна поддръжка и актуализиране на софтуерните компоненти на НВИС. Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от Ф. В. сигурност до 50,78%, национално съфинансиране до 16,93 % и собствен принос от 32,29% е в размер на 2 696 233,92 лв.

На 31.08.2022 г. в МВнР е открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез ограничена процедура по реда на чл. 160 ЗОП, с предмет: Следгаранционна поддръжка на програмното и техническо осигуряване на Националната визова информационна система с две обособени позиции (ОП): ОП № 1 Следгаранционна поддръжка на техническото и базовото програмно осигуряване на Националната визова информационна система и ОП № 2 Следгаранционна поддръжка на приложното програмно осигуряване на Националната визова информационна система.

На 08.10.2021 г. между МВнР и Аи Би Ес - България ЕООД е сключен Договор №88/ОП-И/2021, с предмет по Обособена позиция №1 Следгаранционна поддръжка на техническото и базовото програмно осигуряване на НВИС, на стойност 633 000,00 лв. с ДДС.

На 08.10.2021 г. между МВнР и Аи Би Ес - България ЕООД е сключен Договор №89/ОП-И/2021, с предмет по Обособена позиция №2 Следгаранционна поддръжка на приложното програмно осигуряване на НВИС, на стойност 546 840,00 лв. с ДДС.

На 04.08.2022 г. ръководителят на Отговорния орган на Ф. В. сигурност е изпратил уведомление до Министерство на външните работи, с подробна информация за сигнала за нередност включващ данни за констатираните от органа нарушения и на МВнР е предоставена възможност за представяне на възражение срещу определянето на финансова корекция или срещу нейния размер.

На 08.09.2022 г. МВнР е представило възражение.

На 19.10.2022 г., с Решение №8121р-21488, ръководителят на Отговорния орган на Ф. В. сигурност е определил на Министерство на външните работи финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договори №88/ОП-И/2021 и №89/ОП-И/2021 от 08.10.2021 г. с Аи Би Ес - България ЕООД, за нарушения, квалифицирани като нередност съответно по т. 11, б. а, т. 16, б. а и т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

С Решение №5482 от 29.08.2023 г. на АССГ по адм. дело №10128/2022 г. съдът е приел, че не са налице твърдените от органа нередности по т. 16, б. а и т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Изменил е Решение №УРИ-8121р-21488 от 19.10.2022 г. на ръководителя на Отговорния орган на Ф. В. сигурност, като е намалил определената на МВнР финансова корекция от 25 % на 10 % от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ, по Договори №88/ОП-И/2021 и №89/ОП-И/2021 от 08.10.2021 г. с Аи Би Ес - България ЕООД и е отхвърлил жалбата на МВнР в останалата й част.

От страна на ръководителя на Отговорния орган по Ф. В. сигурност не е подадена касационна жалба срещу решението, в частта, с която е отменен административния акт досежно определената на МВнР финансова корекция над 10% за нарушенията, квалифицирани като нередност съответно по т. 16, б. а и т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, поради което то е влязло в сила в тази част.

С Решение №5103 от 24.04.2024 г. по адм. д. №11554/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС) е отменено Решение №5482 от 29.08.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело №10128/2022 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Министерството на външните работи срещу Решение №8121р-21488 от 19.10.2022 г. на ръководителя на Отговорния орган на Ф. В. сигурност и вместо него е постановено ново, с което е отменено Решение №8121р-21488 от 19.10.2022 г. на ръководителя на Отговорния орган на Ф. В. сигурност в частта, с която на Министерството на външните работи е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договори №88/ОП-И/2021 и №89/ОП-И/2021 от 08.10.2021 г. с Аи Би Ес - България ЕООД.

На 05.06.2024 г. ръководителят на Отговорния орган на Ф. В. сигурност е изпратил уведомление до Министерство на външните работи, включващо данни за констатираните от органа нарушения и на МВнР е предоставена възможност за представяне на възражение.

На 19.06.2024 г. МВнР е представило възражение.

На 27.06.2024 г., с Решение №8121р-12940, ръководителят на Отговорния орган на Ф. В. сигурност е определил на Министерство на външните работи финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договори №88/ОП-И/2021 и №89/ОП-И/2021 от 08.10.2021 г. с Аи Би Ес - България ЕООД, за нарушения, квалифицирани като нередност съответно по т. 11, б. а, т. 4.2 и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Относно установеното нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, вр. с чл. 158, ал. 3 ЗОП, съдът е обосновал извод за допуснато нарушение на посочената разпоредба, тъй като в раздел III.3 и раздел III.4 от документацията за участие е посочено, че петгодишният период, в който кандидатът следва да е изпълнил изискуемите дейности, се брои от датата на подаване на офертата.

Според съда, нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Наредбата, като за него е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на сключените договори.

Относно установеното нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП, съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че от възложителя не е спазено изискването на посочената разпоредба, като е определен по-кратък от първоначално определения срок за подаване на заявления, поради което в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП за потенциалните участници не е била налице възможност да разполагат с достатъчно време за запознаване с документите и за подготовката на конкурентноспособни оферти за участие.

Според първоинстанционния съд, нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 4.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като за него е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на сключените договори.

Относно установеното нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 2, чл. 107, т. 1, вр. с чл. 64, ал. 1, т. 6 и чл. 158, ал. 1 от ЗОП, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че кандидатът, с който е сключен договор не отговаря на поставените от възложителя изисквания. Вярно е, че от кандидата е представено копие на диплома, но същото е нечетливо и от него не може да се установи по безспорен начин, че съдържа всички реквизити, от които може да се направи обоснован извод за валидност на дипломата на лицето.

Според съда, нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като за него е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по сключените договори.

Въз основа на горното, съдът прави извод за неоснователност на жалбата и я отхвърля.

Решението е неправилно.

По отношение на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила - безспорно е, че съдът, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото, да изложи и правните си изводи. Липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебното решение, защото пречи да се провери правилно ли е процедирал съдът при разглеждане и решаване на делото. В случая, видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви (макар и доста пестеливи по някои от възраженията на жалбоподателя), като е обосновал подробно правните си изводи относно издаване на оспорвания акт с материалния закон. Дали тази преценка е правилна и обоснована е въпрос на обоснованост и съответствие с материалния закон на съдебното решение, а не е липса на мотиви. Това прави довода на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила неоснователен.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите от фактическия състав на нередностите.

Правилни са изводите на съда, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря.

От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че преди определяне на финансовата корекция, бенефициерът е бил уведомен както за правните, така е за фактическите основания за установените нарушения на ЗОП и квалификацията на приетите нередности. Независимо от формата на уведомлението, в случая чрез изпратен Акт за установяване на нередност, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициера да представи в разумен срок своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В случая административният орган е спазил разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Следва ясно да се прави разлика между процедурата по администриране на нередност, която в съответствие с чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ приключва с извършването на финансова корекция за същото нарушение и процедурата по определяне на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕФСУ. В случая е стартирала нова процедура за определяне на финансова корекция за посочените в акта нарушения.

Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С оглед изложеното следва извод, че в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт, на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на съответната форма, непосочване на фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на съдебното решение.

При извършване на преценка относно наличието на тъждество между отменения административен акт и повторно постановения такъв, следва да се съпоставят обективираните в тези актове фактически и правни основания, разгледани в светлината на отменителното съдебно решение. Само наличието на пълно тъждество между тези основания би могло да обоснове нарушаване на изискването на чл. 177, ал. 2 АПК.

В случая имаме частично съвпадение единствено в първото, установено от органа нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, вр. с чл. 158, ал. 3 ЗОП, като в съответствие с мотивите на ВАС, в обжалвания административен акт, административният орган е развил подробни доводи, които според него недвусмислено обосновават нарушението и е подвел фактическите установявания към съответната правна норма. Наличието на допълнителни мотиви (в съответствие с констатацията на ВАС) в подкрепа на твърдяното от органа нарушение, съставляват по същество нови фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на твърдяното нарушение, като за първи път, в оспорвания в настоящото производство административен акт, се сочат и правните основания за установеното нарушение.

Съобразявайки горните обстоятелства се обосновава извод за липса на пълно тъждество между отмененото решение и настоящия административен акт, както по отношение на правната квалификация, така и по отношение на фактическите обстоятелства. В този смисъл не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, в каквато насока са доводите на касатора.

По нарушението на чл., 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, вр. с чл. 158, ал. 3 ЗОП прието е, че посочването на срок, който не е в съответствие със срока по чл. 158, ал. 3 ЗОП обосновава извод, че изискванията към участниците, са формулирани неясно, което от своя страна, създава предпоставки за двояко тълкуване, за липса на предвидимост и до ограничаване на достъпа на неограничен кръг икономически оператори до процедурата.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП съдържа забрана за ограничаване на конкуренцията чрез условия (изисквания), които:

1.) дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и

2.) които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Неяснотата на дадено изискване на възложителя не го прави автоматично ограничително по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Неяснотата сама по себе си не дава предимство и не води до ограничение и същата може да бъде преодоляна чрез искане за разяснение. В случая, дори не се твърди, че конкретните изисквания не са съобразени и не съответстват на стойността, сложността и обема на обществената поръчка.

Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция по т. 11, б. а от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП по ОП №2 в обявлението за изменение възложителят е въвел съществени изменения в условията по обявената поръчка, като е определил нов срок за подаване на заявления, който е по-кратък от първоначално определения.

Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП.

Според предписанието на чл. 100, ал. 1 ЗОП възложителят може, по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, да направи промени в условията на процедурата, посочени в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, в поканата за потвърждаване на интерес, в документацията за обществената поръчка и в описателния документ. Нормата на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП го задължава да удължи сроковете за получаване на оферти, когато в случаите по ал. 1 с. з. са внесени съществени изменения в условията по обявената поръчка, които налагат промяна в офертите на участниците, като новият срок трябва да е съобразен с времето, необходимо на лицата да се запознаят и да отразят промените, но не може да е по-кратък от първоначално определения. Съгласно чл. 100, ал. 10 ЗОП в случаите на промени по ал. 7, т. 1 не трябва да се въвеждат условия, които биха променили кръга на заинтересованите лица.

Следователно възложителят не е изправен пред абсолютна забрана за изменение на вече обявените условия по една обществена поръчка. Тъкмо напротив законодателят дори е позволил въвеждането на съществени изменения, но само такива, които не водят до промяна в кръга на заинтересованите субекти. Ако тези съществени изменения налагат корекции в офертите, изготвени въз основа на първоначалните условия по поръчката, законът възлага в задължение на възложителя да определи нов срок, който да осигури необходимото време за реакция.

В националното ни законодателство не се съдържа легална дефиниция на използваното словосъчетание съществени изменения, поради което, тази липса следва да се преодолее чрез семантично тълкуване, в съответствие с чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ № 883), на използваните думи в контекста на общоупотребимия български език. В този смисъл, в разглежданата законова хипотеза явно става въпрос за такова изменение, което би довело до промяна на основен, главен, важен елемент от условията на процедурата, поради което и офертите на участниците не биха били същите. (в този смисъл: Решение № 10201/24.07.2020 г. по адм. дело № 4038/2020 г., VІІ о. на ВАС, Решение № 4791/23.04.2020 г., по адм. дело № 4377/2019 г., VІІ о. на ВАС, Решение № 14477/23.11.2020 г. по адм. дело № 7915/2020 г., VІІ о. на ВАС и др.).

В конкретната хипотеза не е извършена, твърдяната от органа и възприета от първоинстанционния съд, съществена промяна в техническите параметри на техниката, а са отстранени технически грешки. Този факт се потвърждава както от първоначалното обявление за обществената поръчка, от което е видно, че ОП №1 касае хардуер, а ОП №2 софтуер и няма как да има препокриване на техническите възможности/характеристики за двете, като в страницата на обществената поръчка изрично е публикувано съобщение до всички заинтересовани лица, от което става ясно, че нанесените промени са от технически характер. В документацията за участие в ограничената процедура за възлагане на обществената поръчка са посочени и публикувани правилните технически параметри за двете обособени позиции, същите условия се съдържат и в техническите спецификации. Тези факти безспорно обосновават извод за допусната техническа грешка в обявлението, която не налага удължаване на сроковете по чл. 100, ал.7, т.1 ЗОП.

Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция по т. 4.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По отношение на нарушението на чл. 112, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 2, чл. 107, т. 1, вр. с чл. 64, ал. 1, т. 6 и чл. 158, ал. 1 от ЗОП, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП изпълнител, който не отговаря на всички изисквания на възложителя, тъй като липсват доказателства избраният изпълнител да е удостоверил съответствие с поставен от възложителя критерий за подбор. Представено е копие от диплома за висше образование за образователно квалификационна степен бакалавър по специалност Телекомуникация, в Технически университет София, 2012 г. на лицето Г. С. М.. Административният орган е извършил проверка и е приел, че е налице съмнение за представяне на неистински документ, а именно невалидна диплома за завършено висше образование.

Полученият отговор от ректора на Техническия университет София във връзка с посочената диплома не доказва използването на документ с невярно съдържание. Само когато по надлежния съдебен ред се установи, че представеният документ е неистински, може надлежно да се установи този факт. Възложителят няма задължение да извършва проверка за истинността на представените документи. Ето защо, остават недоказани установяванията на административния орган в тази насока.

Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и вместо него постановено ново, с което да се отмени оспорвания административен акт по съображения, изложени в мотивите на настоящия съдебен акт.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на вътрешните работи юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на МВнР направените по делото разноски, в общ размер на 1883,79 лева, от които 50 лева платена държавна такса в първоинстанционното производство, 1533,79 лева платена държавна такса за касационното производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и 200 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определени в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Устните състезания по делото са приключили преди датата на въвеждане на еврото в Р. Б. поради което и в съответствие с чл. 11, ал. 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, стойността на разноските е в лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №30060 от 15.09.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело №6936/2024 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение №УРИ-8121р-12940 от 27.06.2024 г. на ръководителя на Отговорния орган на фонд Вътрешна сигурност.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи със седалище и адрес: гр. София, ул. 6-ти септември №29 да заплати на Министерството на външните работи със седалище и адрес: гр. София, ул. А. Ж. №2, разноски по делото в размер на 1883,79 (хиляда осемстотин осемдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА