РЕШЕНИЕ № 26 гр. София, 13.03.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 234/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Съдът е сезиран с касационна жалба от В. академия срещу решение № 6659/05.10.2017г., постановено по в. гр. д. №9989/2017г. на СГС, ІІ-Б въззивен състав, с което е отменено решението на СРС и са уважени исковете на Р. Н. Г. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ срещу работодателя Военномедицинска академия. Жалбоподателят изразява становище, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд е приел, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ може да се извърши само в хипотезата, когато придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е настъпило след сключването на трудовия договор. Освен този случай, според касатора в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ са включени и фактите, когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било придобито преди сключване на трудовия договор.

В срока за отговор ищцата е възразила, че материалният закон е приложен правилно.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Както при очевидната фактическа грешка(чл. 247 ГПК), очевидното е противоречието в самото решение, така и при очевидната неправилност, очевидното следва да е налице при противоречие в самото решение, само че за разлика от очевидната грешка, тук противоречието е в самите мотиви, а не между мотиви и диспозитив. Тъй като неправилността на решението...