№ 60261

гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Б. И

Членове: Г. М

Д. Д

при секретаря Р. П разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3385 по описа за 2020 година.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 3733/25.06.2020 по гр. д. № 11818/2019, с което Софийски градски съд, отменяйки в обжалваната част решение № 156736/02.07.2019 по гр. д. № 912/2017 г. на Софийския районен съд, е отхвърлил исковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 101 ЗЗД за суми от по 10 000 евро – съответно главница и възнаградителни лихви, предявени от М. В. С. срещу Б. В. Д. и Н. К. Г..

Решението е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси, допустимо ли е при влязло в сила първоинстанционно решение по определен въпрос въззивният съда да преразглежда въпроса и да го пререшава; и по материалноправните въпроси за доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение, когато тя удостоверява получаването на парична сума и е посочен размера на подлежащата на връщане сума от издателя на разписката, както и за правното значение на обстоятелството, кой в действителност е получил сумата – издателят на разписката, или трето лице.

Отрицателният отговор на първия въпрос следва и от буквалния прочит на чл. 269, изр. 2 ГПК и чл. 299, ал. 1 ГПК. В своята казуална и тълкувателна практика Върховния касационен съд последователно го провежда. Поради това въпросът следва да се разгледа в аспекта на касационното оплакване за съществено процесуално нарушение, а се свежда до задължението на въззивния съд да зачете влязлата в сила част от първоинстанционното решение, когато е сезиран с жалба от ответника, осъден солидарно...