Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ)та (ЗЗДискр.).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от изпълнителния директор срещу решение № 15/25.02.2015г., постановено по адм. дело № 303/2014г. по описа на Административен съд – Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се установи, че не е извършено нарушение на ЗЗДискр. и да се отмени постановения административен акт. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.
Ответната в производството страна – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М. А. Т. не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд отхвърля жалбата на [фирма], със седалище в [населено място] и адрес на управление [улица], подадена чрез Изпълнителния директор С.К. срещу Решение № 427/11.11.2014 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено, че дружеството - жалбоподател, чрез осъществено нежелано поведение по отношение на М. А. Т., е извършило дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, във вр. с § 1 т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. по признак „лично положение”, под формата на „тормоз” и „преследване”, наложена е на дружеството имуществена санкция в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева и е предписано на [фирма] да отмени забраната за сключване на договор при промоционални и преференциални цени при предоставяне на услугата продажба на топлинна енергия за битови потребители спрямо М. А. Т., с цел спазване на забраната за дискриминация съгласно чл. 4 ал. 1 и за реализиране на принципите, установени в чл. 2 и чл. 6 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 6 ал. 2 предл. второ от конституцията, както и е препоръчано на дружеството занапред да съобрази практиката си при предоставяне на услуги така, че да не се стига до отказ за предоставянето им, свързан с който и да е от признаците по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр.
За да постанови този резултат решаващият съд приема, че решение № 427/11.11.2014 г. на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен състав е валидно, като постановено от компетентен колективен орган, процесуално законосъобразно като постановено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и правилно като издадено при съответствие между установеното от фактическа страна и приложените относими материалноправни разпоредби.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд намира, че дружеството е проявило недопустимо санкционно отношение към свой бъдещ и евентуален клиент, който е упражнил конституционното си право да потърси по съдебен ред защита на свои нарушени права и законни интереси. По делото е установено по безспорен начин, че именно това му поведение и реализация на процесуално право на защита са провокирали и неблагоприятното третиране на Т. в аспекта на процесния случай. С действията си, както правилно е възприел и административният орган, [фирма] е допуснала отказ по смисъла на чл. 37 ал. 1 от ЗЗДискр., който императив забранява отказа за предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1.
Първоинстанционният съд намира за правилен и законосъобразен извода на КЗД, че дружеството е проявило нежелано поведение, изразено формално чрез предприемането на действия срещу Т., които са довели до накърняване достойнството на лицето, както и в неблагоприятно третиране, поради предприети от същия действия за защита от дискриминация. С това дружеството е допуснало дискриминация по см. на чл. 5, във вр. с § 1 т. т. 1 и 3 б. „а” от ЗЗДискр. по признак „лично положение” /в качеството на Т. на наследник на А. Т./, както и е нарушило забраната по чл. 6 ал. 1 от цитирания закон. С оглед тази норма, забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Р. Б права и свободи. Съгласно чл. 45 от Конституцията на РБългария, гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи, а с чл. 56 от КРБ е признато правото на всеки гражданин на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Съдът приема, че безспорно Т. е бил подложен на „тормоз” и „преследване” по смисъла на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) именно поради упражняване на тези свои конституционни права.
Развити са доводи и досежно възраженията на дружеството за размера на наложената санкция и даденото предписание и препоръка. Последните са квалифицирани като принудителни административни мерки по смисъла на чл. 76 ал. 1 от ЗЗДискр. и са с насоченост преустановяване на извършеното по отношение на М. Т. дискриминационно отношение и съобразяване на практиката на дружеството при предоставяне на услуги занапред така, че да не се стига до отказ за предоставянето им, свързан с който и да е от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Обосновано е прието за правилно основанието за налагане на санкция на [фирма]. За извършено нарушение по чл. 4 ал., 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., законодателят предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 250, 00 лв. до 2 500, 00 лева, а в оспореното решение определеният размер е 1 500, 00 /хиляда и петстотин/ лева, т. е. около средния, поради което е преценен от съда като правилен и съответен на степента и тежестта на извършеното нарушение.
Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства – осъществено нежелано поведение от [фирма] по отношение на М. А. Т., обуславящо извършването на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, във вр. с § 1 т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. по признак „лично положение”, под формата на „тормоз” и „преследване”. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция.
Законодателят не установява легално определение на защитения признак "лично положение". За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация.
В мотивите на оспореното решение подробно е посочено в какво се изразява наличието на защитения признак "личното положение". В случая М. Т., като ищец в съдебно производство с ответник [фирма] и в качеството на такъв е бил поставен в условия на неравно третиране в сравнение с останалите абонати на дружеството, като му е било отказано ползването на преференциална цена на топлинна енергия, макар обективно и формално да е отговарял на всички изисквания за сключване на такъв индивидуален договор. На 18.04.2013 г. със влязъл в сила съдебен акт е установено, че М. Т. не дължи суми на [фирма] /732, 38 лв. главница и 816, 35 лв. лихва/, въпреки което на 25.10.2013 г. му е изпратено писмо от същото дружество, съгласно чието съдържание е уведомен, че за да се ползва от преференциалните условия на дружеството, следва да изплати сумата от 732, 38 лв. Нещо повече, на адресата на писмото е предложено сключване на споразумение, по силата на което, в случай че той се съгласи да ползва топлоенергия по общия ред, съответно Т. – С. – няма да претендира посочената сума. При тези данни правилно се приема, че дружеството е проявило недопустимо санкционно отношение към свой бъдещ и евентуален клиент, който е упражнил конституционното си право да потърси по съдебен ред защита на свои нарушени права и законни интереси.
Съдът изяснява релевантните за спора факти и обстоятелства и прилага правилно нормативната уредба като приема за налична формата на “тормоз”. Разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. сочи, че "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В случая правилно се приема, че при проведените с Т. разговори, служители на [фирма] словесно са накърнили достойнството му, с което са осъществили тормоз над същия, и то - провокиран от неговите действия по реализация на конституционното му право на съдебна защита и последващите такива по сезиране на Комисия за защита от дискриминация. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за осъществена релевантната за формата на “тормоз” специалната цел или резултат на поведението, визирани в § 1, т. 1 ЗЗД - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
Въздигането от законодателя на “преследването” като наказуема форма на дискриминация е гаранция за ефективното прилагане на принципа на равенство. Липсата на ефективно средство за защита срещу неблагоприятно третиране поради действия за защита от дискриминация би компрометирало в значителна степен защитеното от закона равенство. В случая правилно е прието, че е налице и „преследване” по смисъла на § 1, т. 3, б. „а” от ДР на ЗЗДискр. Дружеството е проявило нежелано поведение, изразено формално чрез предприемането на действия срещу М. Т., които са довели до накърняване достойнството на лицето, както и в неблагоприятно третиране, поради предприети от същия действия за защита от дискриминация. С това дружеството е допуснало дискриминация по см. на чл. 5, във вр. с § 1 т. т. 1 и 3 б. „а” от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) по признак „лично положение”, както и е нарушило забраната по чл. 6, ал. 1 от цитирания закон.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдените нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на касатора досежно размера на наложената имуществена санкция и дадените предписания. Видно от изложеното решаващият съд като установява правилно релевантните по делото факти прилага към тях вярната материална правна норма в резултат на което постановява законосъобразно решение. Тъй като е налице нарушение на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), извършено при осъществяване на дейността на юридическото лице правилно е наложено на дружеството имуществена санкция. Що се отнася до размера на същата, настоящият състав счита за правилна и обоснована преценката за липсата на смекчаващи вината обстоятелства, поради което определения размер на санкцията е законосъобразен. Даденото предписание е пряко изпълнение на задължението на Комисията, в качеството й на независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите, поради което не представлява недопустима намеса в работата на дружеството, както твърди касатора.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, претенцията на ответника - Комисия за защита от дискриминация се явява основателна, поради което касаторът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с вр. с §1 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да й заплати сума в размер на 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15/25.02.2015г., постановено по адм. дело № 303/2014г. по описа на Административен съд – Сливен.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисията за защита от дискриминация сума в размер на 300 лева (триста лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.