Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на "Интро медия" ООД, гр. С., против решение № 1754/14.03.2013 г., постановено по адм. д. № 6230/2012 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2151106752/03.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с Решение № 1020/04.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено оспореното решение по съображения в касационната жалба, допълнително развити в писмената защита на пълномощника адв. К.. Претендира разноски.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

С решението в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на "Интро медия" ООД, гр. С., против РА № 2151106752/03.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с Решение № 1020/04.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. С решението е оставена без разглеждане жалбата на "Интро медия" ЕООД срещу РА в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Трансис БГ" ЕООД, като в тази си част решението като необжалвано е влязло в сила.

Постановеното съдебно решение в отхвърлителната му част е неправилно и незаконосъобразно.

При разглеждане на спора пред Администратиевн съд - София град са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи.

С РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на доставка по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, което обуславя липсата на условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и ал. 2 от ЗДДС. Съдът въобще не е обсъдил счетоводната експертиза и констатациите в нея от гледна точка спазване на принципа за неутралност на данъка, а данните от ангажираните доказателства за преките доставки от гледна точка, тълкуването на относимите норми на общностното право, съдържащи се в Решение на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11.

На практика в мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реални доставки по всяко от спорните данъчни фактури, но въпреки това е формирал краен извод за неоснователност на подадената жалба. Основателно е твърдението на касатора, че административният съд, вместо мотиви, изцяло и дословно е преписал констатациите от решението на Д. Д. "ОУИ"- София (понастоящем Дирекция "ОДОП").

Съдът не е обсъдил задълбочено и аналитично и относимите доказателства към спорните фактури, материализиращи изключително широк диапазон от услуги - от предпечатна подготовка и изработка на дизайн и фирмени отличителни знаци (бланки, лога, покани) до организиране на рекламна кампания и боядисване и изкърпване, освежаване и укрепване на рекламни билбордове. При това така посочените услуги са само част от спорните доставки. По отношение на всички доставки съдът е застъпил категоричното становище, че липсва ресурсна обезпеченост за извършване на фактурираните доставки, но този извод е направен при повърхностен анализ за това какви доказателства всъщност са необходими при отчитане вида и характера на всяка от сделките. Изслушаната съдебно - счетоводна експертиза е изключително богата по съдържание, но това обстоятелство не може да бъде установено от мотивите на съдебния акт. Решаващият съд избирателно е подходил към експертното становище - обобсновавайки единствено изводи защо същото не доказва твърденията на жалбоподателя. По голяма част от сделките експертизата се е позовала на изследвани приемо - предевателни протоколи и мостри, които, обаче, не са представени по делото. Съдът е следвало да задължи жалбоподателя да ги представи. Наред с това, в решението дори формално не е отчетена относимостта на доказателствата за последващата реализация на част от доставките. Такива се съдържат по делото и са анализирани и в експертизата. Вярно е, че като положителен факт от обективната действителност реалността на доставката подлежи на доказване от ревизираното лице. Това, обаче, не освобождава решаващия съд, който е такъв по същество, от задължението за пълно изясняване на спора,

В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях.

Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл.

12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК,

са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 1754/14.03.2013 г., постановено по адм. д. № 6230/2012 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2151106752/03.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с Решение № 1020/04.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг съдебен съставна Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ М. Р.

М.Р.