Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две жалби – касационна жалба и частна жалба.

Касационната жалба е на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) и е срещу решение №1710 от 18.10.2017г., постановено по адм. дело №523/2017г. на Административен съд Пловдив. С него по жалба на С.Д е отменена заповед №03-РД/201 от 23.01.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й на раздел II, т. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12. Със същото съдебно решение е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението за подпомагане относно отменените части от заповедта. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.

Частната жалба е на С.Д и е срещу определение №2432 от 01.12.2017г. по същото адм. дело №523/2017г. на Административен съд Пловдив. С него е отхвърлена молбата на С.Д за изменение на решение №1710 от 18.10.2017г., постановено по адм. дело №523/2017г. на Административен съд Пловдив, в частта му за разноските. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго определение, с което да бъде допълнено решение №1710 от 18.10.2017г., постановено по адм. дело №523/2017г. на Административен съд Пловдив, в частта му за разноските, като същите бъдат присъдени на С.Д

Ответникът по касационната жалба - С.Д, с представен писмен отговор на касационната жалбата, изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба – само частта, в която е отменена заповед №03-РД/201 от 23.01.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й на раздел II, т. 9, т. 10 и т. 12. Счита, че в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено, а оспорването - отхвърлено. В останалата част – по т. 1 и т. 11 от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ, представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е частично основателна.

По отношение на частта от обжалваното решение, с което е отменена заповед №03-РД/201 от 23.01.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й на раздел II, т. 1. С тази част от процесната заповед на С.Д е отказано финансиране на заявлението му за подпомагане за трактор Case IH, модел Farmall 95A, за сумата над 77 490, 43лв. до 99 747.34 лв., или отказаното финансиране е за сумата от 22 256.91 лв. За да отмени процесната заповед в тази й част, административният съд е приел, че заповедта в тази й част не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не е мотивирана. Освен това съдът е приел, че заповедта в посочената част е постановена и при допуснати съществени процесуални нарушения. А именно – нарушение на чл. 32, ал. 10 от Наредба №9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 "инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. /Наредба №9/. По-конкретно нарушението се изразявало в прилагане на референтна цена, която е приета след крайната дата за прием на заявления за подпомагане - заявлението за подпомагане е подадено на 08.06.2015г., а референтната цена е била валидна в периода 28.08.2015г. - 31.12.2015г. Съдът е счел, че не ставало ясно защо административният орган е приел, че относима за случая е именно редуцираната референтна цена с валидност от 28.08.2015г. до 31.12.2015г. Освен това бил нарушен и принципът на последователност и предвидимост, регламентиран в чл. 13 от АПК. Обжалваното решение в тази му част е правилно.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в тази част оспорената заповед не съдържа мотиви. Видно от съдържанието на оспорената заповед в частта й на раздел II, т. 1, в нея е посочено, че частичният отказ за подпомагане за сумата от 22 256.91 лв. е постановен на основание разпоредбите на чл. 33, т. 15 от Наредба №9 във връзка с чл. 48, §2, б.„д” от Регламент (ЕС) №809/2014. Посочено е изрично, че това е направено „….поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи…”. Изложените фактически и правни основания в своята съвкупност обективират ясно волята на административния орган. От останалите мотиви в обжалваното решение става ясно, че тази негова воля е и обсъдена от административния съд.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед в частта й на раздел II, т. 1, е постановена при допуснати съществени съществено нарушение на административнопроизводствени правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Касационният съд споделя изводите на първата инстанция относно нарушението по чл. 32, ал. 10 от Наредба №9.

Според чл. 32, ал. 9 от Наредба №9 Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба №9. В нея е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.

В случая заповедта за определяне на периода на прием на заявления за подпомагане е заповед №РД 09-213 от 27.03.2015г. на министъра на земеделието и храните, която е публикувана на 27.03.2015 г. Затова референтните разходи е следвало да бъдат определени в срок до последната дата. В случая от приетата в първоинстанционното производство експертиза се установява, че приложената от изпълнителния директор на ДФЗ референтната цена за трактор Case IH, модел Farmall 95A, е с начална дата на валидност 28.08.2015г., което е доста след изтичане на срока по чл. 32, ал. 10 от Наредба №9 /до 27.03.2015г./, така и след подаване на заявлението за подпомагане на 08.06.2015г. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се е отразило на процесната заповед в посочената й част. Така е, защото така определената референтна цена не е следвало да бъде прилагана. А е следвало да се приложи действащата към 27.03.2015г. референтна цена /евентуално референтната цена, действала най-късно към 08.06.2015г./. При липса на определена референтна цена основателността на искането за подпомагане е следвало да се прецени чрез сравняване на представени оферти по реда на чл. 32, ал. 9 във вр. с ал. 12 от Наредба №9. При наличие на посоченото съществено процесуално нарушение правилно процесната заповед в тази й част е отменена. Обжалваното решение в тази му част е правилно, което обосновава оставянето му в сила.

По отношение на частта от обжалваното решение, с което е отменена заповед №03-РД/201 от 23.01.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й на раздел II, т. 9, т. 10 и т. 12.

За да отмени обжалваната заповед в тази й част административният съд е приел, че и в тази част заповедта е немотивирана. Освен това съдът е счел, че са били налице условията по чл. 32, ал. 12 от Наредба №9, тъй като С.Д към заявлението си за подпомагане е представил три оферти, които са били независими по смисъла на т. 23 на §1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба №9. Съдът е счел, че не е налице условието по б.“б“ на т. 23 от §1 на ДР на Наредба №9. Развил е доводи, че макар две от офертите да са на фирми, учредили две дружества по чл. 357 от ЗЗД, между тях не било налице съдружие в смисъла на б.“б“ на т. 23 от §1 от ДР на Наредба №9. За да постигне до този извод административният съд е разгледал подробно характера на дружеството по чл. 357 от ЗЗД.

Обжалваното решение в тази част е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Неправилно административният съд е приел, че заповедта в тази част е немотивирана. Видно от съдържанието на същата, в нея е посочено, че разходите по раздел II, т. 9, т. 10 и т. 12 не отговарят на „…условията в чл. 32, ал. 12 от Наредба №9 за представяне на три съпоставими независими оферти.”. Или волята на административния орган за отказа е липсата на три съпоставими независими оферти. Тези фактически основания се допълват с данните към административната преписка – уведомително писмо от 15.09.2015г. на ДФЗ /л. 232-233 от делото/ и обяснения от 04.12.2015г. на С.Д /л. 244-гръб/, от които става ясно защо административният орган е приел, че офертите не са независими.

Според чл. 32, ал. 12 от Наредба №9 за всеки заявен за финансиране разход, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по чл. 32, ал. 10 от Наредба №9 /списъка за определи референтни цени/, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал. Изрично е посочено, че офертите е необходимо да са назависими. В разпоредбата на т. 23 на §1 от ДР на Наредба №9 е дадено легално определение на понятието „независими оферти”. Посочено е, че независими оферти са такива, подадени от лица, които не се намират в свързаност помежду си или спрямо кандидата, сред които и свързаността по б.“б“ – лицата да не са съдружници помежду си. В случая се установява, че две от представените от С.Д оферти са била на „Астрал инженеринг“ ООД и на „Аврамов 1“ ЕООД. Тези две дружества на 08.11.2013г. са учредили ЗЗД „Астрал и партньори“, което е неперсонифицирано дружество по чл. 357 от ЗЗД. Към момента на подаване на заявлението за подпомагане от С.Д на 08.06.2015г., ЗЗД „Астрал и партньори“ е съществувало. Това дружество е определено за изпълнител за обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на строително – монтажни работи на обект: Строителство на ЦДГ „МИР“ в УПИ I – 514275, кв. 446 – нов по плана на кв. „Зеленчукова борца“ гр. П.”. Договорът с район „Западен“, О. П, е сключен ва 03.09.2014г., като срокът по него е една година. От представеното към жалбата на С.Д до Административен съд Пловдив разрешение за ползване е видно, че то е съставено на 24.09.2015г. Следователно едва на последната дата може да се приеме, че ЗЗД „Астрал и партньори“ е прекратено. То е съществувало към 08.06.2015г. - момента на подаване на заявлението за подпомагане от С.Д.

При така изложеното представените от С.Д оферти на „Астрал инженеринг“ ООД и на „Аврамов 1“ ЕООД не са били независими по смисъла на б.“б“ на т. 23 от §1 от ДР на Наредба №9. По смисъла на тази разпоредба офертите са независими когато те не изхождат от съдружници. В разпоредбата не е направено разграничение дали лицата следва да не бъдат съдружници в търговски дружества или дружества по ЗЗД.Стелно разпоредбата е приложима при всякакъв вид съдружие. А такова съдружие е налице и при дружество по ЗЗД, тъй като в чл. 357 и сл. от ЗЗД законодателят именува „съдружници” участниците в дружеството по ЗЗД. След като „Астрал инженеринг“ ООД и „Аврамов 1“ ЕООД са били съдружници, техните оферти не са били независими. Заявлението за подпомагане на С.Д не е отговаряло на изискването на чл. 32, ал. 12 от Наредба №9. Затова с процесната заповед в частта й на раздел II, т. 9, т. 10 и т. 12, законосъобразно е отказано финансово подпомагане в тази му част. Административният съд неправилно е отменил заповедта в тази й част. Това налага отменя на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което жалбата на С.Д срещу заповед №03-РД/201 от 23.01.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, да бъде отхвърлена в частта й на раздел II, т. 9, т. 10 и т. 12.

Относно частта от обжалваното решение, с което е отменена заповед №03-РД/201 от 23.01.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й на раздел II, т. 11.

За да отмени обжалваната заповед в тази й част административният съд е приел, че заповедта в тази част е немотивирана. Обжалваното решение в тази му част е правилно.

Според посочените фактически и правни основания в оспорваната заповед - за частта й на раздел II, т. 11, се отказва финансово подпомагане на С.Д за товарен автомобил Volkswagen crafter 50, „…поради това, че автомобилът не отговаря на определението за специализирано транспортно средство съгласно чл. 32, ал. 1, т. 9 от Наредба №9”. Към административната преписка липсват данни, които да допълват мотивите на административния орган. Административният съд обосновано е приел, че оспорваната заповед в тази й част е немотивирана. Така е, защото единствените фактически мотивите в тази част на оспорваната заповед са, че автомобилът не отговаря на определението за специализирано транспортно средство съгласно чл. 32, ал. 1, т. 9 от Наредба №9. Не е ясно защо административният орган е приел, че заявеният за финансиране товарен автомобил не е специализирано транспортно средство съгласно посочената разпоредба. Според нея допустими разходи в рамките на земеделското стопанство са разходи да закупуване на специализирани земеделски транспортни средства, сред които и камиони. След като камионите принципно са допустими за финансиране, не е ясно защо заявеният товарен автомобил е приет за недопустим. Развитите доводи в касационната жалба не могат да запълнят липсващите мотиви в процесната заповед. С оглед на това правилно административният съд е отменил оспорваната заповед в частта й на раздел II, т. 11. Обжалваното съдебно решение в тази част не страда от касационни отменителни основания. Това обосновава оставянето му в сила. По отношение на частната жалба.

За да отхвърли молбата на С.Д за изменение на решение №1710 от 18.10.2017г., постановено по адм. дело №523/2017г. на Административен съд Пловдив, в частта му за разноските, съдът е приел, че искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като такива не са поискани от оспорващия С.Д.

Така постановеното определение №2432 от 01.12.2017г., постановено по адм. дело №523/2017г. на Административен съд Пловдив, е правилно. Така е защото се установява безспорно, че С.Д в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, не е поискал да му бъдат присъди разноски по делото. При липса на съответно искане, съдът не присъжда служебно разноски. Служебното начало в административния процес е ограничено до съдействие на страните за отстраняване на техни формални грешки и неясноти в изявленията им, служебно събиране на някои доказателства, както и до указания на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства /чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК и чл. 9, ал. 3 от АПК/. Но съдът не може да подмени волята на страните и да се произнася по искания, които не са направени. Затова с обжалваното определение правилно е отхвърлена молбата на С.Д.

При този изход на спора искането на и на двете страни за присъждане на разноски следва да бъдат оставени без уважение.

Разноските на С.Д са за заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 3200 лева. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е основателно. Така е, защото минималният размер, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лв. Неоснователно е становището в отговора на касационната жалба, че адвокатското възнаграждение е определено въз основа на материален интерес. Т. е, защото предмет на оспорване е административен акт, за който изрично в посочената разпоредба е регламентиран минималният размер на адвокатското възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора разходите за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени на 1000 лв.

От друга страна следва да бъде признато и на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за защита и представителство по касационната жалба и по частната жалба, в размер на 200 лв. Същото е определено на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Предвид изхода на спора – основателността в по-голямата й част на касационната жалба и неоснователността изцяло на частната жалба, както и предвид съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, разноските на страните следва да останат така, както са направени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1710 от 18.10.2017г., постановено по адм. дело №523/2017г. на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отменена заповед №03-РД/201 от 23.01.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта й по раздел II, т. 1 и т. 11.

ОТМЕНЯ решение №1710 от 18.10.2017г., постановено по адм. дело №523/2017г. на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отменена заповед №03-РД/201 от 23.01.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта й по раздел II, т. 9, т. 10 и т. 12, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д срещу заповед №03-РД/201 от 25.01.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта й по раздел II, т. 9, т. 10 и т. 12.

ОСТАВЯ В СИЛА определение №2432 от 01.12.2017г., постановено по адм. дело №523/2017г. на Административен съд Пловдив.

О. Б. У. искането на С.Д за присъждане на разноски.

О. Б. У. искането на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.