Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел І, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК) в редакцията му преди изменението в „Държавен вестник“ бр. 77 от 18 септември 2018 г. с § 93, т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИД на АПК, в сила от 01.01.2019 година.

Образувано е по постъпила ЖАЛБА от „ФАРМНЕТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Република“, сграда на медицински център „Младост – Варна“, представлявано от изпълнителния директор В. М., чрез пълномощника си адв. Д.С - САК, срещу решение № 632 от 15.06.2017 г. постановено по преписка № КЗК /60/ 2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, В ЧАСТТА, с която се установява, че е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) от страна на дружеството и е наложена имуществена санкция в размер на 494 839 лева.

В жалбата обстоятелствено са релевирани доводи, че в оспорената част решението е незаконосъобразно и неправилно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По подробно изложени съображения жалбоподателят моли решението да бъде отменено в оспорената част, а при условията на евентуалност, в случай че се приеме, че е налице извършено нарушение, прави искане да бъде отменено решението в частта, с която е определена имуществена санкция в размер, по-висок от минималния, необходим за осъществяване целта на закона, отчитайки всички смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на какъвто и да е антиконкурентен ефект. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представена е Писмена защита.

Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК), гр. С., чрез надлежно упълномощени юрисконсулти (Пешевска, Кантарев и Сръндев) оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер - 200 лева. Алтернативно е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представена е Писмена защита.

Заинтересованите страни: В. М., П.Х и К.И, не изразяват становища по жалбата.

Настоящият състав намира жалбата на „ФАРМНЕТ“ АД, гр. В. за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК.

Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорената част на индивидуалния административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намира за установено следното:

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано на основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК за проучване на евентуално извършени нарушения на Глава седма от ЗЗК от страна на „Фармнет“ АД, В. М., П.Х и К.И. От съдържанието на решение № 36 от 17.01.2017 г. на КЗК е видно, че производството е образувано по повод постъпило Постановление от 19.12.2016 г. на Специализираната прокуратура, с което е прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 5/2015 г. по описа на ТСБОП - гр. В., пр. пр. № 289/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура, водено срещу неизвестни извършители – група лица за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. От установените в досъдебното производство факти са възникнали съмнения за извършени нарушения по Глава седма от ЗЗК, изразяващи се в недобросъвестни действия от страна на представители на „Фармнет“ АД, които увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите.

В хода на своето проучване КЗК е установила редица факти, като релевантни по спора са тези, касаещи евентуално извършено нарушение на чл. 29 ЗЗК от „Фармнет“ АД. В тази връзка с писмо вх. № към КЗК-60/17.02.2017 г. от Специализираната прокуратура са предоставени заверени копия от разпити на свидетели по д. п. № 5/2015 г. на ТСБОП - гр. В., пр. пр № 289/2015 г. на Специализираната прокуратура, като в придружителното писмо изрично е посочено, че съгласно чл. 198, ал. 1 от НПК изпратените материали от делото не следва да бъдат разгласявани на трети лица без разрешение на прокурор. С писмо изх. № ИС – 219/КЗК/60/2017 от 14.02.2017 г. КЗК е изискала от дружеството релевантна информация и доказателства по така образуваното производство. На 09.03.2017 г. дружеството „Фармнет“ АД в писмено становище е представило информацията и данните, изискани от КЗК.

На следващо място с писма КЗК е изискала от различни дружества релевантна информация и доказателства, в това число и дали се потвърждават дадените показания в качеството на свидетели във връзка с досъдебно производство №5 /2015 г. по описа на ТСБОП - гр. В., пр. пр. 289/2015 година, като в отговор на тези писма дружествата са предоставили информация, както и са заявили, че поддържат свидетелските си показания.

В решението си КЗК е установила, че „Фармнет“ АД осъществява на територията на Р. Б търговска дейност, свързана с търговия на едро с лекарствени продукти, които дружеството доставя както на търговци на дребно, така и на други търговци на едро от учредяването си през 2010 г. до момента на постановяване на решението. „Фармнет“ ООД е вписано в търговския регистър през 2010 година, като през 2013 година е преобразувано в акционерно дружество, а предмета на дейност включва търговия на едро с лекарствени продукти. КЗК е установила, че съдружниците във „Фармнет“ ООД до преобразуването му са били В. М. и С. М., същите след преобразуването му до средата на 2015 година са били акционери в дружеството при равен брой акции. От април 2013 г. – май 2015 г. членове на съвета на директорите са С. М., В. М. и В.Б, като в устава е предвидено дружеството да се представлява от изпълнителния директор. Към юли 2015 година акционери във „Фармнет“ АД са С. М., В. М., А. М. и В. М.. Установено е, че дружеството притежава разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти с адреси на складови помещения в гр. С., гр. П., гр. В. и гр. В. Т и е вписано в публичните регистри на издадените разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ). Търговските отношения на дружеството с търговците на дребно, с които са в трайни търговски отношения при доставка на лекарствени продукти, се уреждат с договори, а за търговците на дребно се правят инцидентни или нерегулярни заявки. През периода от 2010 до 2015 година дружеството осъществявало доставки на лекарствени продукти на вериги аптеки „Марешки“, „Лидер“ и „Супернова“, като първите две са част от икономическата група на дружеството. На следващо място КЗК е установила, че комбинираната търговска марка на „Марешки“ рег. № 00084065 е собственост на „Варнафарма – М“ ООД, като съдружници в дружеството са В. М., С. М., А. М. и В. М., който през 2015 година прехвърля дружествените си дялове и преустановява участието си. Комбинираната търговска марка на „Супернова“ е регистрирана на името на „М. В“ ЕООД с рег. № 00091708/20.08.2015 година. Едноличният собственик на дружеството е Д.В и същото има предмет на дейност търговия на дребно с лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства и други.

При така извършените установявания, КЗК е приела, че процесният период, в който ще бъде изследвано поведението на дружеството е от 2013 г. до 2015 година. От извършения анализ на събраните в производството доказателства е прието за установено, че „Фармнет“ АД недобросъвестно привлича клиенти – търговци на дребно на лекарствени продукти посредством свои представители, които мотивират собствениците на аптеки да приемат отправените предложения за закупуване на лекарства от складовете собственост на дружеството, при неизгодни условия и при липса на желание за това, използвайки нелоялни търговски практики. Комисията е приела, че събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания, имащи отношение към доказателствата на извършеното нарушение по реда на ЗЗК, изцяло кореспондират с установената в хода на настоящото производство фактическа обстановка, тъй като разпитаните лица потвърждават дадените от тях показания.

В решението си КЗК е разгледала случаи, от които е видно, че изпълнителният директор на „Фармнет“ АД е осъществявал контакти с управителя на друго дружество, като е отправил предложение за закупуване на лекарствени средства, а след като не е прието това предложение, в близост до обекта му е започнала да осъществяват дейност аптека „Супернова“ и аптека „Марешки“. Комисията е установила и други аналогични случаи. От така извършените установявания Комисията е приела, че поведението от страна на представителите на дружеството „Фармнет“ АД противоречи на добросъвестната търговска практика, т. е. използване на непазарни методи за привличане на клиенти като заплаха за бъдещето им развитие на бизнеса в случай, че отправените им предложения да закупуват от „Фармнет“ АД лекарствени средства не бъде прието. Следователно поведението, което цели набиране на клиенти, използвайки подобни практики е прието за недобросъвестно.

На следващо място КЗК е установила, че търговските условия, които се предлагат на някои потенциални клиенти на „Фармнет“ АД от негови представители, са неизгодни за търговците на лекарствени продукти на дребно. В резултат на което „Фармнет“ АД започва да осъществява доставки, като в периода от м. май до м. юли 2014 година дружеството действително е зареждало лекарствени продукти. Но е констатирала и множество откази на доставчика да доставя заявените продукти, въз основа на който действия КЗК е приела, че безспорно се създават предпоставки за увреждане на търговците на лекарствени продукти на дребно поради противоречащото на добросъвестната търговска практика стимулиране, т. е., да работят при неизгодни за тях бизнес условия, на които не биха се съгласили, ако им беше дадена алтернатива. Това поведение на дружеството безспорно се облагодетелства посредством набирането по недобросъвестен начин на клиенти. Породената от поведението на представителите на дружеството невъзможност на собствениците на аптеки да изберат доставчика си на лекарствени продукти съобразно изгодността на офертите и най-благоприятните предлагани условия, постигната с нетърговски похвати, несъмнено уврежда интересите както на търговците на лекарствени продукти на дребно, така и на конкурентните дружества, т. е. търговците на едро. Това е така, тъй като използваният похват като заплахи за бъдещи неблагоприятни последици за техния бизнес, противоречи на добрите нрави, които нарушават правилата за добросъвестна търговска практика, опорочават конкурентното начало и препятстват естественото развитие на конкурентните отношения. КЗК е счела, че привличането на клиенти посредством използване на похвати извън общоприетите, в това число заплахи и принуда, с цел повлияване избора на доставчик от страна на търговците на лекарствени продукти на дребно, е от естеството да увреди конкурентните дружества. Установила е още, че действията на представителите на „Фармнет“ АД по привличане на клиенти в полза на дружеството, използвайки нетърговски похвати, се обективират и в предупреждение към собственици на аптеки за откриване в близост до техните търговски обекти на аптеки, собственост на икономическата група на „Фармнет“ АД и на приближени до тях лица, които заради по - ниските цени на лекарствените продукти ще привлекат тяхната клиентела и собствениците на аптеки ще бъдат принудени да ги закрият. Въз основа на всички действия на дружеството, разгледани в тяхната съвкупност, Комисията е приела, че представляват един комплексен модел на поведение, извършван в разрез с добросъвестната търговска практика, изискваща дружеството да привлича клиентите си посредством предоставяне на конкурентни условия на пазара на разпространение на лекарствения продукти на едро. Вместо това, дружеството се облагодетелства от неправомерното си поведение, което му създава конкурентно предимство, употребявайки принуда спрямо потенциалните клиенти на лекарствени средства разпространявани на българския пазар. Въз основа на всичко изложено, КЗК е приела, че по отношение на дружеството „Фармнет“ АД е осъществен състава на нарушение по чл. 29 от ЗЗК. Като последица от това, на дружеството е наложена имуществена санкция, определена на 0.1% от размера на приходите от продажби на дружеството за 2016 г., която възлиза на 494 839 лева.

Настоящата съдебна инстанция следва да отбележи за яснота, че предмет на съдебната проверка по чл. 146 от АПК е Решение № 632 от 15.06.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията постановено по преписка № КЗК /60/ 2017 г., само В ЧАСТТА МУ, с която се установява, че „Фармнет“ АД е извършило нарушение по чл. 29 от ЗЗК и му е наложена имуществена санкция в размер на 494 839 лева. Жалба за останалата част на административния акт, в която е установено, че не е извършено нарушение от страна на физическите лица В. М., П.Х и К.И, не е подавана пред ВАС и следователно в тази част решението на КЗК е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. При тази проверка, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за законосъобразно в обжалваната му част, а именно, в която е установено нарушение по чл. 29 от ЗЗК и е определен размера на имуществената санкция на дружеството „Фармнет“ АД. Аргументите за това са следните:

Атакуваното пред ВАС решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. Само за пълнота следва да се посочи, че решението е подписано с особено мнение на двама от членовете на КЗК, което е напълно допустимо съгласно разпоредбата на чл. 61 ЗЗК.

В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката, които не са защитена тайна. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано. Правилно КЗК е очертала предмета на проучване, като от представените и събрани в хода на производството доказателства и материали е видно, че с поведението си „Фармнет“ АД е нарушило общата забрана за нелоялна конкуренция, инкорпорирана в чл. 29 от ЗЗК. По своята правна природа Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, на който изрично е възложено да прилага ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), да следи за извършването на нарушения по този закон и да налага предвидените в него санкции. В този смисъл основната задача и цел на КЗК е да осигури условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, като санкционира всички действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в страната и/или да засегнат търговията между държавите - членки на Европейския съюз.

Правилно поведението на „Фармнет“ АД е квалифицирано като противоречащо на добросъвестната търговска практика. „Добросъвестна търговска практика“ съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от Допълнителни разпоредби на ЗЗК са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. В случая, от представените по административната преписка и приложени по настоящото дело доказателства се установява, че от анализираните случаи „Фармнет“ АД е използвало недобросъвестни търговски практики, с които се цели привличане на клиенти посредством използване на похвати извън общоприетите, в това число заплахи и принуда, с цел повлияване избора на доставчик от страна на търговците на лекарствени продукти на дребно - собственици на аптеки, както и действия от страна на „Фармнет“ АД по привличане на клиенти в полза на дружеството, чрез използване на нетърговски похвати изразяващи се в предупреждения към собствениците на аптеки за откриване в близост до техните търговски обекти на аптеки, собственост на икономическата група на „Фармнет“ АД, които заради по-ниските цени на лекарствените продукти ще привлекат тяхната клиентела и собствениците им ще бъдат принудени да ги закрият в случай, че не станат техни клиенти. Предвид това, правилно е установено, че предприетите действия от страна на дружеството представляват един комплексен модел на поведение, извършван в разрез с добросъвестната търговска практика и само по себе си може да доведе до увреждане на интересите на конкурентни дружества, което поставя „Фармнет“ АД в по - благоприятна позиция на пазара спрямо добросъвестните участници, поради което правилно е квалифицирано като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция и следва да бъде санкционирано по съответния ред.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административният орган е допуснал съществени нарушения в административното производство. Напротив, видно от материалите по делото, националният орган по конкуренция е извършил всестранно, пълно и обективно проучване, в резултат на което са изяснени релевантните за случая факти, с което са изпълнени изискванията на чл. 7 и чл. 35 АПК. В рамките на предоставените му от закона процесуални правомощия административният орган е събрал доказателства съобразно обхвата на производството, които еднозначно и безпротиворечиво сочат на постановения от него правен резултат. Съдът намира, че в административната преписка се съдържат достатъчно и годни доказателства, удостоверяващи спорните факти.

Не са налице сочените от жалбоподателя нарушения на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗК, тъй като писмените обяснения са вид доказателствено средство, посочено като такова в разпоредбата на чл. 45, т. 2, предложение второ от ЗЗК. От съдържанието на тази точка става ясно, че законодателят е уредил възможността на Комисията (наблюдаващ член и работен екип), да използват както устни, така и писмени обяснения. Изборът на една от двете или и на двете форми е предоставен на наблюдаващия член на комисията и работния екип. Видно от изпратените писма от КЗК до съответните дружества, е изискана информация в няколко точки, като една от тези точки има отношение по потвърждаване на свидетелски показания във връзка с проведено досъдебно производство № 5/2015 г. по описа на ТСБОП - гр. В., пр. пр. 289/15 г. на Специализираната прокуратура (СП), а и следва да се вземе предвид и обстоятелството, че производството пред КЗК е образувано въз основа на постъпило Постановление от 19.12.2016 г. на Специализираната прокуратура, въз основа на което правилно Комисията е кредитирала потвърдените свидетелски показания от развилото се досъдебно производство, тъй като следва да се има предвид, че прокуратурата е държавен орган, който е основна съставна част от цялата съдебна власт и една от функциите на същата е да упражнява общ надзор за законност по спазването на законодателството в държавата.

Неоснователен е и довода за нарушение на чл. 49 от ЗЗК по отношение самоличността на лицата, които са запитани да представят информация и е защитена, което препятствало възможността за проверка на достоверността на потвърдените показания. В разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ЗЗК се предвижда, че когато спрямо лице, което е дало обяснения или е предоставило данни за извършено нарушение по този закон, са налице достатъчно основания да се предполага, че от разкриването на самоличността му биха настъпили сериозни неблагоприятни последици за упражняваната от него дейност или за личността му, комисията взема мерки за запазване в тайна на неговата самоличност по ред, предвиден във вътрешни правила, приети от комисията. Като се вземе предвид приетото по делото доказателство – Постановление от 19.02.2019 г. на Специализираната прокуратура, с което е отказана на „Фармнет“ АД информация съдържаща се по досъдебно производство, тъй като представлява следствена тайна, закрепена в нормата на чл. 198 от НПК, следва да се приеме, че в случая правилно КЗК не е предоставила информация за самоличността на лицата, потвърдили свидетелските показания в развилото се досъдебно производство.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя и за неправилно прилагане на чл. 55, ал. 2 ЗЗК. Законодателят изрично е посочил в тази разпоредба, че всяко лице, което предоставя информация на Комисията посочва кои материали съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна и трябва да се смятат за поверителни. С писмо от 09.02.2017 г., КЗК е изискала от Специализираната прокуратура заверени копия на съответните материали от пр. пр. № 289/15 г. на СП, относими към проучването на КЗК, като Комисията изрично е посочила, че на основание чл. 55, ал. 2 от ЗЗК, в съответствие с § 1, т. 9 от ДР на закона, следва да се посочат материалите, които считат, че съдържат информация, която трябва да се смята от Комисията за поверителна. С писмо от 15.02.2017 г. от Специализираната прокуратура са изпратени заверени копия от доказателства, като изрично е посочено, че съгласно чл. 198, ал. 1 от НПК изпратените материали от делото не следва да се разгласяват на трети лица, без разрешение на прокурора. Безспорно е, че Комисията, с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от ЗЗК би могла в определени случаи да разкрие тази тайна. Но това нейно право трябва да се прилага изключително рестриктивно, при отчитане на целта на закона - да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. От доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод, че е налице някоя от хипотезите на чл. 55, ал. 3 ЗЗК, поради което съдът не счита, че с неразкриването на тайната, Комисията е допуснала съществено нарушение на административно производствените правила, както твърди жалбоподателя. Предмет на производството пред КЗК е поведението на „Фармнет“ АД с оглед общата забрана за нелоялна конкуренция. Приетите за поверителни документи представени от Специализираната прокуратура касаят следствена тайна. Това обстоятелство се потвърждава и от Постановлението от 19.02.2019 г. на Специализираната прокуратура, в което е отразено, че към наказателна отговорност са привлечени лицата В. М., П.Х и К.Т и към момента се провежда разследване за разкриване на обективната истина.

По тези съображения жалбата на „Фармнет“ АД по отношение извършеното нарушение по чл. 29 ЗЗК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

След като КЗК правилно е констатирала и съответно установила нарушение на чл. 29 ЗЗК от страна на „Фармнет“ АД, не е допуснала нарушение и в частта на решението при определянето на тежестта на нарушението и съответно на наложената санкция. Решаващият съдебен състав намира, че КЗК правилно е приложила изискванията на чл. 100, ал. 1 и ал. 5 от ЗЗК. В мотивите на оспорения акт на КЗК са отчетени специфичния характер на извършеното нарушение по чл. 29 от ЗЗК, негативния ефект върху конкуренцията и разпоредбата на т. 17.2а от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА), приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изменена и допълнена с Решение № 330/17.03.2011 г. и Решение № 900/17.11.2015 г. на КЗК. Комисията не е установила смекчаващи или отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, но е съобразила, че установеното недобросъвестно поведение е по отношение на единични случаи и по отношение на неголям брой дружества, поради което законосъобразно е преценила констатираното нарушение като „леко“ по смисъла на т. 17а от приложимата Методика, размерът на санкцията за което следва да възлиза до 2 % от размера на нетните приходи от продажби на всяко едно от предприятията за финансовата година, предхождаща постановяването на решението на КЗК. По отношение на дружеството - жалбоподател, конкретната имуществена санкция законосъобразно е определена в размер на 0, 1 % от размера на нетните приходи от продажби – 494 839 000 лв. за 2016 година, която в случая възлиза на 494 839 лева. Настоящата инстанция счита също така, че с оглед характера и степента на нарушението, както и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия на нелоялна конкуренция, наложеното наказание от 0.1 % от общия оборот на дружеството е законосъобразно, обосновано и справедливо, а и е минимално.

Предвид всичко изложено до тук, оплакванията в жалбата се преценяват като неоснователни и затова същата ще трябва да бъде отхвърлена.

С оглед този изход на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна и се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) оспорващото дружество следва да заплати на ответника своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 лева, който размер е определен съобразно изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФАРМНЕТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Република“, сграда на медицински център „Младост – Варна“, представлявано от изпълнителния директор В. М., срещу решение № 632 от 15.06.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК /60 /2017 г., в обжалваната му част, в която е установено, че от страна на дружеството е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) и е наложена имуществена санкция в размер на 494 839 лева.

ОСЪЖДА „ФАРМНЕТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Република“, сграда на медицински център „Младост – Варна“, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията, гр. С., бул. „Витоша“ № 18, сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.