Р Е Ш Е Н И Е
№ 36 [населено място], 03.02.2026г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на седeмнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.
ЧЛЕНОВЕ: М. Ж. М. К.
при секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №445 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Б. срещу решение №1306 от 11.12.2024г. по в. гр. д.№2451/2024г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение №3432 от 11.06.2024г. по гр. д.№10500/2022г. на Софийски градски съд, ГК, I-22 състав, е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 21.06.2022г., за сумата 6 400 лева, съставляваща разликата над 38 400 лева до уважения от първоинстанционния съд размер от 44 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. до изплащането на сумите, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалбоподателка счита, че въззивният съд правилно е преценил приноса на пострадалата, но размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Навежда доводи, че съдът неправилно е намалил присъденото обезщетение, като е изтъкнал, че травматичните увреждания са две, а е проведена само една оперативна интервенция, без да съобрази, че пострадалата е била лишена както от възможността самостоятелно да се движи, така и да се обслужва. Твърди, че апелативният съд не е преценил правилно характера на увреждането, като не е съобразил, че едновременното увреждане на горен и долен крайник засяга различна функционалност. Счита констатациите в мотивите на въззивното решение, че пострадалата е имала нужда от чужда помощ само за 10 дни, за противоречащи на заключението на вещото лице, съгласно което тя е имала значителни затруднения в движението и се е нуждаела от помощ през целия период на лечението, което за счупването на раменната кост е около 3 месеца, а за счупването на бедрената шийка – около 6 месеца. Излага аргументи, че решаващият съд не е обсъдил и претърпените от нея психически последици от транспортното произшествие, а само е споменал, че не е доказано те да са извънредни. Сочи, че не е съобразена икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като са споменати само застрахователните лимити, без да са съобразени и други икономически критерии като минималната работна заплата и инфлацията към този момент.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че решението е законосъобразно и е в съответствие със съдопроизводствените правила, а определеното обезщетение е справедливо.
С определение №1660 от 29.05.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 21.06.2022г., в [населено място], на [улица], в района на №35А, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Х.“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Г. И. Н. и двама пешеходци, при което е пострадала ищцата В. Х. Б.. Приел е за установени безспорно противоправното поведение на водача, вината и причинната връзка с уврежданията на ищцата поради наличието на споразумение по НОХД №7714/2023г. на СРС. Въззивният съд е установил, че пострадалата е получила закрито счупване на бедрената шийка и закрито счупване на горния край на раменната кост. Позовал се е на заключението на вещото лице, съгласно което до настаняването на пострадалата ищца в болнично заведение, започване на медикаментозно обезболяване и имобилизация на десния горен крайник, последната е изпитвала силна болка в областта на счупването на раменната кост, а след започване на лечението болката е намаляла до слаба и умерена при движение. Болката в дясната тазобедрена става била значителна до 28.06.2022г., когато е извършена оперативната интервенция. Посочил е, че страданията на ищцата са продължили през целия период на лечението, който за счупването на раменната кост е около 3 месеца, а за счупването на бедрената шийка около 6 месеца, като през този период тя е имала значително затруднение в движението и се е нуждаела от помощ. Отчел е прогнозата за възстановяване, според която след зарастване на фрактурите и рехабилитационно лечение пострадалата ищца следва да възстанови състоянието си преди увреждането, без да се очаква инвалидизиране. Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелката З. М., дъщеря на ищцата, съгласно които последната изпитвала силни болки по време на престоя си в болничното заведение, като причината да бъде извършена само една оперативна интервенция била, че месец преди транспортното произшествие ищцата е претърпяла инсулт. Съгласно тези свидетелски показания престоят на пострадалата в лечебното заведение е продължил 8 дни, ръката е била обездвижена с ортеза за период от 40 дни, в домашни условия е била гледана от членове на семейството за около 40 дни, като разполагала с инвалидно легло и инвалидна количка, а след това е постъпила в болница за рехабилитация. Апелативният съд е отчел продължителността на болничния престой в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ от 21.06.2022г. до 01.07.2022г. и в МБПЛР „С.“ ООД – 28 дни от 19.07.2022г. до 16.08.2022г. Навел е доводи, че на обезщетение подлежат и обичайните за такива стресогенни събития психически последици, които в случая не се доказва да са извънредни. Решаващият съд е взел предвид възрастта на ищцата – 78г., както и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователното покритие към 21.06.2022г.
При тези фактически констатации съдът е приел, че с оглед характера, тежестта и вида на травмите на ищцата, интензитета и продължителността на болките, психическите и физическите последици, степента на възстановяване, както и стадия на обществено-икономическото развитие на страната, вкл. и икономическата конюнктура в страната, справедливото по чл. 52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 48 000 лв. Този размер на обезщетението е намален с 20%, съобразно приетия за установен принос на пострадалата за настъпване на увреждането, изразяващ се в това, че е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, като е пресякла пътното платно на необозначено място.
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т. д. №795/2008г. на ВКС, ІІ т. о., решение №95/24.10.2012г. по т. д. №916/2011г. на ВКС, І т. о., решение № 154/30.10.2012г. по т. д. №807/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение №56/04.05.2017г. по т. д. №3584/2015г. на ВКС, II т. о., решение №101/18.04.2018г. по т. д. №1858/2017г. на ВКС, II т. о., и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен комплексния характер на уврежданията, който е довел до засилване на техния травмиращ ефект. Не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травматични увреждания, претърпяната от ищцата оперативна интервенция, не са съобразени в достатъчна степен и продължителният период, през който тя е търпяла болки и страдания, както и настъпилата негативна промяна в бита и личния живот на пострадалата, която е станала зависима от чужда помощ за продължителен период от време. Решаващият въззивен съд не е оценил в пълна степен не само характера на получените травматични увреждания и продължителността на възстановителния период, но и причинените от уврежданията негативни психични изживявания. Не е съобразено значителното затруднение във всички ежедневни дейности и пълната неспособност за самостоятелен живот, до които е довело едновременното счупване на раменната кост и бедрената шийка, както и факта, че тези тежки травми са понесени от ищцата в една напреднала възраст – 78 години. Съдът не е оценил в достатъчна степен данните от заключението на съдебно – медицинската експертиза, че и счупването на шийката на дясната бедрена кост, и счупването на раменната кост са силно болезнени. Не са съобразени и данните от заключението, че макар лечението на счупването на бедрената шийка да е продължило 6 месеца, срокът за възстановяване на безболезнено стабилно движение след счупването е около една година. Също следва да бъде взета предвид голямата продължителност на болничния престой – 10 дни в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ и 28 дни в болница за рехабилитация. По изложените съображения, определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост и се явява занижено, включително при съобразяване на обществено - икономическата обстановка в страната през 2022г.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде разрешен по същество.
Отчитайки вида и обема на получените от ищцата травматични увреждания, подробно изброени по – горе, вида и продължителността на проведеното лечение /оперативна интервенция и проведено медикаментозно и болнично лечение/, общият лечебен и възстановителен период /дванадесет месеца след злополуката/; интензитетът и продължителността на претърпените от ищцата физически и емоционални болки и страдания /болки и страдания за период от три месеца от счупването на раменната кост и за период от шест месеца вследствие счупването на шийката на дясната бедрена кост/, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие – 21.06.2022г., справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение е в размер на сумата 56 000 лв. Този размер е съобразен с нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл. 492, т. 1 от КЗ/, съставляващи отражение на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Съдът отчита и възрастта на пострадалата към момента на произшествието - 78 години, както и продължителния период на зависимост от чужди грижи, който наред с физическия дискомфорт, е бил източник на много негативни емоции. Същевременно при определяне на размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и благоприятната прогноза пострадалата да възстанови състоянието, в което е била преди травмите, без да настъпи инвалидизиране.
Обезщетението следва да бъде намалено съобразно приетия от въззивния съд принос на ищцата, т. е. с 20%, доколкото тя не е обжалвала първоинстанционното решение, в което е прието за установено наличието на съпричиняване в този размер. С оглед изложеното дължимото от ответника по иска обезщетение за причинените на касационната жалбоподателка - ищца неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП възлиза на 44 800 лв.
Поради това, след частична отмяна на въззивното решение, ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД следва да бъде осъден на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на В. Х. Б. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6400 лева / 3272, 27 евро/, ведно със законната лихва от 07.10.2022г. до окончателното плащане.
В останалата му част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационната жалбоподателка допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 613 лева /313, 42 евро/ и разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1200 лева /613, 55 евро/.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касационната жалбоподателка адвокат Я. Д., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 2316 лева, с ДДС /1184, 15 евро/, наред с присъденото с въззивното решение възнаграждение за първата инстанция в размер на 3963 лева. Доколкото приетият от първоинстанционния съд за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство с оглед цената на двете искови претенции и сложността на спора – 10 380 лева, не е бил оспорен от страните по реда на чл. 248 от ГПК, размерът на възнаграждението се определя от настоящата инстанция само с оглед съотношението между предявената и уважената част на иска.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 512 лева /261, 78 евро/ за трите инстанции.
Съгласно чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, с оглед датата на постановяване на решението, обезщетението и дължимите такси и разноски следва да се присъдят в официалната парична единица за страната – евро, при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване в чл. 13 и чл. 14 от същия закон.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 293 ал. 1 във връзка с ал. 2 от ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1306 от 11.12.2024г. по в. гр. д. №2451/2024г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение №3432 от 11.06.2024г. по гр. д.№10500/2022г. на Софийски градски съд, ГК, I-22 състав, е отхвърлен предявеният от В. Х. Б. срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 21.06.2022г. по вина на водача Г. И. Н., застрахован при ответното дружество, за разликата над 38400 лева /19633, 61 евро/ до размера от 44 800 лева /22905, 88 евро/, както и в частта, с която В. Х. Б. е осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД допълнително 5 273 лева /2696, 04 евро/ разноски за първата инстанция и разноски за въззивната инстанция в размер на 128 лева /65, 45 евро/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ет. 5 да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на В. Х. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, адв. Я. Д., допълнително сумата 3272, 27 евро /6 400 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 21.06.2022г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 926, 97 евро /1813 лева/, разноски за адвокатско възнаграждение за производството във въззивната и касационната инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ет. 5 да заплати на адвокат Я. Д. Д., САК, с адрес [населено място], [улица], ет. 2, допълнително сумата 1184, 15 евро /2316 лева с ДДС / - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ет. 5 да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 261, 78 евро /512 лева/ - държавна такса, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.