Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София, срещу решение № 5392/11.09.2018 г. постановено по адм. д.№1579 по описа на Административен съд София град за 2018 г., с което е отменен ревизионен акт №Р-2222515008464-091-001 от 12.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта с която е потвърден от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София с решение №1961 от 13.12.2017 г.

Касатора поддържа твърдения за наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение.

На първо място се сочи, че решаващият състав неправилно е определил предмета на правния спор, като е приел че спорния между страните факт е този относно регистрацията на доставчиците. В тази връзка се възразява срещу изводите на съда, че получателя по доставката не е длъжен да знае кога е дерегистраран контрагента му, както и срещу твърдението, че фактите дали и от кога са дерегистрирани доставчиците не е установено с представяне н аактовети за дерегистрацията им. Касаторът намира, че ако това са били относими и необходими за изясняване на правния спор доказателства, съдът е следвало да ги изиска.

Вторият аргумент на обжалването, е че АССГ неправилно е заключил, че изискването за регистрация по ЗДДС не е въведено като изрична предпоставка за признаване на право на данъчен кредит.

Фактурите по процесните доставки са издадени след дерегистрацията на лицата, поради което липсва абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на право на данъчен кредит. Липсата не може да бъде преодоляна чрез прилагане практиката на СЕС по цитираното от съда решение по дело С-438/2009 г.

Изводите на съда са неправилни и по отношение на фактурираните от „Т. Е Ка“ ЕООД строително монтажни работи. При постановяване на...