Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 1986 от 25.03.2013 г. по адм. дело № 8776/2012 г., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 26 състав: ОТМЕНЯ по жалба на С. П. Ц. от гр. В. У.о писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-060-6500/687 от 30.06.2012 г., подписано от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"; ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по заявление за подпомагане на С. П. Ц. за 2011 г. по СЕПП, НР1 и НР2 и с трети диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът осъжда ответника ДФ “Земеделие” – РА да заплати на жалбоподателя С. П. Ц. разноски по делото в размер на 160 лева.
Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби:
Първа по дата с вх. № 11040/18.04.2013 г. е жалбата на Държавен фонд "Земеделие", гр. С., бул. "Ц. Б. ІІІ" № 136, представляван от Р. П. - изпълнителен директор, чрез А. И. - юрисконсулт. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Категорично не споделя мотивите на обжалваното решение, с които съдът констатира, че ответникът за част от имотите незаконосъобразно е приложил материалния закон, като е изключил като недопустими за подпомагане имоти при констатирано застъпване, както и категорично не може да бъде споделено твърдението на първоинстанционния съд относно кредитирането на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. С оглед подробно изложени фактически и правни доводи и на основание чл. 221, ал. 2 in fine от АПК във връзка с чл. 222 от АПК, моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и с оглед изхода на делото, да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Втората касационна жалба с вх. № 11359/22.04.2013 г. е от С. П. Ц., гр. В., чрез процесуалния представител адв. В. Ш.. Този касатор заявява, че обжалва частично решението на АССГ в частта, отнасяща се до парцел 62997-72-2-1 и до парцел БЗС - 66576-267-2-2 , както и в частта за присъдените разноски по делото и моли ВАС да отмени съдебния акт като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснован. Заявява, че решението се основава единствено на заключението на СТЕ, без съпоставка с други доказателства по делото. Освен това не са били обсъдени твърденията в жалбата за нарушение на срока, в който е трябвало да бъде постановен ИАА /чл. 11 от АПК/, не са обсъдени твърденията за нарушение на чл. 7 АПК, не е проверена законосъобразността на оспорвания ИАА на всички основания, дори и на онези, които не са повдигнати в жалбата /чл. 168, ал. 1 АПК/, съдът не е наложил санкция на ответника, който не е предал в законовия 3-дневен срок по чл. 152, ал. 2 АПК жалбата, което е забавило съдебното производство. Касационния жалбоподател счита, че АССГ е можел да отмени ИАА като незаконосъобразен и да задължи ответника да изплати субсидиите на жалбоподателя, защото искането е доказано по основание - чл. 43, ал. 1 ЗПЗП и размер - определен в заявлението на кандидата. Като петитум е посочено, че се моли да бъде отменено определение от 07.03.2013 г. и делото да бъде върнато на етапа на съдебно следствие - събиране на доказателства или алтернативно - да се реши делото по същество и да се осъди ответника да заплати заявеното финансово подпомагане за стопанската 2011 г., както и да бъдат присъдени претендираните разноски по делото, в т. ч. за адвокатски хонорар в размер 500 лв. съгласно представеното адвокатско пълномощно. Очевидно така формулирано това искане не е предназначено за касационната инстанция, а е допусната грешка при редактирането на жалбата. За втората инстанция не е относимо и доказателственото искане да бъдат допуснати всички искания, които са били отхвърлени от първоинстанционния съд, описани в жалбата и допълващите я молби. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът на касационния жалбоподател поддържа касационната жалба и оспорва другата касационна жалба, като излага допълнителни аргументи. Моли решението да бъде оставено в сила с изключение на оспорените в тяхната касационна жалба елементи или алтернативно ВАС да отмени изцяло административния акт в оспорената част и да задължи ответника да изплати претендираната на ищеца сума за подпомагане, поради липса на правно основание за задържане. Претендира разноски за касационната инстанция и моли касационната жалба в частта по разноските да се изпрати на първоинстанционния съд с оглед преразглеждане или отмяна на неговото решение в частта разноски и адвокатски хонорар. Допълнително след съдебното заседание от процесуалния представител са постъпили Касационни писмени бележки.
Ответник по настоящото дело няма, тъй като и двете страни по спора не са доволни от решението на АССГ и са подали касационни жалби и всъщност всеки от касаторите е ответник по касационната жалба на другата страна. Както се каза по-горе, адв. Ш. оспорва другата касационна жалба, а от ДФ "Земеделие" са постъпили няколко писмени отговора, от които относим за настоящото дело е този отговор от 21.05.2013 г., който е насочен срещу касационната жалба на С. П. Ц., а не отговора от 23.08.2013 г. насочен срещу касационната жалба на С. М. С., защото такова лице не фигурира по адм. дело № 8776/2012 година по описа на АССГ, решението по което е предмет на касационната проверка.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че възраженията и в двете касационни жалби са неоснователни, а постановеното решение е правилно и следва да остане в сила. При спазени съдопроизводствени правила съдът е изяснил релевантните за спора факти. Изводът за незаконосъобразност на процесния индивидуален административен акт е в съответствие с фактически установеното и правилно приложение на материалния закон. Правилно и обосновано е прието, че в процедурата по издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения. При констатирано застъпване административният орган, в нарушение на материалния закон е изключил част от имотите като недопустими за подпомагане. Въз основа на тези съображения съдът е извел решаващ правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира, че касационната жалба на Държавен фонд "Земеделие" е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Формално погледнато на пръв поглед, постановеното от АССГ съдебно решение е благоприятно за С. П. Ц., защото именно по неговата жалба съдът е отменил уведомителното писмо на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението за подпомагане, а освен това има и осъдителен диспозитив в полза на жалбоподателя. Отделно от това следва да се посочи, че мотиви на съдебно решение, (както и само част от тях), не подлежат на самостоятелно обжалване отделно, без да се обжалва диспозитива. В случая съдът с първия диспозитив е постановил отмяна на обжалвания административен акт, а с вторият диспозитив преписката се връща на административния орган с конкретни указания. Този втори диспозитив няма самостоятелно значение, а е последица от първия и нямаше да бъде постановен, ако не беше такъв резултата по първия диспозитив. Затова С. П. Ц. няма правен интерес да обжалва първия диспозитив, защото той е изцяло в негова полза. Отделно от това, втория диспозитив представлява логическа последица от първия, тоест приетото по първия диспозитив налага постановяването на втория, който няма самостоятелно значение без първия и решението с посочените два диспозитива представлява едно неразривно цяло. А само мотиви или част от тях не подлежат на самостоятелно обжалване, дори да са неправилни. Съдебното решение разрешава правен спор като установява какво е действителното правно положение между спорещите страни и ги задължава да се съобразяват с него. Решението, което се обявява по смисъла на закона трябва да съответства на диспозитива му, а мотивите, макар и да са материализирани заедно с него в един и същ документ, не са част от решението. Мотивите всъщност са съображенията на съда в резултат на които се стига до правния извод, отразен в диспозитива. Не подлежат на самостоятелно обжалване мотивите или само на част от тях (виж проф. д-р Ж. С.). Въпреки тези принципни разсъждения, настоящият състав счита, че не следва да оставя без разглеждане касационната жалба на С. П. Ц. като процесуално недопустима, а следва да я разгледа по същество с оглед възражението не по първия, а по втория диспозитив предвид факта, че според касационния жалбоподател първоинстанционният съд не е следвало да връща преписката на административния орган за произнасяне, а е трябвало той да се произнесе по субсидията. Освен това касаторът възразява и срещу размера на присъдените разноски, който въпрос следва да се разгледа от касационната инстанция, защото е поставен в касационната жалба, а не е подадена молба по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), по която е компетентен да се произнесе първоинстанционният съд ако е сезиран.
По всички тези изложени съображения и касационната жалба на С. П. Ц., която е подадена от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението като се има предвид обаче пощенското клеймо 18.04.13., а не датата на входирането й в АССГ - 22.04.2013 г., се явява процесуално допустима.
Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни.
За да постанови описания по-горе правен резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че обжалваното писмо е издадено от компетентен орган във валидна писмена форма, но е постановен при допуснати нарушения и неправилно приложение на материалния закон за част от имотите и по-конкретно, незаконосъобразно ответникът е изключил като недопустими за подпомагане имоти при констатирано застъпване, за които в срок е представена декларация с приложени писмени доказателства - основание за ползване. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която въз основа на приетите за допустими за подпомагане площи се прави преизчисляване на съотношението на допустима и недопустима площ. Съдът е посочил, че извършва проверка на дейността на органа, а не прави нови фактически установявания, както и не дописва мотивите на органа и в тази връзка не е споделил становището на ответника, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице по отношение на БЗС 40645-72-12-1 и БЗС 40645-72-11-1. Не е споделил и възраженията на жалбоподателя за застъпване по отношение на другите имоти, за които се констатира разминаване, за които не са ангажирани доказателства, чрез които да се оборят констатациите в съставения контролен лист, не се оборват констатациите за извършената проверка на място, за измерване на площите с GPS - електронни геодезически уреди, както и за установяване на площи, по-малки от реално заявените в общото заявление. Съдът е приел, че няма правомощия при отмяна на оспорвания акт да решава спора по същество, а следва да върне преписката на ответника за ново произнасяне по заявлението за подпомагане за 2011 година по процесните схеми СЕПП, НР1 и НР2. Изрично е посочил, че при новото произнасяне административният орган следва да мотивира недопустимостта на площите за подпомагане като извърши нова преценка за допустимостта във връзка с констатираните застъпвания като вземе предвид мотивите на съдебния акт, а при изясняване на допустимостта на площите при застъпване следва да се извърши преценка дали кандидатите са потвърдили в срок с нарочна декларация застъпените площи, както и дали са приложени доказателства за собственост /ползване на същите годни от външна страна да докажат наличие на право на собственост/ ползване. Посочил е в тази връзка, че административният орган няма правомощие да цени едни писмени доказателства за сметка на други, да извършва преценка за реално ползване на даден кандидат при спор между ползватели, но има правомощия да приеме за допустими за подпомагане земи, заявени от двама кандидати, ако единият от тях в указания срок представи, а другият не представи доказателства за ползване на земите. Предвид този изход на делото, съдът е приел, че на ответника (вярното е на жалбоподателя) се дължи присъждане на разноски в размер на 150 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса и е присъдил общата сума 160 лева.
Така постановеното съдебно решение е правилно като се имат предвид трите форми на неправилност, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК – в съответствие е с материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано.
На първо място следва да се посочи, че макар и изрично да не е цитирал текста, съдът е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК и е обсъдил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което това оплакване в касационната жалба на С. П. Ц. е неоснователно. Дали е нарушен срока за произнасяне от страна на административния орган, с което се нарушава според този жалбоподател принципа за бързина по чл. 11 АПК, не рефлектира върху законосъобразността на издадения индивидуален административен акт, а въпросът за налагане на санкция на ответника, който не е предал в законовия 3-дневен срок по чл. 152, ал. 2 АПК жалбата, което е забавило съдебното производство е извън обхвата на съдебния контрол по същество. За неизпълнение на административнопроцесуални задължения се налага наказание, но в друго производство, по друг ред и от друг орган (Дял шести АПК). През цялото проведено първоинстанционно производство съдът е изследвал именно въпроса дали административният акт се основава на действителните факти, поради което и тези направени в касационната жалба възражения се явяват неоснователни.
С обжалваното пред Административен съд София - град УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И И. Ф. П. ПО СХЕМИТЕ И МЕРКИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ за 2011 г., с изх. № 02-060-6500/687 от 30.06.2012 г., подписано от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция, адресатът С. П. Ц. от гр. В., с УРН: 375247 е уведомен за оторизирана и изплатена обща субсидия съгласно подадено от него Общо заявление за плащания на площ с УИН: 06/170511/40312, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2011 г., в размер на 0.00 лв. и по-конкретно:
По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е поискана сума от 46302.14 лв., като ДФЗ – РА отказва финансовото подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани площи (с БЗС и др.) и посочени нормативни основания, тоест няма никаква оторизирана и респективно изплатена сума видно от Таблица № 1 и Таблица № 2;
По мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) е поискана сума от 325.45 лева, като ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно посочен БЗС и посочени нормативни основания, тоест няма никаква оторизирана и респективно изплатена сума видно от Таблица № 1 и Таблица № 2;
По мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2) е поискана сума от 10409.75 лева, като ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани площи (с БЗС и др.) и посочени нормативни основания, тоест няма никаква оторизирана и респективно изплатена сума видно от Таблица № 1 и Таблица № 2.
Според уведомителното писмо, на заявителя са наложени санкции за бъдещ период в размер на 325.45 лв. на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 за НР1, като за НР2 е посочено 0 лв., което означава, че за тази схема няма наложена санкция.
Това писмо, макар и да е наречено “уведомително”, вече няма никакъв спор в съдебната практика по въпроса, че носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което и подлежи на административен и на съдебен контрол по реда на АПК.
Следва да се констатира, че в уведомителното писмо погрешно е посочено наименованието на втората мярка (НР2), за която е подал Заявление за подпомагане 2011 - форма за физически лица кандидата С. П. Ц., като вярната е "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските". С. Н. № 11 от 03.04.2008 г., първата марка е 211, а втората е 212 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година.
Само за прецизност следва да се отбележи, че според заявлението лицето е кандидатствало за финансово подпомагане още и за Агроекологични плащания (АЕП) и Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с директива 2000/60/ЕК (Н 2000), но в процесното уведомително писмо няма произнасяне по тях и затова те не са предмет на обсъждане в това производство.
За пълнота следва да се посочи още и следното: За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), което е изискване по Глава 4 на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета и дял ІІІ от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година. На основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП (Закона за подпомагане на земеделските производители) е издадена и специална НАРЕДБА № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според чл. 1 от тази Наредба системите са: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол и 5. интегрирана информационна система. Всички посочени системи с изключение на т. 4 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютризирани база данни. Интегрираната система за контрол (т. 4) служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане. Правното основание е чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 от Наредбата. Проверките са два вида: административни и проверки на място. Административните проверки на подадените заявления се извършват като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Проверките на място се извършват не на всички заявления, а въз основа на анализ на риска само на най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение.
В конкретния случай на заявителя и жалбоподател С. П. Ц. е извършена освен административна проверка, и проверка на място на заявените БЗС, като констатациите в съставения контролен лист не са оборени.
Следва да се посочи, че 2007 година е първата година за която земеделските стопани имат правото на директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната. През 2009 година се създава специализираният слой “Допустими за подпомагане площи”, който се обновява и актуализира за всяка кампания. Този специализиран “слой” представлява геореферирана графична база от данни за площите допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото и сателитни изображения на територията на страната за съответната година. Тази електронна база данни за годните за подпомагане площи е част от СИЗП (Системата за идентификация на земеделските парцели), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол). От ИСАК пък се взема информация при извършване на административните проверки, на база на която се генерират уведомителните писма.
За кампания 2011 година е относимо писмо вх. № 02-0400/533 от 28.02.2012 г., подписано от Министъра на земеделието и храните и адресирано до Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, с което се предава пакет включващ База данни “Физически блокове” и База данни “Площи, допустими за подпомагане". Административният орган е длъжен да се съобрази с допустимия слой, определен от МЗХ, но данните в него могат да бъдат оборени в съдебното производство, в което са допустими всички доказателствени средства.
В конкретния случай по искане на ответната страна (ДФ "Земеделие"), съдът е допуснал съдебно - техническа експертиза. Макар и оспорено, съдът се е позовал на изготвеното заключение и го е възприел като обективно, компетентно и безпристрастно. По делото и двете страни не представят доказателства, които да оборят констатациите и изводите на вещото лице. Освен това, видно от указанията, съдът е дал възможност на административния орган да извърши нова преценка и да събере нови доказателства, а не изцяло да се позове на експертизата.
Неоснователно е искането на касационния жалбоподател С. П. Ц. съдът да се произнесе по съществото на спора и да осъди ответника да заплати заявеното финансово подпомагане за стопанската 2011 г., защото искането било доказано по основание - чл. 43, ал. 1 ЗПЗП и размер - определен в заявлението на кандидата. И това е така, защото в случая (както впрочем и по останалите многобройни дела по ЗПЗП и специалните наредби по съответните мерки) е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, а не на чл. 173, ал. 1 АПК, а именно - естеството на акта не позволява съдът (и първата и втората инстанция) да реши спора по същество. Затова правилно АССГ след отмяната на оспореното уведомително писмо е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне защото е приел, че няма правомощия да пререшава спора по същество.
Спорните въпроси в случая са налице ли са предпоставките на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, тоест дали кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и дали за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, т. н. двойно заявени площи, в които случаи е налице основание за отказ или намаляване размера на плащането, защото тези площи се смятат за недопустими за подпомагане по СЕПП. За НР1 и НР2 следва да се извърши нова преценка налице ли са предпоставките на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. земеделският стопанин да е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и за една и съща площ да са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати да не е разрешен, което е основание за отказ или намаляване на изплащането на финансовата помощ. По всички схеми и мерки преценката се прави поотделно за всеки заявен парцел/БЗС.
Правилно е решението на АССГ и в частта му за присъдените разноски. Видно от приложения на лист 6 от адм. дело № 8776/2012 г. Договор за правна защита и съдействие серия А № 0071539, сключен между С. П. Ц. от гр. В. като "клиент" и адвокат В. Ш., за консултации и процесуално представителство по дело с/у ДФЗ - РА за отказ да отпусне финансово подпомагане за 2011 г., е "договорено" адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, от които реално са заплатени в брой 150 лева, видно от попълнената с текст цифром и словом графа "платена сума". Целта на присъждането на разноски е възмездяване за действително направени разходи, а не на договорени. Не са представени надлежни доказателства, че реално е заплатена останалата договорена сума от 350 лева. При тези данни правилно първоинстанционният съд е присъдил само заплатените 150 лева, както и внесената държавна такса от 10 лева, която е дължима на основание т. 2б, б. "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
С оглед изложеното до тук, възраженията и в двете касационни жалби се преценяват като неоснователни. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло във всичките му части и по трите диспозитива.
При този изход на спора, разноски не се дължат на никоя от страните.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1986 от 25.03.2013 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 26 състав, постановено по адм. дело № 8776/2012 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Р. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. М./п/ Т. П.
Г.М.