Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.В, срещу Определение № 1849 от 22.03.2017 г. постановено по адм. дело № 48/ 2016 г. на Административен съд София – град, с което е допълнено Решение № 538 от 27.01.2017 г. по същото дело, в частта за разноските, като Власакиев е осъден да заплати съдебни разноски на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД в размер на 326, 88 лв, съразмерно с отхвърлената част на иска. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно. Иска от съда да го отмени. Претендира разноски в размер на 5 лв. за заплатена държавна такса.

Ответникът „Центъра за градска мобилност“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски съобразно представения списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и предлага на съда да го отмени в тази му част.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба на Г.В е подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Административният съд София – град с Решение № 538 от 27.01.2017 г. по адм. дело № 48/ 2016 г., в производство, проводено по реда на чл. 1 ЗОДОВ е осъдил „ЦГМ“ ЕАД да възстанови на ищеца сумата от 30 лв., платена неоснователно за наложена на 17.06.2013 г. принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата молба в частта относно претенцията за неимуществени вреди в размер на 299 лева.

С Определение № 1849/ 22.03.2017 г. по същото дело съдът е изменил решението в частта му за разноските, като е допълнил диспозитива „ЦГМ“ ЕАД да възстанови на ищеца разноските за водене на делото, в размер на 91 ст., съразмерно на уважената част от исковата молба, а ищецът е осъдил да заплати на „ЦГМ“ ЕАД разноските за възнаграждение за един адвокат, в размер на 326, 88 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковата молба.

Съдът е приел, че в резултат на отхвърлянето на иска в частта за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ищеца Власакиев следва да дължи разноски, тъй като не е доказал претенцията си изцяло. В резултат на това е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, като е заключил, че според принципа на равенство между страните се изисква всяка една от тях да понесе неблагоприятните последици от това, че съответно не е доказала исковата си претенция и е дала повод за завеждане на делото. Осъдил е ищеца да заплати разноски по делото в размер на 326, 88 лв, съгласно отхвърлителната част от иска, а ответника е осъдил да заплати 0, 91 лв. съразмерно на уважената част от иска по ЗОДОВ.

Решението по основния спор не е обжалвано, влязло е в законна сила и не е предмет на настоящото производство. Предмет на спора в настоящата инстанция са единствено разноските, присъдени по обжалваното определение, с което е изменено решението в тази му част.

Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, трето отделение намира касационната жалбата за ОСНОВАТЕЛНА. Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон.

Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Само в тези случай ищецът дължи разноски (държавни такси, възнаграждения за експертизи и т. н.) на ответника в производствата по ЗОДОВ. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска - чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Отделното изброяване на възнаграждението за адвокат и разноските по производството в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ показва, че според законодателят, възнаграждението за адвокат, макар и да е извършен разход, не е разноска по производството. В ЗОДОВ не е предвидено изрично възстановяване на разхода за ползваната от ответника по иска адвокатска услуга по делото.

ЕСПЧ в т. 54 от Решение от 12.07.2012 г. по делото Станков срещу България, счита, че "на практика, налагането на лицата на значително финансово натоварване, в края на процедурата, може да има за ефект ограничаване на тяхното право на достъп до съд", а в т. 59 от мотивите на решението се казва, че "останалите разходи също не следва да бъдат прекалени и създаващи неразумно ограничение на правото да се предприеме такова действие за обезщетение и водещи до засягане на правото за достъп до съд."

С осъждането на ищеца да заплати адвокатско възнаграждение и с неуважаването в пълен размер на разноските по делото на ищеца, представляващи внесената държавна такса, съдът е постановил в тази част неправилно определение, което следва да се отмени.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на Г.В следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лева за платена държавна така. С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски в настоящата инстанция в размер на 5 лева за платена държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1849 от 22.03.2017 г., в частта, с която е изменено Решение № 538 от 27.01.2017 г., постановено по адм. дело № 48/ 2016 г. на Административен съд София– град, в частта за разноските, като е осъден Г.В да заплати на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 326, 88 лв (триста двадесет и шест лева и 88 стотинки), като В. Т. П.:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, в размер на 326, 88 лв.

ОСЪЖДА „Центъра за градска мобилност“ ЕАД да заплати на Г.В съдебни разноски в размер на 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА „Центъра за градска мобилност“ ЕАД да заплати на Г.В съдебни разноски в настоящото производство в размер на 5 (пет) лева. Решението не подлежи на обжалване.