Производството е по реда на дял трети, глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г.А от [населено място], [улица], подадена чрез процесуални представители, срещу заповед К-102/10.05.2017 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) (ЗДиплСл) е прекратена, считано от 01.06.2017 г., дългосрочната му командировка в Посолството на Р. Б в Мексико, гр. М., като изпълняващ функциите на първи секретар, „нотифициран“, завеждащ консулската служба, назначен в „Задгранични представителства“ – Мексико, на длъжност „държавен експерт“. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в нея не са изложени мотиви (фактически и правни основания) за издаването й, посочена е невярна дата, като не е спазена определената от закона форма, и в нарушение на материалния закон, съставляващи основания за оспорването й по чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 146, т. 4 от АПК. Претендира се нейната отмяна като незаконосъобразна и присъждане на разноски.

Ответникът – министърът на външните работи, оспорва жалбата чрез процесуалните си представители по съображения, изложени в писмени бележки и в съдебно заседание, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според ответника оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурните правила и в съответствие с целта и материалноправните разпоредби на закона, а жалбата срещу нея е неоснователна. Навежда доводи, че заповедта за прекратяване на дългосрочна командировка, издадена по реда на чл. 68, ал. 2, т. 2 от ЗДиплСл, е свързана с правото му като орган по назначаване на приемащата администрация да прекрати предсрочно тристранното споразумение по чл. 81б от ЗДСл (ЗАКОН ЗА...