Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. Д. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 12168/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Д., срещу Решение № 4076/17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 553/2025 г. по описа на Административен съд С. З. с което по жалба на Ж. Ж. С. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001624003447-091-001/03.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 132/28.04.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че необосновано и в противоречие с фактическите установявания и доказателствата по делото, административният съд е приел, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Изтъква, че дружеството основен длъжник, чийто управител и едноличен собственик на капитала е било ревизираното лице, е реализирало значителни обороти, но поради бездействието на С. натрупаните публични задължения не са погасени. Оспорват се изводите на решаващата инстанция, според които приходните органи не са доказали наличието на действия по укриване на факти и обстоятелства, както и причинно-следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността задълженията да бъдат събрани от имуществото на задълженото лице. Противно на приетото от административния съд, се твърди, че са предприети необходимите и възможни действия по удовлетворяване на задълженията от постъпващите обороти. Счита, че доколкото ревизираното лице е било наясно със задълженията на дружеството и предприетите спрямо него множество изпълнителни действия, то е налице недобросъвестност. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът Ж. Ж. С., чрез пълномощника адв. Р., в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция в условията на чл. 38 ЗАдв.

По делото е постъпила и частна жалба, подадена от Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Д., срещу Определение № 4398/07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 553/2025 г. по описа на Административен съд С. З. с което по искане на пълномощника на С. адв. Р., е изменено съдебното решение в частта му за разноските, като НАП е осъдена да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2 980, 00 лв.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че при първоначалното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение соченото основание е било различно. Съдът е игнорирал възражението на приходната администрация и се е произнесъл повторно, изменяйки неоснователно решението в частта му за разноските. Искането е за отмяна на оспореното определение.

Ответникът по частната жалба изразява становище за правилност на оспореното определение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частната жалба, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащи на оспорване съдебни актове, а по съществото им съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд С. З. е бил РА № Р-16001624003447-091-001/03.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 132/28.04.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК на Ж. Ж. С. за задължения на Жалвана 11 ЕООД, в резултат на което на лицето са установени задължения, както следва: 1. Вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода 01.12.2017 г. 30.04.2021 г. в размер на 3 716, 25 лв. главница, ведно с 2 900, 84 лв. лихви; 2. ДДС за периода 01.12.2017 г. 30.04.2021 г. в размер на 4 879, 18 лв. главница, ведно с 5 314, 47 лв. лихви; 3. Вноски за ДОО осигурители за периода 01.12.2017 г. 30.04.2021 г. в размер на 8 579, 32 лв. главница, ведно с 6 750, 55 лв. лихви; 4. Вноски за УПФ осигурители за периода 01.12.2017 г. 30.04.2021 г. в размер на 1 072, 14 лв. главница, ведно с 863, 66 лв. лихви; 5. Корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2020 г. в размер на 1 213, 46 лв. главница, ведно с 734, 21 лв. лихви; 5. Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.12.2017 г. 30.04.2021 г. в размер на 2 289, 27 лв. главница, ведно с 1 835, 83 лв. лихви. Общият размер на задълженията, за които е вменена отговорност на лицето, възлиза на 40 149, 18 лв.

Ревизионното производство се явява повторно по смисъла на чл. 155, ал. 2, след като с Решение № 303/09.07.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е отменен РА № Р-16002423006742-091-001/04.06.2024 г.

В хода на ревизионното производство е установено, че Жалвана 11 ЕООД е вписано в Търговския регистър на 27.04.2011 г. с капитал 500, 00 лв. и едноличен собственик на капитала и управител Ж. Ж. С.. На 17.05.2021 г., с договор за продажба на дружествен дял, С. продава на К. Г. Ж. един дял, като капиталът на дружеството от 500, 00 лв. се разпределя, както следва: на С. 4 дяла по 100, 00 лв. (80%) и на Ж. 1 дял 100, 00 лв. (20%). На 17.01.2024 г. С. прехвърля всички свои дялове на Ж.. Ревизираното лице е било управител на Жалвана 11 ЕООД до 21.05.2021 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 03.08.2021 г., като е дерегистрирано, считано от 15.01.2024 г., поради наличие на обстоятелства по чл. 176 ЗДДС. Основната дейност на Жалвана 11 ЕООД е търговия на дребно в специализирани магазини с други хранителни продукти. Дейността е осъществявана в два търговски обекта по смисъла на 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящи се в [населено място], [улица], и в гр. Кермен, [улица], стопанисвани от Жалвана 11 ЕООД.

С цел установяване на относимите факти и обстоятелства, от приходните органи са предприети следните процесуални действия:

На основание чл. 37, ал. 3 и чл. 53 и чл. 56, ал. 1 ДОПК на ревизираното лице са връчени ИПДПОЗЛ № Р-16001624003447-040-001/15.07.2024 г. и № Р-16001624003447-040-002/29.11.2024 г. Изготвени са 7 броя искания за представяне на информация от трети лица до Изипей АД; Ю. Б. АД; ТИ БИ АЙ Банк АД ДСК АД ТБ ДАД, ОББ АД и ЦКБ АД. До Д. С. е изпратено Писмо с изх. № 1905/29.10.2024 г. във връзка с образувано на дружеството изпълнително дело № 170200257/2017 г. С Протоколи № Р-16001624003447-ППД-001/19.12.2024 г. и № Р-16001624003447-ППД-002/19.12.2024 г. са присъединени доказателства, събрани при предходната ревизия.

Въз основа на събраните доказателства, е установено, че Жалвана 11 ЕООД има задължения, формирани за периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2023 г., чийто размер към 05.07.2023 г. е 68 778, 85 лв., в това число сумата от 21 749, 62 лв. (главници), формирани за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2021 г., по време на който С. е управител на дружеството и в това си качество, чрез упълномощено лице, е подавало СД по ЗДДС, ГДД по чл. 92 ЗКПО и Декларации обр. 6, въз основа на които са формирани непогасените публични задължения.

На дружеството е образувано изпълнително дело през 2017 г. В тази връзка от С. до Директора на ТД на НАП Пловдив офис С. З. е подадено уведомително писмо от 06.08.2020 г., съгласно което е предложен план за погасяване на задълженията, който не е изпълняван. Подадено е и второ заявление от 23.08.2023 г., с което е заявено, че ще се плащат по 1 000 лв. всеки месец от 15-то до 30-то число за покриване на задълженията на дружеството, което също не е сторено. Прието е, че са правени частични плащания в минимални размери. Наложени са обезпечителни мерки с Постановления от 15.12.2022 г., от 05.03.2024 г., от 04.06.2024 г., 18.09.2024 г. и 13.12.2024 г., с които е наложен дългосрочен запор на парични средства в касите, находящи се в търговските обекти на дружеството в гр. Кермен и в [населено място] могили. Според ревизиращите това означава, че постъпващите ежедневно парични средства от продадените от дружеството стоки в тези обекти, е следвало да бъдат превеждани по банкова сметка за принудително събиране на публичните вземания. Въпреки наложения запор, получените парични средства от оборота не са внасяни по сметка на публичния изпълнител. Извършвани са посещения на място в търговските обекти, при които са изземвани наличните в касата парични средства, което е подробно описано в РД.

Разплащанията в обектите са извършвани само в брой, като по същият начин С. се е разплащала и с контрагенти. Въпреки наложените обезпечителни мерки, ревизираното лице, което единствено е оперирало с паричните средства на дружеството и е било наясно с непогасените задължения, вместо да внася суми по изпълнителното дело, е продължило да закупува стоки и да развива търговска дейност. Последното, освен че е препятствало погасяването, е довело до натрупване на нови задължения. Изтъкнато е, че именно това поведение на С. е довело до невъзможността сумите да бъдат удовлетворени от имуществото на дружеството.

Тези констатации на ревизиращия екип са обосновали приложимост на чл. 19, ал. 1 ДОПК, като е прието, че в случая се установява кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в нормата.

При оспорване на РА по административен ред, актът е потвърден в цялост от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон.

По същество на спора, административният съд е приел, че приходните органи, чиято е доказателствената тежест, не са доказали кумулативното наличие на изискуемите по чл. 19, ал. 1 ДОПК предпоставки, обуславящи законосъобразното ангажиране отговорността на управителя. Изложени са съображения, според които не се установява главният елемент укриване на факти и обстоятелства, които управителят е длъжен по закон да обяви, поради което неправилно с РА е прието, че С. отговаря за задълженията на Жалвана 11 ЕООД, доколкото лицето е закупувало стоки и се е разплащало със средства от касите на търговските обекти, вместо да погаси задълженията на дружеството.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон.

Както правилно е съобразил и административният съд, правомерното ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Субект на отговорността управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК, 3. Действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно-следствена връзка вследствие на това укриване на факти и обстоятелства, не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. нар. уникалност на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията; 5. Невъзможност да бъде събрано вземането чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения; 6. Граници на отговорността в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, в конкретния случай безспорно установени са единствено първата и втората предпоставка, предвидени в чл. 19. ал. 1 ДОПК, тъй като С. е била управител на Жалвана 11 ЕООД до 21.05.2021 г., като дружеството е имало непогасени задължения към този момент, за които именно е ангажирана отговорността на ревизираното лице.

Не се установява обаче основната изискуема предпоставка, а именно действия по укриване на факти и обстоятелства, които лицето по закон е било длъжно да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. Относно наличието на този елемент в РА е посочено, че С., в качеството ѝ на управител, е била наясно със задълженията на дружеството, като същото е реализирало значителни обороти според фискалните устройства в обектите, които обаче не са използвани за погасяване на данъчните и осигурителните му задължения, а са използвани за продължаване на търговската дейност на Жалвана 11 ЕООД. Разпорежданото с парични средства от касовата наличност на дружеството обаче не съставлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на нормата, както правилно е приел и административният съд. Липсата на недобросъвестни действия изключва и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността задълженията да бъдат събрани от имуществото на предприятието.

Изцяло е игнорирано, от страна на приходните органи, значението на постъпващите суми за погасяване на задълженията на Жалвана 11 ЕООД, макар и не в размерите, предложени от длъжника с погасителните планове, като последната внесена доброволно сума по образуваното изпълнително дело е от 02.12.2024. В тази насока е нужно да се посочи също, че дългът на дружеството е квалифициран като трудно събираем, а не като несъбираем. Поради това следва да се приеме, че приходните органи не са съумяли да установят несъбираемост на вземането от основния длъжник, с което е нарушена разпоредбата на чл. 20 АПК, като същевременно от публичния изпълнител не е проявена необходимата процесуална активност по текущо изземване на сумите от касовата наличност във връзка с наложения запор. Противно на посоченото в касационната жалба, административният съд правилно е приел, че изпълнението при наложен запор върху парични средства по чл. 204 ДОПК се извършва чрез описването, изземването и внасянето им по сметката на публичния изпълнител, което не е извършвано регулярно и е причината всъщност задълженията да не бъдат погасени. Неоснователно касаторът излага съждения относно невъзможността да бъде наложен запор на стоки в оборот по чл. 207 ДОПК, доколкото съдът е изтъкнал липсата на такъв като допълнителен аргумент за немотивираност тезата на приходните органи, според която лицето не е имало право да закупува стоки и да се разплаща с контрагенти със суми от реализирания в обектите оборот.

С оглед изложеното, като е отменил оспорения РА, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

С Определение № 4398/07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 553/2025 г. по описа на Административен съд С. З. съдът, по искане на пълномощника адв. Р., е изменил решението в частта за разноските, като е присъдил в полза на адв. Р. сума в размер на 2 980, 00 лв. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв.

Неоснователно частният жалбоподател твърди, че претенцията за присъждане на разноските е ненавременна, както и че след постановяване на съдебния акт е променено основанието за това. Видно от договора за правна защита и съдействие, същият касае предоставяне на адвокатска защита и съдействие безплатно, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв. В приложен списък по чл. 80 ГПК е посочено, че се претендира присъждане на разноски в минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 8, ал 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при материален интерес в размер като процесния (40 149, 18 лв.) възнаграждението се равнява на 3 861, 93 лв. При посочено правно основание чл. 38 ЗАдв, което не се оспорва от частния жалбоподател, и навременна претенция, определението за изменение на разноските е правилно, който извод не се променя, независимо че първоначално заявеното основание досежно размера е било чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., тъй като делото е с определен материален интерес и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата, при съобразяване мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, което е сторено, т. е. съдът е длъжен да определи възнаграждение, в съответния размер, без да е обвързан от правното основание, посочено от страната.

С оглед изложеното, определението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и навременна претенция в полза на пълномощника на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 980, 00 лв. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв. с. приложен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и съобразно осъществения обем защита и правно съдействие, като сумата е по-ниска от предвидената в Наредбата, както и от претендираната от юрисконсулта на касатора. Посочената сума в размер на 2 980 лв. се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 1 523, 65 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4076/17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 553/2025 г. по описа на Административен съд С. З.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 4398/07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 553/2025 г. по описа на Административен съд С. З.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на С. И. Р. от Адвокатска колегия Сливен, сума в размер на 1 523, 65 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА