О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 208

София, 14.07.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 2883 /2016 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба, подадена от [фирма] против определение № 63/24.02.3016г. по гр. д.№ 69/2016г. на Апелативен съд-Велико Търново, с което е потвърдено определение от 08.12.2015г. по гр. д.№ 604/2015г. на Великотърновски окръжен съд. Последното съдържа две определения. С първото е оставен без уважение отвода за родова неподсъдност на иска, предявен от Г. О. Ссюлейман и Е. О. С. да бъдат осъдени Е. И. Б. и [фирма] да им заплатят солидарно обезщетение по 100 000 лв. за всеки по отделно за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния баща О. И. С., починал на 26.07.2010г. след причинена в резултат на трудова злополука средна телесна повреда с опасни за живота и здравето на пострадалия изгаряния. С второто определение, материализирано в същия съдебен акт е спряно производството по делото на основание чл. 229, т. 4 ГПК до приключване на наказателното производство по ДП № 277:2010г. на РУ на МВР-С..

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 200 КТ, чл. 45, чл. 49 и чл. 110 ЗЗД, за допуснати съществени процесуални нарушения на нормите, определящи родовата подсъдност и подсъдността поради връзка между делата, за неправилна квалификация на предявените искове, за неправилно приложение на чл. 215, т. 2 ГПК, който според касатора е неприложим. Излага становище, че двата иска следва да се разделят, като иска против дружеството – работодател следва да...