О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1485
гр. София, 26.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ДОРА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3887 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Й., представляван от адв. Г. Г., срещу въззивно решение № 391/01.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 364/2024 г. на Окръжен съд - Враца, с което след отмяна в обжалваната част на Решение № 27/05.03.2024 г. по гр. д. № 707/2023 г. на Районен съд – Оряхово е отхвърлен предявеният от касатора против Районен съд – Козлодуй иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 950 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на страната за разглеждане в разумен срок на гр. д. № 928/2022 г. на РС – Козлодуй.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 950 лв. до пълния предявен размер от 5 001 лева.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ТПК жалбоподателят поддържа, че на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1). „Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ - отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната за конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд?“; 2). „Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходната инстанция?“; 3). „Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целият период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазването на разумния срок за разглеждане на делото?“.
Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация Районен съд – Козлодуй поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 21.07.2022 г. е образувано гр. д. № 928/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй по постъпила искова молба на Б. А. Й. срещу ОД на МВР - Враца. Делото е разпределено на съдия-докладчик, който с разпореждане от следващия ден (22.07.2022 г.) е постановил изпращане на препис от исковата молба на ответника с указване на възможността по чл. 131 ГПК за подаване на писмен отговор. На 11.08.2022 г. ответникът е подал отговор на исковата молба, поискал е привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице - помагач по делото и е предявил срещу него обратен иск. С определение от 30.09.2022 г. съдията докладчик е оставил без движение обратната искова молба и е дал указания на ответника да отстрани констатираните нередовности. Указанията са изпълнени на 13.10.2022 година. С определение от 25.11.2022 г. съдът е конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил размяна на книжата по реда на чл. 131 ГПК с ответното по този иск дружество – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. На 04.01.2023 г. са подадени отговори от третото лице - помагач, както по предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба. С определение от 11.09.2023 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, изготвил е проект за доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2023 година. В проведеното на 20.10.2023 г. съдебно заседание са събрани всички допуснати доказателства, приключено е съдебното дирене и делото е обявено за решаване. Съдът е постановил решението си на 20.11.2023 г., като след това са подадени молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.
От приетите по делото 5 бр. болнични листове въззивният съд е установил, че в периода до насрочване на делото съдията-докладчик е отсъствал от работа поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, както следва: от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни, т. е общо 76 дни.
При тези факти въззивният съд е приел, че фактическият състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ не е осъществен. Посочено е, че по специалния ред на чл. 2б ЗОДОВ всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Доколкото се касае до вътрешноправно средство за реализиране на право, се съобразяват критериите, посочени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, въз основа на които се преценява налице ли е допуснато нарушение - общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Освен това, тъй като се касае за право, защитено с чл. 6, § 1 от Конвенцията, следва да се отчита практиката на ЕСПЧ по автономно тълкуване на разпоредбата, поради което са приложими критериите и стандартите, установени в тази задължителна за националните съдилища практика. На тази база и с оглед посочените критерии въззивният съд е взел предвид конкретните обстоятелства и специфики на производството, значението на делото за ищеца, респ. това, че спорът не е свързан с лишаването на страната от правото на труд и възможността да реализира трудов доход, а предмет на делото са претендирани като дължими допълнителни възнаграждения; обстоятелството, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на бързото производство (чл. 310 и сл. ГПК); общият брой съединени главни и акцесорни искове; настъпилите усложнения във връзка с предмета и страните – привличане на трето лице - помагач и предявяването на обратен иск; отстраняване на нередовности по обратния иск; това, че разрешаваните правни въпроси са със значителна сложност; големия обем на представените и събрани доказателства, вкл. необходимостта от назначаване на съдебно-счетоводна експертиза; общата продължителност на производството от подаването на исковата молба до постановяване на първоинстанционното решение (1 година и 4 месеца). Ето защо въззивната инстанция е приела, че макар да е налице известно забавяне на съда в периода след размяната на книжа между страните и до постановяването на определението по чл. 140 ГПК, общата продължителност на първоинстанционното производство (до постановяването на съдебното решение) не е в нарушение на изискванията за разумен срок. Посочено е, че релевантна за обективната отговорност на държавата по чл. 2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство, а не спазването или неспазването, на инструктивните срокове за извършване на отделни съдопроизводствени действия. Прието е, че е допуснато забавяне при насрочването на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани ритмично и в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата по формулираните в изложението въпроси. Те са с обуславящ изводите на въззивния съд характер, но са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, формирана по приложението на чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Съгласно разясненията, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., на ВКС, III ГО, Решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г., на ВКС, III ГО, Решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г., на ВКС, IV ГО, и др., нормата на чл. 2б ЗОДОВ урежда специален ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение, са посочени примерно в закона – чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, а именно: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност; поведението на останалите участници в процеса; поведението на компетентните орани и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, в т. ч. значението на делото за заинтересованото лице (виж. Решенията на ЕСПЧ по делото Д. и Х. срещу България от 10 май 2011 г.). Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за да се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи по делото (включително и от чужбина), съединяването на делото с други дела, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на сезиралия съда и на съответните власти, както и значението на делото за жалбоподателя. При преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството – съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. В практиката на ЕСПЧ (напр. Salesi v. Italy, 1993, Finger v. Bulgaria, Zmalinski v. Poland, Piatkowsky v. Poland, Scordino v. Italy, Obermeier v. Austria, Pretto and Others v. Italy, Capuano v. Italy, Surmeli v. Germany, Zimmermann and Steiner v. Switzerland и др.) последователно се приема, че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят и на изискванията на чл. 6, § 1 от Конвенцията, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок. За преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Общи забавяния, причинени случайно (внезапно) от пренатовареността на съда, могат да бъдат допуснати, ако не са продължителни, и когато властите са предприели съответните разумни мерки за разглеждане на делата с оглед на тяхната спешност и значимост (вж. Zimmerman and Steiner, §§27-32; Pretto and others, §§30-37). Съгласно практиката на ЕСПЧ не съществуват фиксирани срокове за нито един вид съдебно производство, а преценката на „разумния срок” се извършва според конкретните обстоятелства. Нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията изисква проверка на производството като цяло и от гледна точка на всички етапи и възможности, предоставени на жалбоподателя, а не оценка на отделни процедурни нарушения сами по себе си („per se“). Въззивното решение не е постановено в противоречие с тези правни разрешения. Решаващият съд е съобразил критериите, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и в практиката на ВКС по приложението на чл. 2б ЗОДОВ, като след анализ на доказателствата е приел, че в случая общата продължителност на производството пред Районен съд – Козлодуй не може да се квалифицира като „неразумен срок“ за разглеждането на делото. Единственото констатирано забавяне, допуснато при насрочване на делото в открито съдебно заседание, не се е отразило на общия разумен според конкретните обстоятелства срок за приключване на делото. В тази връзка е отчетено, че установеният обективен факт - отсъствие от работа на съдията-докладчик поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, респ. срока на отсъствието (13.03.2023 г. 15.05.2023 г.), не би могъл да обоснове необходимост от предприемане на някакви административни мерки - преразпределение на делата на останалите съдии от съда или командироване на съдии от други съдилища. При прилагането на критерия за значение на делото за жалбоподателя въззивният съд е посочил, че конкретното дело не е свързано с лишаване на страната от правото й на труд и получаване на трудово възнаграждение, поради което и с оглед на този критерий е изключил възможността да се обоснове извод за неразумна обща продължителност на съдебното производство пред първата инстанция.
Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 391/01.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 364/2024 г. на Окръжен съд - Враца.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.