О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1621
гр. София, 02.04.2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 3330 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Х., чрез адв. Ю. Д. от АК – Варна, против въззивно решение № 471/29.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 577/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 287/25.01.2024 г. по гр. д. № 9680/2023 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от В. Д. Х. против Община Варна обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 3 от Кодекса на труда: за признаване за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 1752/30.05.2023 г. на кмета на Община Варна, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и за неговата отмяна, както и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 30.05.2023 г. до 30.11.2023 г. в размер на 5 940 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2023 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „След като по...