Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ - В. срещу Решение № 361 /24.02.2015 г. по адм. д. № 3452 /2014 г. по описа на Административен съд – Варна, 21-ви с-в, с което частично е отменен РА № 181401569 /08.07.2014 г. на ТД на НАП – В. - за установените задължения за 2008 г.- 2010 г. по ЗДДФЛ и са присъдени разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Иска да бъде отменено по съображения, изложени в касационната жалба, претендира разноските по делото на основание чл. 161 от ДОПК.

Подадена е и частна жалба срещу допълнително решение № 785 /02.04.2015 г. по делото, с което е отказано допълване на Решение № 361 / 24.02.2015 г. за поправка на явна фактическа грешка, каквато според жалбоподателя е допусната.

Ответната страна – З. С. К., не се представлява в производството и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на касационната жалба, и на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, процесуално допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

За 2008 г. лицето е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ като е декларирало доход само като земеделски производител. Установено е, че през процесния период е имало доходи и от наем на недвижими имоти, които са били в режим на СИО. Назначена е СТЕ в хода на ревизията за определяне на пазарната цена на имотите. След анализ на представените от лицето документи и тези, събраните в хода на ревизионното производство, свързани с имущественото състояние на лицето, с паричните му разходи и начин на живот на семейството му, е констатирано,...